Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 25 ~

Ф: В деня, когато ми предложи женитба бях дошла, за да ти разкажа всичко... И преди това много пъти опитвах, но... тоест преди писмото... Никога не бях готова.
Е: Когато не можа да приемеш (да кажеш "Да"), всеки път, когато те губех, след лъжите също... усещах такава болка, .... (?) С всички сили, с цялата си злост исках да те нараня. Исках и тебе да удавя в нещастието си.
Ф:  Беше непоносимо, че си повярвал в нещата (казани) за мен. Стори ми се, че никога повече няма да ме погледнеш така, както ме гледаш сега.
Е: Толкова усилия положих, за да убедя сам себе си. В това, че те мразя, в това,че искам да ти отмъстя.
Ф: А какво щеше да стане, ако всичко беше научил от мен?
Е: Не зная. Не зная, дали щях да си помисля, че отново изживявам някаква лъжа, или щеше да е по-лесно да ти повярвам. Ти ми взе единственото, в което вярвах - себе си... Не ми остана нищо, за което да мога да се хвана и прегърнах гнева си.
Ф: Колко дълго продължи. Какво си причинихме...
Е: Ако само за миг дори ти бях повярвал щях да претърпя поражение. Щях да кажа "Ела - и с истините, и с лъжите, с всичко си моя." Беше терзание да не ти вярвам, а да ти повярвам също беше (равностойно на) смърт.
Ф: Онази нощ, когато дойдох при теб по нощница, мислех че се самоубивам.
Е: Когато те видях така се отвратих от себе си. Отвратих се, защото даже и такава, в такъв вид исках да те докосвам. Онова отвратително червило, далечният ти поглед, ти не беше нищо от това (ти нямаше нищо общо с това). Но уханието ти... Единственото нещо, което познавах в онази къща беше уханието ти...
Ф: Какво щеше да стане с нас, ако Халил не се беше появил?
Е: Нали говорихме за това.
Ф: Не говорихме. Ти ми каза какво си чувствал, но не и за какво си мислел. Как щяхме да се върнем един към друг, ако не бяхме изживяли онзи кошмар.
Е: Няма никакво значение как щяхме да се върнем, но знам, че щяхме да се върнем! И се върнахме.
Ф: Когато вярвах, че ме ненавиждаш ми беше много трудно даже да си помисля, че отново може да има нещо между нас.
Е: На какво още повярва?
Ф: Повярвах, че сме приключили. Когато виждах жените до теб, всеки път, когато ми затръшваше онази врата в лицето, когато  удряше стената, за да не удариш мен... всеки път вярвах, че е краят ни.
Е: А как се изправи на крака?
Ф: Знаех, че любовта ни не е приключила. Опитвах се само за това да мисля. Но ти се беше хванал за яростта си...
Е: В онези дни всеки път, когато те виждах, винаги, когато ти блъсвах/затръшвах вратата (про)падах още по-жестоко.
Ф: А ти как се изправи на крака?
Е: В онази къща, когато бях завързан за онова легло, когато треперех за теб се изправих. Когато ми каза "Любов моя" се изправих.
Ф: Ти... онази нощ... когато се върна вкъщи заедно с (чужда) жена... беше ли с нея (т.е. дали е ... с нея)?
Е: Няма нужда да говорим за тези неща...
Ф: Не се измъквай Емир (не бягай)! Какво чувстваше? Докосвал си друга, целувал си я... Емир, ще кажеш ли какво чувстваше?!!
Е: Чувствах, че колкото и да те мразя, също толкова мразя и себе си. Чувствах колко жалък и безпомощен човек съм. Моята сила, това си ти! Прости ми!
Ф: Ти ми прости! (Аз ти се извинявам!)

Ф-Дойдох. Няма дълг. Няма покана. Тук съм. Всичко, ще е точно така, както го заслужаваме.
Ф-Какво става? Не ме ли искаш вече? Всичко не е ли така, както го заслужаваме?
Ф-Хайде. Тук съм. Както пожела.
Е-Не искам. Аз също ти казах лъжи. Отиди си измий лицето и си върви.
Ф-Няма да си вървя. Какво се променя като казваш, че си ме излъгал?
Е-Фериха, върви си.
Ф-Няма да си вървя.
Е-Фериха, върви си.
Ф-Не искам.
Ф-Остави ме. Остави ме. Остави ме.
Е-Това не си ти.
Ф-Остави ме. Остави ме. Остави ме. Ти ме направи такава.
Е-Всичко беше лъжа, не разбираш ли, Фериха?
Ф-Свърши. Свърши. Както поиска. Както си го заслужихме.