Нужен ми е поглед отстрани ...

  • 18 969
  • 341
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 7 947
Времето е най-добрия съветник, факт  Peace
И все пак ти изпитваш ли вина, изпитваш ли жал например към него? Чувстваш ли се виновна, че така са се стекли нещата? Защото ако е така - това е основен мотив да не можеш да вземеш правилно решение...Трябва да приемаме мъжете си като напълно равни. НО когато жената е по-силната и водещата, често опира до това, че се чувства длъжна някак и към детето, и към мъжа, не е добре така...У нас аз също съм по-движещата от двете половини и понякога ми идва нанагорно, та знам как е донякъде.

# 151
  • Мнения: X
Когато са налице вина, съжаление към другия, все пак има някакви макар и минимални, остатъци от чувствата.
Когато човек твърдо реши, че не желае повече да продължава по стария начин, и вината, и съжалението изчезват.

# 152
  • Мнения: 7 947
Не е същото, Краси. Съжалението, вината и тн са последствие от една изчезнала любов и страст, те са израз на привързаност и братска обич повече. А понякога са просто оправдания за личните ни преживявания, демек израз на вината, че ние сме причина така да се случи.

# 153
  • Мнения: X
Възможно е......
Но поне при мен така става.Имам ли колебания, обикновено изпитвам някаква вина, че искам аз да прекратя връзката, съжаление към човека, че той още има чувства, а моите вече не са същите....И когато вече ми стане пределно ясно, че наистина тази връзка няма бъдеще, някак и съжалението ми към него изчезва.Остава само .....не знам дали е точно приятелско чувство, но мога да си тръгна, без да изпитвам повече вина и съжаление.
Сега, при всеки е различно.Има хора, които цял живот си носят някаква вина, без да са виновни и дори другият отдавна да е забравил за тях.

# 154
  • Мнения: 7 947
Еми да, затова казах - че, макар изтъркано - времето ще покаже, явно не е тогова още.

# 155
  • Мнения: 2 479
Аз пък бих предложила баналното, но много помагащо упражнение, да си представи живота, такъв, какъвто го иска, след 5 или дори 10 години. Ако все още можеш да мечтаеш за бъдещето, включвайки този човек, то той не ти е безразличен и има смисъл да се бориш за тази връзка, въпреки ситуацията в момента. В случай, че мечтаната картинка е друга... ясно е. Доста помага да прозрем това, което не искаме да си признаем или не ни е изкристализирало в съзнанието все още, но подсъзнателно вече знаем.

# 156
  • Мнения: 146
Дълго се чудех дали да пиша, но темата ме удари като плесница през лицето. Сякаш съм описана аз преди почти пет години.
И аз бях недоволна, уморена, натоварена, непонасяща самото му присъствие. И аз носех всичко и всички на гърба си. Или поне така усещах нещата. И като че ли, колкото повече се стараеше, толкова повече ме дразнеше. Нямаше шанс да направи нещо правилно, след като не го правеше по моя начин.
Но в картинката имаше и друг. Приятни разговори и неконсумирано привличане... Друг, когото бях идеализирала до безобразие, абе класика.
Докато един ден се осъзнах, че склонът, по който съм се пуснала, е доста стръмен, и ако продължавам със същия устрем, ще има наранени.
Та така, седнах един ден със себе си и дузина кутии с цигари, и почнах с анализа. Какво искам, какво имам, как да постигна това, което искам, какво/кого съм склонна да пожертвам и т.н. И тогава осъзнах, че докато тръгвам с нагласата, че моята чаша е наполовина празна, винаги тревата в съседския двор ще е по-зелена и розовият храст по-разцъфнал. И мисля, че тогава спрях да идеализирам хората и се научих да обичам съпруга си и с разума си. И така, този път дадох шанс, без да притискам нито себе си, нито него, оставих го да прави нещата по неговия си начин. И то взе, че сработи. Нямам обяснение защо и как, обаче.
С написаното не искам да давам съвет или да натрапвам собствения си начин на поведение. Просто исках да споделя една подобна история.
Елия  Hug

# 157
  • Мнения: 4 477
Аз пък бих предложила баналното, но много помагащо упражнение, да си представи живота, такъв, какъвто го иска, след 5 или дори 10 години. Ако все още можеш да мечтаеш за бъдещето, включвайки този човек, то той не ти е безразличен и има смисъл да се бориш за тази връзка, въпреки ситуацията в момента. В случай, че мечтаната картинка е друга... ясно е. Доста помага да прозрем това, което не искаме да си признаем или не ни е изкристализирало в съзнанието все още, но подсъзнателно вече знаем.

Точно това си мисля и аз - когато е налице дразнимост, тежест, лично нещастие от постъпките и характера на партньора ти - да си помислиш за живота - ден, след ден, 5-10-15-20 години.... Повечето жени-майки някак си се страхуваме от развода\раздялата, особено когато има деца и няма силно изявени причини от типа на насилие, алкохол, болестна ревност. По-лесно е да си поставен пред свършен факт, т.е. раздялата да бъде иницииарана от другата страна, трудно е да се решиш ти да направиш първата крачка. Но наистина трябва да се мисли в перспектива, защото самотата е относително понятие - може и да си с някой и пак да си самотен, децата порастват - при отговорни родители могат да се намалят щетите върху тях, но животът си отминава неусетно, а не е приятно да се живее с чувство на неудовлетвореност от собствената ти реализация в различен план.

# 158
  • Мнения: 2 479
Анджи, много добре си го казала, а и доста момичета преди това  - всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. Не вярвам Елия да остане с по-малко грижи и отговорности, ако се раздели с мъжа си. Той не мисля, че и създава допълнителни проблеми, всъщност може само да и помага. Нито пък тя изведнъж ще се превърне в отпочинала свежарка ако го остави... Освен ако не се е намерил междувременно достоен заместник, но явно не е това.
Отстрани е винаги по-лесно, но моят съвет е да се вгледаш все пак в живота си и да се радваш на положителното в него. Да, рутина е, скука е, страстта и привличането са изчезнали, но пък ги има основите, които са много по-важни. Винаги можеш да преоткриеш човека до себе си, стига наистина да поискаш. Много по-лесно е и шансът е много по-голям от това да намериш друг Човек.

jfjallen , те нямат сериозни проблеми според мен. По-скоро проблемът е, че нямат проблеми....

# 159
  • София
  • Мнения: 62 595
Редактирам поста си като знак на добра воля. Който прочел - прочел!

Последна редакция: ср, 13 мар 2013, 00:16 от Andariel

# 160
  • Мнения: 2 479
Това, че има (или е имало) някой друг ми е убягнало. Ако от самото начало бракът им е бил компромис - ще се съглася с теб.

# 161
  • Мнения: 63 255
Анди , много си права , ако има друг и се правят сравнения , които не са в полза на съпруга - да , честно ще е да се разведат .
И за двамата ще е по-добре . Peace

# 162
  • Мнения: 7 947
И аз се чудя що за съвети са това - дай шанс, при положение, че тя не го обича и го казва съвсем осъзнато  Rolling Eyes

# 163
  • Мнения: 146
И вероятно никога не го е обичала!
Това е малко крайно според мен. Къде изобщо го пише.
А иначе, че може в момента да не го обича, може. И аз не го обичах моя съпруг по това време. По скоро бях забравила, че го обичам, улисана в мисли по другия.
Няма реален мъж, който да може да удържи на конкуренцията на въображаем противник. На въображаемия все му миришат на теменужки чорапите  Wink
И аз се чудя що за съвети са това - дай шанс, при положение, че тя не го обича и го казва съвсем осъзнато  Rolling Eyes
Ще се самоцитирам, но ...
С написаното не искам да давам съвет или да натрапвам собствения си начин на поведение. Просто исках да споделя една подобна история.
Нали се иска поглед отстрани  Simple Smile

# 164
  • София
  • Мнения: 19 836
Прочетох темата отгоре, отгоре, защото не ми е нужно повече. Ситуацията е съвсем тривиална, хората понякога престават да се обичат. Въобще няма значение кой какъв е, когато има краен резултат като в случая. Всеки се променя, като са минали да кажем 10 години и единия дърпа напред, другия блее най-общо – нормално да се разминат и да искат промяна, поне този, които върви с доста по-голяма скорост напред. Трудно е да се вземе обаче крайно решение, навик, общи неща, дете, всичко това опъва до крайност нервите на човек и той става по-нерешителен към собствения си избор, отколкото ако чете острани темата...Затова мога само да кажа – решението си е на авторката, тя е наясно, че причината е в нея, не в мъжа. На него явно му е добре, но не всеки има еднакви потребности. Когато му дойде времето /нищо че е изтъркано/ решението ще бъде взето лесно, щом има чудене – явно още не е съвсем узряло...

Точно така е, Вили  Peace

Общи условия

Активация на акаунт