Публикувана: 5 фев. 2013, 19:09 ч.
Последно мнение: 8 юни 2013, 20:34 ч.

Жената зодия риби 16

27 597
742
1

# 435 12 апр. 2013, 09:58 ч.

София
Мнения: 5 073

Аз пък се скъсвам да рева на абитуриентски балове и сватби. Ако ви кажа и причината, ще ми се подигравате.
Винаги ми минава мисълта, че много деца не могат да изживеят тези емоции по финансови причини и ме избива на рев.
Скоро ми се случи без повод - като ревнах, и аз не можех да кажа защо. Добре, че бях сама - ревах, ама ревах като магарица.
Не бях ревала от 20 години, ама пък си наваксах Joy

# 436 12 апр. 2013, 10:56 ч.

Мнения: 326

Хули, моят мъж не е имал бал.Били са затруднени финансово(сега още повече) и той не е искал да ги товари, въпреки че майка му е искала да му спретне поне малко тържество.Но той си е коза, та е имало и други причини.
Аз на моят бал не ревах, бях безкрайно щастлива, че завърших.Сега разни връстници ми мрънкат"пък в училище, пък не знам какво, пък искам да се върна"...хич. И един ден, през последните 6-7 години не съм поискала да съм дете и ученичка отново.
А не е като да съм била отхвърлена, тормозена.Дори бях от по-отворените деца, ходехме по купони, гаджета, поразии вършехме.
Докато моя мъж е бил много свит, не е ходил на училище, и да е искал някой да си общува с него-той и досега все си мисли, че някой го мрази, гледа го лошо.И само мрънка как иска пак да е ученик...ама какъвто е сега, явно за да им"натрие носовете".

Аз цивря понякога сутрин безпричинно.Ставам, пускам сутрешния блок и си цивря.Не заради конкретно нещо, а просто ми тръгват сълзите и с една буца в гърлото. Не знам защо го правя, днес отново се разциврих...ей така.
Плачлива съм си явно и се разтоварвам или..и аз не знам какво.

# 437 12 апр. 2013, 11:49 ч.

София
Мнения: 5 073

Някоя по-горе го написа - циврете си, разтоварвайте емоциите.
Де да можех да цивря, няма да спра. Но не мога. Мъчно ми е, трудно ми е, но гледам като биче и не мога да отроня сълза.
А сълзите по време на бал, са може би в резултат на детството ми.
Бях на десет години като почина татко. Бяхме ходили на гробището с мама и минахме покрай един дом "Майка и дете", така се наричаха тогава. На оградата се беше хванало едно момиченце, на около 4 години. Невероятно красиво, с прекрасни сини очички и руса косичка. Очичките и бяха пълни със сълзи и гледаше мама с надежда. Тогава ревах и молех мама да го вземем с нас.
А тя ми каза - как да го вземем, като и вие нямате татко.
А аз и отговорих - да, но имаме майка, а то си няма и нея ...

# 438 12 апр. 2013, 12:02 ч.

Мнения: 326

Аз рядко плача за такива неща.Мъчно ми е и се появява буцата , но не мога да заплача.
Ходих на стажове преди време в три центъра за деца.Младежки дом, защитено жилище, дом за лишени от родителска грижа.
Много от колегите ми плачеха, а аз не можех.
Имахме 1-2 случая, по-екстремни, бяха си наистина неприятни.Колежките ми се свиха, после реваха.Аз и още ефин колега бяхме тези, които удържаха фронта. Иначе съм чела досиета, говорила съм с деца...и не мога да се разплача, въпреки че има ужасни истории.Сънувах ги някои, не мога да ги забравя, но гледам някак прагматично на нещата.
Имам колежка, която каза, че не може и се отказа.Ей така, накрая се отказа.Отидохме в един дом, видя някои неща и явно не можа да го преглътне.
Но аз съм си малко темерутеста за такива неща, може би ми е минус, защото пък като трябва да покажа топло чувство и го правя неестествено.

# 439 12 апр. 2013, 15:00 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Аааа,на сватба като пуснат оная песен с момата,дето се прощавала с родата и арееее....надувам гайдата Joy

Момичета,взех да завиждам на темерутките от вас!Аз много държа да го играя "желязна лейди" и ми се отдава,де..ама тия пусти сълзи за щяло и нещяло ми е*ават имиджа отвсякъде!! smile3516

# 440 12 апр. 2013, 15:36 ч.

Мнения: 714

Е, като ви чета аз май повече темерут си падам. Аз плача само в нас и то по възможност да не види никой. Просто си отчитам, че съм станала по-чувствителна от преди. Сега по-лесно ми се пълнят очите, но пред хора не плача - не мога някак.

# 441 12 апр. 2013, 15:46 ч.

Мнения: 326

Всеки си има болни теми.А и аз много бих се радвала да мога да си сдържам сълзите за някои неща.
Има неща, от които ни рукват веднага сълзите, други ги преживяваме, но успяваме да се мобилизираме и да действамв.Други просто не ни въздействат.
Аз не мога да се сдържам за животни, само като си помисля колко са безсилни спрямо двукраките изчадия и направо стомаха ми се обръща, заревавам моментално.Много тежко го преживявам.Мечтаех да съм ветеринар, но не бих могла да си върша работата.
От друга страна мога да гледам страдащи и самотни деца.Мисля ги, вътрешно си страдам, но се стягам бързо без гък да кажа.
Други неща са ми безинтересни. Или пък болно интересни.
Сестра ми например е много гнуслива, но учи медицина и въобще не у мигва окото за някои неща.
На моя мъж като му кажа"Еди кой си е загинал, злополука..непредпазлив" или някой се е наранил от глупост.Вика ми"Естествен подбор" и повдига рамене Laughing

А предишната си работа като я напусках се разплаках.Много ми се беше насъбрало от разни колеги, беше ми мъчно и като си връчих молбата се разревах, чак шефа ме тупаше по рамото.
И на мъжете не мога да им устоя.Трудно ми е да бъда категорична, да се утстоявам.Нещо да ми кажат и потъвам в дупка, рева, драматизирам.

Веднъж се разплаках след секс Joy

Стана ми едно мило такова...

# 442 12 апр. 2013, 15:53 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Цитат на: *Belle-Etoile* в пт, 12 апр 2013, 15:46

Аз не мога да се сдържам за животни, само като си помисля колко са безсилни спрямо двукраките изчадия и направо стомаха ми се обръща, заревавам моментално.Много тежко го преживявам.Мечтаех да съм ветеринар, но не бих могла да си върша работата.

И аз тъй,и аз тъй smile3518

# 443 12 апр. 2013, 21:19 ч.

Мнения: 275

Аз си рева за щяло и нещяло даже понякой път ме е яд, защото не обичам другите да ме виждат, когато плача, но ми е ядски трудно да сдържам сълзите.

# 444 13 апр. 2013, 08:48 ч.

Бургас
Мнения: 348

Цитат на: *Belle-Etoile* в пт, 12 апр 2013, 15:46

Веднъж се разплаках след секс Joy

Стана ми едно мило такова...

И аз... все си мисля, че точно тогава съм забременяла. Wink

# 445 13 апр. 2013, 11:31 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Цитат на: ben78 в сб, 13 апр 2013, 08:48

Цитат на: *Belle-Etoile* в пт, 12 апр 2013, 15:46

Веднъж се разплаках след секс Joy

Стана ми едно мило такова...

И аз... все си мисля, че точно тогава съм забременяла. Wink

Да взема да ревна тогава и аз!! Joy

# 446 13 апр. 2013, 11:48 ч.

Мнения: 15 603

Нахилихте ме. hahaha

# 447 13 апр. 2013, 11:50 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Цитат на: luna в сб, 13 апр 2013, 11:48

Нахилихте ме. hahaha

Аааа,аз съм длъжна да пробвам всяка дадена рецепта!! Naughty

# 448 15 апр. 2013, 13:56 ч.

Мнения: 0

Привет, мои мили плачещи рибки Laughing

Завърнах се след 10- дневна командировка на другия край на света, липсвахте ми:)

За реването, то е ясно, че всичко дето сте изписали се отнася и за мен. Плача на филми, мили моменти,тъжни моменти, понякога си рева ей така, без причина, просто усещам нужда.

Но да ви споделя последните два дни плаках и ревах по най- различни причини- изпуснах си полета за връщане до Европа. Първо плаках от яд на самата себе си, после плаках от яд, че всички офиси на летището са затворени и няма кой да ми помогне. На следващия ден се просълзявах пред почти всеки един служител на авиокомпанията, хем от притеснението, хем малко артистизъм, някои от тях така присърце взеха моето положение, че се насълзих от радост, че има толкова мили хора. След като от 30 чакащи качиха само мен и още един човек на следващия полет си поплаках от успокоение.