[/quote]
Канили сме ги веднъж, но не на празник, а просто на гости само тях - направиха ми лошо впечатление с това, че говореха по телефоните си през голяма част от времето, което за мен е проява на пренебрежение определено.
И ние имаме едни такива,с разликата,че се пишат приятели.Все искаха ние да ходим у тях.И редовно като отидехме,мъжа си седеше с лаптопа в себе си.Вече спряхме да ги каним и да ходим също.
А един път ми се случи(то не е съвсем по темата за гости),щях да ходя до друг град с едни не толкова близки приятели.Понеже не живеем на близо,се разбрахме аз да отида с автобуса до тях,като тя изрично ми каза да отида поне половин час по рано,за да пием кафе.И така,отивам около 20-25 минути по рано,звъня отдолу на звънеца и тя казва-изчакай да се приготвим и слизаме
Беше зимата,стуууд,вятър.Чаках сигурно около 20 минути,че ако не и повече.Скоро се обаждаха да ни кажат да минем да пием кафе,не мисля да ходим. 
Ние канехме едно познато семейство и те в желанието си да ни върнат жеста (не сме го искали и не сме го очаквали), ама у тях не било удобно, пък било тясно, пък не знам си какво си, ни разхождаха по улиците до припадък. 
Няколко пъти.
Сега не ме питайте защо сме се съгласявали, нямам смислен отговор 
Като каза за роднини,се сетих за една случка-моя позната отива в съседите си по обед,но не знае че детето им им рожден ден.Влиза тя,и от дума на дума бабата казва че имат рожденничка.На нея и става неудобно,и казва че не е знаела и че няма подарък.А бабата(тя е малада)-ее,нищо де,ние и другата седмица сме тук 
Не са я почерпили с абсолютно нищо(не,че са длъжни),но иначе подчертават,че подарък може и другата седмица. 