Аз мразя да ходя и да ми идват гости. Всичко ми тежи- и готвенето, и пазаруването, и чистенето преди и след, и съобразяването...
/...
Когато инцидентно се наложи някой да мине да донесе/вземе нещо, или някакъв наложителен личен разговор, поднасям кафе или чай, бисквита/бонбон, и това е.
То вярно, че не съм слагала лимит на поръчките, но все пак ми натежа. Аз като ходя някъде - действително се съобразявам също, все пак ми е ясно кое семейство как я кара/тоест повечето си правят сметката... 

, просто предлагам да се видим , за сметката - на ротационен принцип сме . Единия път аз , следващия - ответната страна .
После си ядохме манджите 2 дни, но ни беше за урок. Всяко нещо си има определена граница и когато съобразяването и компромисите са само от едната страна - тази граница е премината. И затова просто явно хората не са на нивото ни и не заслужават вниманието и усилията ни.


