Не обичам изненади.
- Публикувана: 7 фев. 2013, 09:34 ч.
- Последно мнение: 19 март 2013, 12:42 ч.
"Каним ви на гости, но не у дома!"
И да не бъда съвсем офф - да ви попитам нещо – звъни се на вратата – виждате ваши приятели, с които отдавна не сте се виждали, защото живеят в друг град вече. С думите изненада – се появяват, носейки две торби с покупки. Е – ще или не ще ги приемете, при положение, че единственото задължение ще бъде – да сервирате храната, която носят?
Аз нямам приятели без телефони,не се сещам за такива.
И да не бъда съвсем офф - да ви попитам нещо – звъни се на вратата – виждате ваши приятели, с които отдавна не сте се виждали, защото живеят в друг град вече. С думите изненада – се появяват, носейки две торби с покупки. Е – ще или не ще ги приемете, при положение, че единственото задължение ще бъде – да сервирате храната, която носят?
Тия за приятели ли ги броиш въобще? Това са познати , които явно си запълват времето с вас поради отпадане на други ангажименти. И явно не са ви звъннали по телефона за да не ги отрежете, особено пристигайки с торбите, с което явно решават, че ви компенсират неудобството за неочакваната визита.С приятелите се чуваме редовно, особено , ако пък са решили да ни посетят.
И да не бъда съвсем офф - да ви попитам нещо – звъни се на вратата – виждате ваши приятели, с които отдавна не сте се виждали, защото живеят в друг град вече. С думите изненада – се появяват, носейки две торби с покупки. Е – ще или не ще ги приемете, при положение, че единственото задължение ще бъде – да сервирате храната, която носят?
Аз нямам приятели без телефони,не се сещам за такива.
Вероятно наистина си мислят, че като донесат нещо за хапване компенсират натрисането си, обаче аз не смятам така. Това може са си го позволи много, много близък мой човек и то само един. Всички други се ще трябва да се съобразяват с моите настроения и желания за посрещане на гости и въобще за общуване с тях, защото честно казано още след първото такова посещение реших тотално да ги игнорирам. Както се вижда, последваха още поне две-три. Явно не им пука от моята реакция, те са си ок така да се самопоканват. То като ти дойде на гости някой такъв, който не ти е и близък и темите за разговор на масата са трудна работа - или му слушаш безкрайния монолог за нещо дето изобщо не те еня, или пък трябва някакъв мъчителен разговор да поддържаш. При всички случаи подобни навлеци не могат са се считат за мои приятели!
Винаги съм се чудила - колко трябва да си прост, за да отидеш на гости без покана. Или да се обадиш с въпроса: "Удобно ли да дойдем у вас?". Като искаш купон, обади се на същите тези приятели и попитай:" Удобно ли да дойдете у НАС?"
И аз това продължавам да се чудя в темата.
Даже не мога да схвана нито една нормална причина,за да се натресеш без покана или да се обадиш и да кажеш "Да дойда ли у вас".
По този начин се държахме с приятелите ми, когато бяхме "свободни електрони" - луди-млади, без деца и ангажименти, и животът беше безкраен купон. Откакто се народиха децата, такова поведение е безотговорно и несериозно, и съм супер доволна, че нямам в обкръжението си хора, които да се държат по този начин.
Имаме си телефони, уговаряме се, че и въпреки уговорките се случва нещата да се променят в движение - деца се разболяват, изникват разни състезания и други ангажименти, налага се и да се учи или работи допълнително понякога от в къщи, да се водят децата напред-назад... Не е толкова проста тая работа...
Имаме си телефони, уговаряме се, че и въпреки уговорките се случва нещата да се променят в движение - деца се разболяват, изникват разни състезания и други ангажименти, налага се и да се учи или работи допълнително понякога от в къщи, да се водят децата напред-назад... Не е толкова проста тая работа...
Когато някой е поканен у дома не очаквам торба с провизии.
От както навлязоха мобилните телефони неочаквани посещения нямам
и наистина ще бъда неприятно изненадана ,ако това се случи.
Мисля, че тези времена останаха в миналото.
Избягвам всяко нещо ,което ме натоварва допълнително.
От както навлязоха мобилните телефони неочаквани посещения нямам
и наистина ще бъда неприятно изненадана ,ако това се случи.
Мисля, че тези времена останаха в миналото.
Избягвам всяко нещо ,което ме натоварва допълнително.
Те пък откъде ще знаят, че сме си вкъщи никога не ми се е случвало. Да не говорим, че долу сме спрели и звънеца, ще подскачат от крак на крак и ще чакат някой да ги пусне, само защото не искат да звъннат по телефона.
Ще ги приема, разбира се, но мнението ми за тях вече ще е съвсем друго.
Е, защо да прави всичко само аз? Не живея сама засега, ако някога ми се наложи, ще съм по-заета
90% от приятелите ни са в други страни, горе долу имам представа.
Ястията се готвят успоредно, времето за приготвяне заедно е еднакво
Думата "всички" не съм употребявала.
Не искам да спамя повече, написала съм, каквото съм преценила
никога не ми се е случвало. Да не говорим, че долу сме спрели и звънеца, ще подскачат от крак на крак и ще чакат някой да ги пусне, само защото не искат да звъннат по телефона.Ще ги приема, разбира се, но мнението ми за тях вече ще е съвсем друго.
Мале, Човече – що за постове пишеш – кога ти остава време да работиш, дете да водиш и прибираш, да готвиш по 8 пъти и да печеш милинки?...
Е, защо да прави всичко само аз? Не живея сама засега, ако някога ми се наложи, ще съм по-заета
90% от приятелите ни са в други страни, горе долу имам представа.
Ястията се готвят успоредно, времето за приготвяне заедно е еднакво
Думата "всички" не съм употребявала.
Не искам да спамя повече, написала съм, каквото съм преценила