"Каним ви на гости, но не у дома!"

О такива изненади и аз обичам, ама те не касаят други хора! Имам близка, която много се гордее със спонтанността на решенията си и аз съм ОК с това , стига да не ме касае. Но да тръгне за София спонтанно с децата си и да ми каже: Чакайте ни автогарата след четири часа - това не го приемам !
И понеже много спонтанни само с дамска чанта с пижама и четка за зъби! Останалото удоволствие беше за мен- посрещане, нощувка, вечеря, закуска, придружаване по задачи и накрая изпращане.

Oх, тези спонтанните можех да ги понасям лесно на младини, днес ако ми звъннат и ми кажат "сега съм до Пазарджик, значи след час и половина сме у вас", ще се вкисна. Не че отказвам подслон на близки, ама не ми е приятно, а преди ми беше.
Виждането с приятелка за по час-два у нас е съвсем друго нещо и не ми е неприятно, рядко се случва - събираме се да си говорим и да пием чай, не да се гощаваме, а и ако не искам да ги поканя, винаги намирам начин да го намекна. За сестрите ми пък не важат никакви правила - домът ми е отворен по всяко време за тях и за колкото дълго искат да останат.

Оставих темата на 5 стр., а къде а намирам....и все същото се дъвче.
Хора всякакви...
Сега се сещам за случка. На гости съм в Люлин на моя колежка с бебе, ще излизаме и звъним на трета колежка-люлинчанка също с бебе да се видим на кафе. Отговаря ни: Ами не мога, че сега ще се къпя. Лично аз винаги мога да си пренредя плановете и не правя трагедия от това, затова лееко се позачудих какъв проблем й е половин час, но нейна си работа. Тръгваме с другата и по пътя ни звъни: Ще дойдем, щото МЪЖЪТ й казал: Хайде да отидем, че cuckoo не е виждала детето.
Пояснявам - мъжът й е бивш колега, но с нея сме работили в една стая доста време.
Чудя се само що не пусна мъжа си сам с детето, а тя да си се къпе...

Явно наистина светът е шарен  , на мен хич не би ми дошла добре подобна изненада със "Стягай куфарите!". Мен за прословутия св.Валентин не можа да ме изкара мъжът "на заведение" спонтанно, щото не се бях настроила 
За мен има разлика между "Наблизо съм, искаш ли да се видим?" и "Наблизо съм, ще мина през вас!". Все пак има някакво уважение към личните ми планове и пространство при първия вариант...

Затова се чудя как може да тръгне някой от друг град, да стигне по тъмно и на вратата да му кажат - детето е болно, повръща, чао. То е ясно, че ще се разберат, човешко е, ама ако не е болест, а примерно детето ти има контролно утре, сега учи и трябва да стане в 7 или ти имаш служебна среща и не искаш да купонясваш до 2-3, може и да не изглежда за основателна причина за някои.


Такива спонтанни са ок. Но в тези случаи не засягам личното пространство на трети лица.

Никога няма да направя подобна изненада, даже на най-близката си приятелка. Кумовете на майка ми и баща ми много реваха от съседите им, казваха, че се прибирали леко и безшумно, защото ако ги усетят и веднага идват   но пак онези следят и като се светне, хоп - на вратата, вярно, с ядене и пиене, ама тя казва - ние нямаме минутка да се видим двамата, да се изкъпем спокойно, бе както се казва, по гащи да си ходим вкъщи - вечно има народ у тях. И колко пъти са им казвали - не е удобно сега, не, влизат си, казват, ние е тук ще си седим, няма да ви пречим   затова уважавам личното пространство дори на най-близките си, само с предварителна уговорка. Ако не нещо непредвидено, ще звънна по телефона, ще питам, като директно ще си кажа, че е непланирано, да не се притесняват да откажат, но никога няма да цъфна на някой на вратата.


  Сетих се за един купон в сестрата на мъжа ми. Гаджето ѝ живееше в друга страна, пуска мейл - идвам еди кога си, елате да ме вземете от летището, но не ѝ казвайте, че е изненада. И ние се разбираме с нея за купонче у тях, но нищо не казваме. Взимаме го от летището и там. Тя отваря вратата, но тичаше на някъде и само каза влизайте и отмина. Но явно с периферията го мерна, и се върна с ей такива очи   обаче това е друго, ние знаехме, съквартирантката ѝ знаеше, няма риск, не е като да цъфнеш на вратата на гаджето и вътре да има друг  

Щом ще изпадаме в подробности – да ти отговоря – случват се такива неща като болестите и всеки нормален човек би разбрал, ако изненадата не е била много подходяща. Болно е детето – ок, извиняваме се, питаме имат ли нужда от нещо и си казваме чао и бързо оздравяване. Нали си далеч от идеята, че това гости е точно така пранирано – вдигам се от 300 км само за да вечерям е някого. Тия гости обикновено стават, когато хората отиват по работа и остава време привечер да видят стари приятели...Не знам и защо подобно гости се превърна в див купон до 2-3...Нима не е възможно детето да поучи само – и въобще какво е това учене за контролно вечер в 8 не знам..., но дори да е така – мъжът ми ще остане с гостите, ние ще си довършим задачките и готово. После ще седнем да си кажем по нещо и като стане 10-11 – хайде да лягаме, време е.

И, моля ви се - не бъркайте близките отношения с нарушаване на нечии лични пространства. Ако действително има близост между хората - те съвсем спокойно ще могат да си кажат - ако е неудобно, ако има пречка и тн. Това, че за вас едни приятни хора са решили да направят изненада - е знак на лош вкус - няма много общо с моя начин на живот всъщност... То и затова се събирате с такива приятели - които мислят подобно. 

Въпрос на мислене, традиции, характер каквото се сетиш, всеки казва какво той би/не би направил и защо, не виждам защо е нужно да се убеждаваме един друг колко е хубаво или не да ходим в чужд дом без предупреждение. 
Ако в компанията това е прието като ок, разбира се, че ще е приятна емоция. Ако не е и предпочитаме първо да се чуем, не виждам нищо лошо.

То и аз никъде не казвам, че искам всеки ден така да ме сюрпризират, а говорех за инцидентни случки. Защото се потресох от такова превъзнасяне –а ма аз може да искам да ям кренвирши с моя тая вечер...Е, ми всеки си има навици, но такива случки понякога зареждат човек. Не е нужно веднага да се скача – тия малоумни ли са, невъзпитани са и тн 
Иначе, като поканя гости - и аз обичам да се постарая доста, да ги изненадам и очаровам, но това не ми пречи да мога да се отдам и на момента на една такава емоция, което далеч не свървам с простотия

Доживях да съм на едно мнение с Вилико. И аз имам приятели, които могат да пристигнат в нас когато пожелаят и няма да ме притеснят. Те също няма да се впечатлят ако им се изтреса с преспиване (проверено е ). Говоря за стари дружки, но напоследък и нови завъдих и те са добре дошли.
Къщата ми е ужасна, защото съм немърлива, а и сме в ремонт. Кучето пуска косми, морската свиня разпилява слама извън клетката, детето и приятелите му зарязват чаши и чинии, кудето им скимне, но приятелите ми са винаги добре дошли - все някой ще подаде ръка за подреждане 

Ааа, ти пък... Хората са планирали яденето на кренвирши от 1 месец и сега така да им развалят схемата.
След като човекът насреща ми идва изненадващо, изобщо не се притеснявам, че не поднасям кой знае какво.
Изобщо - колкото по-малко церемонии около каквото и да е, толкова по-лесно и незабележимо се прави.
Миналата година кумата ни си идва от Испания и ни канят вечерта през седмицата. Да, на другия ден сме на работа, а и не сме първа младост да пием безнаказано до среднощ, но веднъж годишно мога да се прежаля, дори се кефя на другия ден колежките как ме гледат ококорени, като кажа, че съм си легнала примерно в 3 или 4 и се наливам с кафета и аспирини
Макар че и аз имам неприятни спомени от свекърите си - всеки уикенд се изтърсваха да видят бебето у нашите. Но 1-2 пъти, въпреки че бяха казали ,че ще идват, казах, че няма да държа бебка вкъщи лятото и се спасихме из квартала, та после мъжът ми беше обикалял да ни търси. Говорим за 93-та година, мобилните бяха редки

Ами аз пък виждам,че ти се превъзнасяш, ама как така вие нямате близки, ако бяхте близки еди какво си, това зарежда и т.н. Айде моля те остави другите хора да ги зареждат различни неща и да имат различни схващания на тема близки отношения. Нямам против неканените гости в твоето жилище, но нека имам избор по отношение на своето, нали.  Предполага се, че хората, които идват в нас ме познават достатъчно, за да знаят,че аз бих ги сметнала за малоумни и неуважаващи ме, ако го направят. За това, че на друг подобно нещо му харесва нито правя проблем, нито се потрисам.

Виж сега, кани си както щеш, ако искаш и въобще не кани, та да можете с мъжа ти да си интимничите 24/7, мен далеч не ме грее – оставям те  


И за да вденеш – ей на тея реплики и подобните – реагирах основно 

По-добре затворен егоист, отколкото некакен натрапник, незачитащ личното пространство на другите.
Въпрос на възпитание е първо да попиташ дали е удобно да гостуваш на някого.
Само много, много близки хора бих приела в дома си без покана.

Редно е да познаваш обкръжението си, преди да се изтипосаш на вратата. Дори и много близката ти приятелка може да не обича така...
Едно време приятелките на майка ми и тя самата така си ходеха на гости - звъниш и пристигаш с чашата кафе или с тенджерата с вечеря... Ако си решил да посрещаш гости само звъниш на вратата и казваш "чакам ви у нас".
Но това е според хората. Няма правило и не бива да се коментира "ти си простак" или "егоист". Като не ви харесва, не го правете. А като ви се изтипоса някой, просто казваш, че не е удобно и хлопваш вратата. Нищо сложно.

 
В обкръжението ми, слава Богу, няма такива спонтанни личности. Нямам против такива хора, те нека си ходят по изненадващи гостита колкото си искат, само да не съм част от тях. За мен е важно, че нито на мен, нито на близките ми, ще ни стане приятно някой да му се изтърси на вратата. Така със себеподобни се ограничават неприятните изненади.