Астрология-3 тема

И аз благодаря за книгите

'Боговете на промяната' Хауърд Саспортас

http://www.booksbg.org/booksbg/component/remository/%D0%94%D1%83 … 0%B0%D1%82%D0%B0/

Купих си енциклопедията и почвам да чета

Голямо затишие тук...
Аз, както казах, чета старите теми, толкова интересни неща сте обсъждали, супер много ме е яд, че не ви открих по-рано   .

Имам едно въпросче към ани27, породено от това, че чета назад, малко е офф-топик, затова го слагам в скрит текст, да не разводнявам несъществуващата дискусия   :



Много благодаря и аз за линковете!

Аз имам тема за обсъждане, че ми стана интересно кога е писано "Четирикнижие" и старите техники за смятане, че нещо не ми се връзват от историческа гледна точка .
Снощи гледах стари ръкописи на "Almagest" , всички са направени върху сферични схеми, а според старите легенди земята е плоска и т.н.  Интересно ми е как са смятали минутите ? Абе,  все едни дивотии дето не им намирам обяснения, като един списък лунни и слънчеви затъмнения и разни други такива . Координатната система в настоящия си вид е от 16 век мисля  . Базирана е на трудовете на Птолемей /това за непознатите факти /

Верно на всеки му е по-вълнуващо да си разчете хороскопа, но на мен ми е било интересно по-скоро как се е зародило всичко и ще се радвам ако има желаещи да обсъждаме и тази гледна точка .

Ще чакам да споделиш какви са ти впечатленията от книгата и дали е разбираема за теб. 

Малко истории от Египет и връзките с астрологията. Когато четях митологията на египтяните ми изплуваха части от астрологията, както и Библията, но това е друга тема на разговор .

Например този текст: "Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил."

Сетих се за обяснение на текст от четирикнижието Птолемей за пола на първо дете,което  вероятно е свързано с книга 1 гл.6 .
Ако при дневно раждане на асц има женски знак /в женски хороскоп/, то жената ще роди момче , защото след залез се сменя на мъжки знак , а ако е в мъжки ще е момиче .

Божествата са изобразявани със свещени животни Амон -овен ,кравата (Хатор, Изида),лъвът (Тефнут, Хатор), което е продължило като традиция в по-нататъшното представяне на зодиите.
Има девет първородни божества ,което ме подсеща за Слънце, Луна....... /зачудих се кой не се връзва с тази девятка, но мисля вече доста бавно  /

Измерване на времето в Древен Египет  /wikipedia/

По подобие на годината, която били разделили на 12 месеца, най-вероятно след наблюдение на лунните цикли (виж Календар), египтяните разделят деня и нощта — всеки на 12 часа, като ги нарекли „слънчеви часове“ и „часове на мрак“. Изглежда тези часове са променяли своята продължителност според годишния сезон, като само близките до равноденствията дни и нощи траели еднакво дълго. За да се посочи часа, се казвало: часът Х от нощта, или часът Х от деня. Освен това жреците били нарекли часовете с едносъставни имена, като например „сияйният“, който е първият час на деня, или сложни, например „който вижда красотата на Ра“ — за дванайсетия час на нощта. Дванадесетте часа на нощта представляват дванадесетте области на долния свят, които Ра прекосява в нощната си обиколка, и които са изобразени в декорациите на гробниците. В ежедневния живот различните моменти се отбелязват с по-общи понятия: сутринта, „мигът на нощта“, или по-поетичното „часът на вечерното ястие“, „часът на здрача“; открити са също така и все още неясни изрази, като този на Гардинър, превеждан като „мигът на уханието в устата“.
Още от началото на Новото царство, а може би и от по-ранен период, египтяните познават различни уреди за измерване на времето, по принцип използвани в храмовете и дворците: водни часовници клепсидри — каменни вази, обикновено старателно украсени и с пробита дупка, през която водата се изтича за дванадесетте нощни или дневни часа, с отбелязани отвътре линии, за да се следи ходът на часовете; слънчеви часовници, отбелязващи часа според дължината на хвърлената сянка или според посоката; „звездни часовници“, които наподобяват уреди за астрономическо наблюдение. При звездните часовници се използват предварително съставени астрономически таблици, екземпляри от които са запазени до днес в гробниците на фараоните от XX династия. Тези таблици можело да бъдат използвани по време на определени 15 дни в годината, а били необходими 24 от тях, за да се изготви пълна звездна таблица. Наблюдателят, който носел плоча, линия с процеп и триъгълник, заставал срещу някакъв предмет, служещ за отправна точка, поставен по посоката на Полярната звезда; масата представлявала фигурата на отправната точка с разположението на звездите спрямо главата му във всеки час от денонощието. С помощта на този уред за отмерване, наблюдателят откривал звездата, отправна точка, разположена над главата или окото според часа, и било достатъчно да погледне към плочата, за да знае кое време на нощта е.


Календар

Няма съмнение, че египтяните са първият народ, притежавал рационален слънчев календар. Годината имала 365 дни, разделени на 12 месеца от по 30 дена всеки, към които в края на всяка година били прибавяни 5 допълнителни дни — епагомени. Месеците били групирани в тетрамени, които оформяли трите сезона: разливи (ахет), покълване (перт) и горещини (шему). Едва в Късната епоха всеки от месеците в тетрамена бил наименован: Тот, Паофи, Атир и Хойак от първия сезон на разливите; Тиби, Мехир, Фаменот и Фармути от втория сезон на покълването; Пахонс, Пайни, Епифи и Мезори за третия, летния сезон. За да обозначат определен ден, египтяните посочвали годината от царуването, месеца, сезона и деня. Например година 9 на Джосеркара Аменофис I, месец трети от горещините (Епифи), ден ден девети, е посочената от медицинския папирус Еберс на звездната поява на Сотис (Сепет), днес Сириус. Египетската година започвала тогава, когато Сириус се появявал на хоризонта в мига на изгрева — феномен, наречен звездна поява на Сотис, съвпадаща приблизително с прииждането на река Нил — за този народ от земеделци, свързан с разливите, това била датата, която отбелязвала началото на годината (19 юли по юлианския календар или 15 юни по нашия; на географската ширина на Мемфис). Понеже египетската година имала само 365 дни, а циклите на Слънцето и Сириус са с продължителност 365 дни и четвърт ден, на всеки четири години началото на новата година закъснявало с още един ден. 1461 години били необходими, за да съвпаднат космическата и официалната година. Египтяните, естествено, са забелязали това несъответствие, по силата на което лятото се появявало посред зима. Официалната година те наричали още плаваща година, но земеделските занимания на селяните се основавали единствено на природния цикъл на сезоните. Цикълът от 1461 години, наричан „сотически период“, подтикнал в началото на нашия век Едуард Майер да търси датата на установяване на календара. Със сигурност се знае, че през 139 г. е имало съвпадение на изгрева на Слънцето и на Сотис. Едно просто изчисление позволява да се установи, че това съвпадение се е възпроизвело през 1322 г. пр.н.е., в 2783 г. пр.н.е. (в края на тинитската епоха и началото на Старото царство) и накрая — през 4244 г. пр.н.е. Първата дата е твърде скорошна, а „Текстове от пирамидите“ ни карат да мислим, че през 2783 г. пр.н.е. календарът вече е бил факт. Някои от египтолозите приемат приблизително годината 4244 пр.н.е., която за никого не е първата сигурна историческа дата. Някои автори свързват това изобретение със свещениците от Хелиополис и с времето, когато градът през додинастическия период е бил столица на огромно царство. Немският математик Ньогебауер е установил, че тази дата е неприемлива. Тя е била отхвърлена — заедно с цялата историческа концепция на Сет, основаваща се на същата тазо хронология — от Кийз, който намери множество последователи сред специалистите. Някои анализи доказват, че тя ни отвежда към времето на фаюмския неолит и следователно през тази епоха не би могъл да бъде създаден календарът. Така че, ако изобщо някога в края на средния период от додинастическия период е имало величество на Хелиополис, то тази дата трябва да се намали с едно хилядолетие — нещо, което прави създаването на календара в този период невъзможно.

Митология

Египетската митология започнала да се формира още през 6-то - 4-то хилядолетие пр. Хр. Всяка област (ном) имала собствен храм и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни , дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог — покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди. Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската — от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според които небето било водна повърхност — небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода — подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други — Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н.
С развитие на древноегипетското царство, митологическите представи се видоизменяли. Култовете към многочислените местни божества запазвали своето значение, но почитането на някои от тях се разпростирало извън пределите на отделните номи и даже добивали общоегипетско значение. С утвърждаването на V-та династия на Древното царство, Ра станал върховен бог на Египет. В епохата на Средното царство и особено по времето на XVIII-та (Тиванска) династия на Новото царство, като върховен бог се утвърдил друг слънчев бог — тиванският Амон. Озирис изместил постепенно древния бог на мъртвите Анубис. Издигането на нови религиозни и политически центрове, както и развитието на богословската мисъл били съпровождани от процеси на сливане на боговете. Например с Амон се отъждествявали Ра, Птах и Хор, а с Ра — Атум, Хор, Амон, Озирис, Птах и т.н. Най-значителни митологични цикли на Древен Египет са митовете за сътворението на света, за слънчевите божества и за Озирис. Смятало се, че първоначално съществувал само Хаос, от който произлезли боговете, които създали земята, небето, хората, животните и растенията. Пръв бог било слънцето, което обикновено е бог-творец и съзидател. В един от митовете се казва, че от водата се появил хълм, на който разцъфнал лотос, а от него излязло дете — слънцето Ра, което осветило земята. В друг мит се казва, че слънцето било родено, като теле от огромна крава, символизираща небето. Съществувала представа и за богиня на небето — жена, която раждала сутрин слънцето, вечер го поглъщала, а следващата сутрин го раждала отново. В някои митове прародителите са мъжки божества. Така например, в един от тях се казва, че бог Атум се появил от хаоса, сам се оплодил, поглъщайки собственото си семе и родил, изплювайки първата божествена двойка Шу и Тефнут. Те от своя страна родили втората двойка богове Геб и Нут, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис. Това била знаменитата "Хелиополска деветка", почитана в цял Египет и присъстваща неизменно в религиозните текстове. В мемфиския мит за сътворението, отнасящ се към Древното царство, бог-творец бил Птах. В периода на Новото царство, с възкачването на XVIII-та (Тиванска) династия (16-14 в.пр.Хр.) в качество на бог-творец се утвърдил Амон, когото нарекли "цар на всички богове". Тясно свързани с митовете за сътворението на света са митовете за слънчевите богове. Те отразяват две групи представи — за смяната на годишните времена (по-древни) и за борбата на светлината с мрака и злото, олицетворено от чудовища и различни страшни животни и най-вече — змии. Един от най-страшните врагове на Ра бил господарят на подземния свят — огромната змия Апофис. Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил.
Третият основен цикъл от египетската митология е посветен на Озирис. Култът към Озирис е свързан със земеделието. Озирис олицетворявал ежегодно умиращата и възраждаща се природа. Сеитбата се възприемала, като погребване на зърното, а появяването на кълновете — като негово възраждане. Отрязването на класовете по време на жетва символизирало умъртвяването на бога от по-малкия му брат, злият Сет. Това е залегнало в основата на изключително разпространената легенда, описваща смъртта и възраждането на Озирис. Култът към Озирис е заложен във всички заупокойни вярвания. Смятало се е, че всеки египтянин, подобно на Озирис, се възраждал за вечен задгробен живот, ако се съблюдава целия погребален ритуал. Така митовете за Озирис намерили отражение в многочислени ритуали. В края на последния зимен и в началото на първия пролетен месец, се разигравали мистериите на Озирис. В тях се възпроизвеждали основните епизоди от тези митове. Жрици в образа на Изида и Нефтис пресъздавали търсенето, оплакването и погребението на бога. След това се провеждала великата битка между Хор и Сет. Драмата завършвала с издигането на стълб, посветен на Озирис, символизиращ възраждането на бога и на цялата природа. Представата за Озирис, като бог на растителния свят била отразена и в друг цикъл обреди. В специално помещение на храма издигали предварително направена от глина фигура, подобна на Озирис, която засявали със зърно. Така по време на празника, посветен на бога, статуята се покривала със зелени кълнове, символизиращи възраждането на Озирис.

Голяма роля в египетската митология играела представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това било съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). Всяко човешко същество било възприемано като единство между тялото и неговите души, наричани "ба", "ка" и т.н. Озирис, заедно с други богове осъществявал задгробен съд над всеки покойник. Пред Озирис се извършвал ритуала "психостазия" т.е. претегляне върху везни сърцето на умрелия, уравновесявано от Истината, изобразявана от богинята Ма'ат или нейните символи. Грешниците били изяждани от страшното чудовище Амит (лъв с глава на крокодил), а праведните продължавали да живеят щастливо. Друга характерна черта на египетската митология е обожествяването на животни. Едни от най-почитаните животни — въплъщения на божества са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут, Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и т.н. В по-късен период, боговете били изобразявани като хора с глави на съответното животно. Като змия били изобразявани както добри, така и зли божества. Най-могъщ от всички врагове на слънцето — Ра била огромната змия Апофис, олицетворяваща мрака и злото. В същото време в образа на змия била почитана богинята на плодородието Рененутет, богинята-пазителка на гробниците Меритсегер, както и Изида и Нефтис — защитници на Озирис.

Clairette и мен ме е яд че не ги открих по-рано, толкова интересни неща са дискутирали, много от тях като аспекти ги виждам в моята карта

Относно номерологията, аз се запалих от една книга на Алена "Пълен курс нимереология и астрология", книга първа
5-цата означава реализация и живот в чужбина, разбирам че ти си спазила това изискване и си извън България, също нови познанства, смяна на средата

Толкова от мен, нека Ани27 пише повече, аз не се стърпях 

ох, нумерологията не знам защо, винаги ми се е виждала по-обща от астрологията. колкото пъти съм се опитвала да чета за нея, толкова пъти съм чела все общи приказки и в един момент се отказах.
някой може ли да даде някакъв линк, където може да се прочете за тези цикли, защото то хубаво ще ги изчислим, ами нали трябва и да знаем какво значат. иначе моето число на живота е 6 и ми се върти из главата, че ани 27 споменаваше, че не е цвете за мирисане ))

аз пък днес попаднах на рождените данни на нострадамус и му се дзверих в картата, ама нямах време да я гледам наспокойствие.

Да, хората с път 5 е желателно да живеят в чужбина, или най-малкото доста да пътуват в странство.Цикъл под знака на 5 засилва тези значения: пътувания, нови запознанства, приятни емоции...... Шестицата не е лоша, принципно 4 или 9 имат по-неприятно значение......лично аз 4 си я харесвам/ имам я за път  на живота, и два следващи цикъла/ . Правила съм си равносметка, в години под знака на 4 животът ми си е бил екстра. Да, 4 изисква труд и дисциплина и е трудна за неподготвените хора, но аз не си падам по лигавщините, т.е. за мен е ок.
Относно номерологията, чела съм различни книги, от нета инфо не мога да препоръчам. Винаги помня рожденните дати на хората, и след като науча някое важно събитие от живота им, смятам през кой цикъл, кога и т.н. се е случило. Един вид,  правя мое си изследване върху цифрите, имам си и мое мнение за тях.......7, например го приемат за много  духовно и т.н. но аз не го харесвам, нищо , че синът ми е с път 7 и първо име 7, но няма нито една друга 7, т.е. пътя и името компенсират липсата на числото 7 в другите числа /име, квадрати разни и т.н./

Здравейте, момичета. За енциклопедията мога да кажа, че е разбираема и обстойна книжка. Поне от това, което съм прочела до сега. За книгата на Алена и нумерологията и аз съм се замислила да си я взема.

Здравейте, какво мислите за зачеването обвързано с фазите на луната? Правих ин витро миналата година и пункцията и трансфера са се падали по време на намаляваща луна, опита беше неуспешен. Майка ми ми вкара тази муха в главата, а само това ми липсваше... 
Следващият опит, доколкото може изобщо да се предположи, се очертава пункция и оплождане няколко дни преди новолуние и ембриотрансфер при нарастваща луна. Аз мисля, че ако е писано да стане ще стане независимо кога, а и според астрологията е важно кога се ражда детето.
Иска ми се да не го бях чувала, защото това само ще натовари психиката ми, ако нещата не съвпаднат по време. Така че, напишете моля нещо окуражително. 

Има една такава астрологична техника, която търси най-подходящото време за зачеване. Нарича се фазов лунар. Има я като функция в ZET-a. Според нея най-подходящото време за зачеване е тогава, когато се повтаря фазата на луната спряма слънцето в рождения хороскоп т.е. същият ъгъл между слънце и луна. Не е обвързано с това дали е намаляваща или нарастваща луната, просто се търси същия ъгъл, който се повтаря всеки месец.

Да, попаднах на това и даже си го изчислих, но това са само около 4 дни в месеца, което просто е абсурд да съвпадне с АРТ процедура, а и с кой точно от етапите - вадене+оплождане, деленето след това, връщането в тялото, имплантацията, която не се знае колко дни след това е и т.н.......затова смятам да заложа на позитивното мислене.

Не са 4 дни в месеца. Много по-кратко е - за минути в месеца става въпрос  .
Но наистина за такива неща е по-добре да заложиш на положителното мислене.