- Публикувана: 11 фев. 2013, 14:58 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2013, 23:09 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 184
За малко и аз. Искам да кажа нещо за Мустафа. Той "спря" да се движи и остана в миналото още по време на изнасилването. Тогава видяхме разминаването между реалността и него: докато чувахме нейните писъци (това си спомняше по-късно и Керим), в същото време М. си гледаще кърпата и се усмихваше. В този момент показваха халките и на двамата с подтекст, че трябва да са заедно, да се грижи той за нея. И оттам нататък не можа да влезе в час по актуалните събития. Той изгуби актуална връзка с нея и заживя с миналото. Оттук до края той не разбра какво се случва с нея, мислеше всичко със спомените и представите си от предишния им живот.
В еп. 80 видяхме как, когато Фатма стигна брега, той беше отплувал. Ако свържем двата момента става ясно, че в първия той е виновен, че не я потърси, след като знаше, че е възможно тя да дойде. А вторият беше резултатът от поведението му в първия: той си тръгна, защото сам беше така избрал. (Както по-късно сам избра и се отказа от нея след изнасилването.)
Така в 80 еп. и Керим беше освободен от това, че застана между нея и М. в двора на Яшаран, че я спря на местопрестъплението по пътя им към М.; М. сам я изостави (не я потърси, не я изчака, не се поинтерусава от нея). Нали това не би могло да се случи, ако Керим я чакаше на среща?
И добавям: Когато М. беше в болницата след отвличането имаше една невероятна като монтаж сцена. Не знам дали сте я обсъждали. Фатмагюл говори как ще имат малък и щастлив живот. Двамата с Керим са на пейката край Босфора с красивата целувка. В същото време без преходи дават как М. си спомня същите думи към него; в края на окото му има една голяма сълза. Сцената е направена така, че зрителят не разбира към кого от двамата са казани думите. Преходът е директен и М. изглежда, че плаче за това, което е изгубил, но в същото време изглежда и така, сякаш плаче като ги вижда да се целуват. Тази целувка и смяната на ролите на двамата мъже измерва изминатия път. В края К. има това, което М. имаше в началото и изгуби.
В еп. 80 видяхме как, когато Фатма стигна брега, той беше отплувал. Ако свържем двата момента става ясно, че в първия той е виновен, че не я потърси, след като знаше, че е възможно тя да дойде. А вторият беше резултатът от поведението му в първия: той си тръгна, защото сам беше така избрал. (Както по-късно сам избра и се отказа от нея след изнасилването.)
Така в 80 еп. и Керим беше освободен от това, че застана между нея и М. в двора на Яшаран, че я спря на местопрестъплението по пътя им към М.; М. сам я изостави (не я потърси, не я изчака, не се поинтерусава от нея). Нали това не би могло да се случи, ако Керим я чакаше на среща?
И добавям: Когато М. беше в болницата след отвличането имаше една невероятна като монтаж сцена. Не знам дали сте я обсъждали. Фатмагюл говори как ще имат малък и щастлив живот. Двамата с Керим са на пейката край Босфора с красивата целувка. В същото време без преходи дават как М. си спомня същите думи към него; в края на окото му има една голяма сълза. Сцената е направена така, че зрителят не разбира към кого от двамата са казани думите. Преходът е директен и М. изглежда, че плаче за това, което е изгубил, но в същото време изглежда и така, сякаш плаче като ги вижда да се целуват. Тази целувка и смяната на ролите на двамата мъже измерва изминатия път. В края К. има това, което М. имаше в началото и изгуби.
Марияна, добре заварила! Марица, не реви, и аз дадох глас за същата сцена.
Привет на всички!
Дива, не съм я виждала тази снимка, но неговото палто го познавам.
Ваня, отново интересен коментар, май наистина ни е липсвал научният подход. Моля те, сложи и откъса от текста ти за ПБН и деня след нея. Тъкмо е по преговора. Аз продължавам да мисля по него. Марта, Марияна, Дилеми, благодаря!
Обаче единственият сигурен извод, до който стигам, е "Керим е мъж-мечта".
По другите въпроси, като поведението им след ПБН, реакцията на ФГ на смъртта на Мустафа, нямам сили да мисля трезво. Разчитам на вас.
Привет на всички!
Дива, не съм я виждала тази снимка, но неговото палто го познавам.
Ваня, отново интересен коментар, май наистина ни е липсвал научният подход. Моля те, сложи и откъса от текста ти за ПБН и деня след нея. Тъкмо е по преговора. Аз продължавам да мисля по него. Марта, Марияна, Дилеми, благодаря!
Обаче единственият сигурен извод, до който стигам, е "Керим е мъж-мечта".
По другите въпроси, като поведението им след ПБН, реакцията на ФГ на смъртта на Мустафа, нямам сили да мисля трезво. Разчитам на вас.
Вале, 
един твой пост от 03 Юни 2012, писан след излъчването на 77-та серия:
Керим Ългаз е истински мъж!
Силата на мъжа не е в ширината на неговите рамене. Тя е в ширината на неговите ръце, когато прегръща. Силата на мъжа не е в дълбокия тон на гласа му. Тя е в нежните думи, които той нашепва. Силата на мъжа не е в броя на приятелите, които има. Тя е в това, колко добър приятел е на децата си. Силата на мъжа не е в това, колко е уважаван в работата му. Тя е в това, колко е уважаван в дома му. Силата на мъжа не е в това, колко силно удря. Тя е в това, колко нежно докосва. Силата на мъжа не е в това, колко много жени е обичал. Tя е в това, колко верен може да бъде на една женa. Силата на мъжа не е в тежестта, която може да вдигне. Тя е в болката, която може да разбере и преодолее!!!
един твой пост от 03 Юни 2012, писан след излъчването на 77-та серия: Керим Ългаз е истински мъж!
Силата на мъжа не е в ширината на неговите рамене. Тя е в ширината на неговите ръце, когато прегръща. Силата на мъжа не е в дълбокия тон на гласа му. Тя е в нежните думи, които той нашепва. Силата на мъжа не е в броя на приятелите, които има. Тя е в това, колко добър приятел е на децата си. Силата на мъжа не е в това, колко е уважаван в работата му. Тя е в това, колко е уважаван в дома му. Силата на мъжа не е в това, колко силно удря. Тя е в това, колко нежно докосва. Силата на мъжа не е в това, колко много жени е обичал. Tя е в това, колко верен може да бъде на една женa. Силата на мъжа не е в тежестта, която може да вдигне. Тя е в болката, която може да разбере и преодолее!!!
Скрит текст:
7. Първата брачна нощ. Решението на съда дава съвременния отговор на въпроса за вината: Фатмагюл е жертва, Керим е оправдан, тримата насилници и другите участници влизат в затвора. Но съдебното решение не може да даде отговор на въпроса за изгубената девственост, накарал Мустафа да се откаже от своята годеница и семейството му да върне годежа. Този интерес на всекидневната култура сценарият прехвърля на обреда и предлага впечатляващо решение.
Първата брачна нощ на Фатмагюл и Керим е разработена като реплика на тази от традиционната сватба. Но в същото време тя едновременно е в диалог както с изнасилването (общото между тях е телесния контакт), така и със същностните черти на самото традиционно “свождане”; в нея са прокарани всички модерни принципи на взаимоотношенията между мъжа и жената, утвърждавани чрез филма като цяло. Веднага трябва да се каже: от традицията едно към едно е останало само вместването на първия акт в сватбата. (И то с уговорката, че той е предхождан от изграждането на дълбока духовна връзка между двамата.) Интерпретацията на важните страни на традиционния обред в посока на промяна на техния смисъл е толкова добра, че бих препоръчала сцената за демонстрация пред изучаващи традицията, за която в тази “игра” с нея се научава нещо повече, отколкото само при самостоятелното ѝ изучаване. Сцената е изпълнена с изключителен финес.
Промяната е в различния мащаб, с който се мисли “първия път”: докато традиционната сватба се разгръща около единствения път в живота, тук се въвежда понятието “любовна история”. Всяка история има своя първи път. Да уважава историята на чувствата Керим научава от майка си, а Фатмагюл - от Керим. Той ú говори за “ново начало” за тях двамата, което свързва с рождения ден. Няколко момента в сериала затвърждават това мислене (подарява ú бяла булчинска рокля на рождения ден; “прощалният трейлър” на сериала разказва за раждането на Фатмагюл – бебето в бялата пелена и червените амулети на възглавницата са аналогични на Фатмагюл на сватбата с бялата рокля и закичените на нея златни парички на червени лентички; обща музикална пиеса за виолончело свързва началото на брачния акт с раждането на Фатмагюл; този трейлър е и отговорът на сценаристките за вината на Фатмагюл в изнасилването – “вина” като на новородено; Фатмагюл казва на Керим: “в новия ни дом ние влязохме като новородени”; неслучайно тя разбира, че е бременна на рождения си ден . Възможността за повече от един “първи път” е спасение за случая на Фатмагюл, но то е такова и за други жени, имали лош късмет: несполучлива връзка преди брака или лош брак/развод, сексуално насилие под различна форма, каквито истории са разказани във филма и се случват в живота. Мисленето на сексуалния живот на жената в рамките на любовна история е голямо освобождение за нея. То е модерно решение особено за хора, които още носят в себе си вътрешно усещане за значимост на “първия път” и девствеността.
Керим е младоженец, различен от своя традиционен прототип. Вместо да консумира полагащата му се в тази нощ телесна близост директно, той продължава да изживява драмата от изнасилването. Традиционната представа за мъжественост в началото на първата брачна нощ като овладяване на тялото на жената тотално се срива: Керим е един мъж, раздиран от чувство за вина, плачещ. Двамата с Фатмагюл намират в своята първа нощ свое решение; то е комбинация от модерни принципи, които те вече многократно са прилагали в общия им път дотук, като търсене на индивидуални решения, партньорство. Фатмагюл усеща смущението на Керим и първа тръгва към брачната стая, приготвя се, а когато Керим влиза в стаята тя се обръща с лице към него, на подканата му да си почине след дългия среднощен разговор тя го насърчава към близост – всичко това са поредица от жестове на подкана, готовност, помощ в отговор на направеното от него за нея до този момент. Тази част от брачната нощ прелива в другата тема: за телесната близост като желана и от жената, близост, която въздига и извисява – като обратна на изнасилването, което е нежелано от жената, грубо я поругава на земята и унижава. Освен вече посочените жестове на доброволност, които влизат и в тази тема, още в началото на любовния акт Керим поема с ръце и изправя Фатмагюл, тя го следва с движението на тялото и с погледа си (до този момент двамата седят пред брачното легло, където протича разговорът между тях; жестът е обратен на хващането през кръста и въпреки съпротивата на жената полагане на земята в нощта на изнасилването), при което светлина преминава през лицата на двамата (обратно на тъмнината в нощта на изнасилването и кърпата през устата на жената) – моментът е почти сакрален. Разкопчаната рокля пада тежко на земята, красиво нагъваща се, достолепно. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. Краката на Фатмагюл (снимани до коленете) прекрачват роклята и тя тръгва към Керим...Върху великолепната купчина бял плат започва последователна промяна на светлината. Постепенно се изличават всички сенки от гънките и в края на сцената бялото достига до искрящо бяло. Моментът е аналогия на картината от интрото с постепенния изгрев на плажа, където стана изнасилването и слънцето огря сгърченото върху пясъка тяло на момичето. Това е отговорът на Керим, а и на авторите на филма, за вината на Фатмагюл!
Бялата рокля преминава в застиланата на масата бяла дантелена покривка за закуската – едно изтънчено съвременно изпълнение на познатата от традицията връзка между брачното ложе и трапезата като свързани с плодородието. Двамата сервират и подготвят масата. Движат се с плавни движения, всеки следи тайно с поглед другия, не говорят, сякаш са в транс. Чува се единствено звукът от приборите, чашките за чай и малките съдчета с храната; пропява петел. Последно виждаме крехката Фатмагюл, носеща голям чайник, двамата сядат, камерата бавно поема нагоре, излиза над покрива, дърветата в градината и околността, къщата потъва като една от многото други в квартала. Това е краят на 74 епизод от сериала, очакван година и осем месеца от зрителите, но нито той, нито следващият епизод, който ще бъде излъчен едва след седмица, ще дадат отговор на въпроса: какво, как и дали въобще се е случило през първата брачна нощ. Форумите прегряха от въпроси, предположения, коментари, недоволство към сценаристките, зрителите зачакаха “втората брачна нощ”.
Всъщност краят на първата брачна нощ и следващите я дни преобръщат по един много ефектен начин още една съществена черта на традиционния обред. Близките роднини, останали в дома на Кадир и Мерием след изпращането на гостите на сватбата, както и зрителите – първите известявани в традицията за резултата от свождането, а вторите - през целия филм допускани до най-вътрешните кътчета на душите на героите, сега не разбраха нищо. В течение на целия следващ ден виждаме младоженците замислени да минават край работещата пералня, простирането на чаршаф, смущението на двамата. Знаем съдбата на нашата героиня, но все пак чаршаф има и той се пере?
Неяснотата не е грешка. Тя е нещо много важно, което авторите казват с този филм, може би най-важното. Това е защитата на правото на човешка интимност – както на двойката, така и на отделния човек. На мястото на изнасянето на ризата (чаршафа) пред роднините от традиционния обред - интимна закуска. Това е необходимото пространство и време за изживяване на интимността. Това право е отнето от традиционната култура, държаща под строг контрол сексуалния живот особено на жената. Тук всички – и роднините зрителите, бяхме допуснати само до леглото: но – пред, не в него. Тук чухме звука от целувките - много въздействащо телесно усещане, но само като увертюра към едно дълбоко човешко преживяване, запазена територия за двамата и освободено от товара на други смисли.
Този аспект на културата да навлиза в интимното пространство и да упражнява контрол върху отношенията, който е в основата на трагедията на Мустафа, освен видян и критикуван в обреда, в сериала е и персонифициран. Образът на снахата Мукадес, която наблюдава и знае всичко за интимните преживявания на всеки, показва жизнените сокове и неизтребимостта на същото, което и демодираната обредна практика прави с публичната демонстрация на девствеността
Първата брачна нощ на Фатмагюл и Керим е разработена като реплика на тази от традиционната сватба. Но в същото време тя едновременно е в диалог както с изнасилването (общото между тях е телесния контакт), така и със същностните черти на самото традиционно “свождане”; в нея са прокарани всички модерни принципи на взаимоотношенията между мъжа и жената, утвърждавани чрез филма като цяло. Веднага трябва да се каже: от традицията едно към едно е останало само вместването на първия акт в сватбата. (И то с уговорката, че той е предхождан от изграждането на дълбока духовна връзка между двамата.) Интерпретацията на важните страни на традиционния обред в посока на промяна на техния смисъл е толкова добра, че бих препоръчала сцената за демонстрация пред изучаващи традицията, за която в тази “игра” с нея се научава нещо повече, отколкото само при самостоятелното ѝ изучаване. Сцената е изпълнена с изключителен финес.
Промяната е в различния мащаб, с който се мисли “първия път”: докато традиционната сватба се разгръща около единствения път в живота, тук се въвежда понятието “любовна история”. Всяка история има своя първи път. Да уважава историята на чувствата Керим научава от майка си, а Фатмагюл - от Керим. Той ú говори за “ново начало” за тях двамата, което свързва с рождения ден. Няколко момента в сериала затвърждават това мислене (подарява ú бяла булчинска рокля на рождения ден; “прощалният трейлър” на сериала разказва за раждането на Фатмагюл – бебето в бялата пелена и червените амулети на възглавницата са аналогични на Фатмагюл на сватбата с бялата рокля и закичените на нея златни парички на червени лентички; обща музикална пиеса за виолончело свързва началото на брачния акт с раждането на Фатмагюл; този трейлър е и отговорът на сценаристките за вината на Фатмагюл в изнасилването – “вина” като на новородено; Фатмагюл казва на Керим: “в новия ни дом ние влязохме като новородени”; неслучайно тя разбира, че е бременна на рождения си ден . Възможността за повече от един “първи път” е спасение за случая на Фатмагюл, но то е такова и за други жени, имали лош късмет: несполучлива връзка преди брака или лош брак/развод, сексуално насилие под различна форма, каквито истории са разказани във филма и се случват в живота. Мисленето на сексуалния живот на жената в рамките на любовна история е голямо освобождение за нея. То е модерно решение особено за хора, които още носят в себе си вътрешно усещане за значимост на “първия път” и девствеността.
Керим е младоженец, различен от своя традиционен прототип. Вместо да консумира полагащата му се в тази нощ телесна близост директно, той продължава да изживява драмата от изнасилването. Традиционната представа за мъжественост в началото на първата брачна нощ като овладяване на тялото на жената тотално се срива: Керим е един мъж, раздиран от чувство за вина, плачещ. Двамата с Фатмагюл намират в своята първа нощ свое решение; то е комбинация от модерни принципи, които те вече многократно са прилагали в общия им път дотук, като търсене на индивидуални решения, партньорство. Фатмагюл усеща смущението на Керим и първа тръгва към брачната стая, приготвя се, а когато Керим влиза в стаята тя се обръща с лице към него, на подканата му да си почине след дългия среднощен разговор тя го насърчава към близост – всичко това са поредица от жестове на подкана, готовност, помощ в отговор на направеното от него за нея до този момент. Тази част от брачната нощ прелива в другата тема: за телесната близост като желана и от жената, близост, която въздига и извисява – като обратна на изнасилването, което е нежелано от жената, грубо я поругава на земята и унижава. Освен вече посочените жестове на доброволност, които влизат и в тази тема, още в началото на любовния акт Керим поема с ръце и изправя Фатмагюл, тя го следва с движението на тялото и с погледа си (до този момент двамата седят пред брачното легло, където протича разговорът между тях; жестът е обратен на хващането през кръста и въпреки съпротивата на жената полагане на земята в нощта на изнасилването), при което светлина преминава през лицата на двамата (обратно на тъмнината в нощта на изнасилването и кърпата през устата на жената) – моментът е почти сакрален. Разкопчаната рокля пада тежко на земята, красиво нагъваща се, достолепно. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. Краката на Фатмагюл (снимани до коленете) прекрачват роклята и тя тръгва към Керим...Върху великолепната купчина бял плат започва последователна промяна на светлината. Постепенно се изличават всички сенки от гънките и в края на сцената бялото достига до искрящо бяло. Моментът е аналогия на картината от интрото с постепенния изгрев на плажа, където стана изнасилването и слънцето огря сгърченото върху пясъка тяло на момичето. Това е отговорът на Керим, а и на авторите на филма, за вината на Фатмагюл!
Бялата рокля преминава в застиланата на масата бяла дантелена покривка за закуската – едно изтънчено съвременно изпълнение на познатата от традицията връзка между брачното ложе и трапезата като свързани с плодородието. Двамата сервират и подготвят масата. Движат се с плавни движения, всеки следи тайно с поглед другия, не говорят, сякаш са в транс. Чува се единствено звукът от приборите, чашките за чай и малките съдчета с храната; пропява петел. Последно виждаме крехката Фатмагюл, носеща голям чайник, двамата сядат, камерата бавно поема нагоре, излиза над покрива, дърветата в градината и околността, къщата потъва като една от многото други в квартала. Това е краят на 74 епизод от сериала, очакван година и осем месеца от зрителите, но нито той, нито следващият епизод, който ще бъде излъчен едва след седмица, ще дадат отговор на въпроса: какво, как и дали въобще се е случило през първата брачна нощ. Форумите прегряха от въпроси, предположения, коментари, недоволство към сценаристките, зрителите зачакаха “втората брачна нощ”.
Всъщност краят на първата брачна нощ и следващите я дни преобръщат по един много ефектен начин още една съществена черта на традиционния обред. Близките роднини, останали в дома на Кадир и Мерием след изпращането на гостите на сватбата, както и зрителите – първите известявани в традицията за резултата от свождането, а вторите - през целия филм допускани до най-вътрешните кътчета на душите на героите, сега не разбраха нищо. В течение на целия следващ ден виждаме младоженците замислени да минават край работещата пералня, простирането на чаршаф, смущението на двамата. Знаем съдбата на нашата героиня, но все пак чаршаф има и той се пере?
Неяснотата не е грешка. Тя е нещо много важно, което авторите казват с този филм, може би най-важното. Това е защитата на правото на човешка интимност – както на двойката, така и на отделния човек. На мястото на изнасянето на ризата (чаршафа) пред роднините от традиционния обред - интимна закуска. Това е необходимото пространство и време за изживяване на интимността. Това право е отнето от традиционната култура, държаща под строг контрол сексуалния живот особено на жената. Тук всички – и роднините зрителите, бяхме допуснати само до леглото: но – пред, не в него. Тук чухме звука от целувките - много въздействащо телесно усещане, но само като увертюра към едно дълбоко човешко преживяване, запазена територия за двамата и освободено от товара на други смисли.
Този аспект на културата да навлиза в интимното пространство и да упражнява контрол върху отношенията, който е в основата на трагедията на Мустафа, освен видян и критикуван в обреда, в сериала е и персонифициран. Образът на снахата Мукадес, която наблюдава и знае всичко за интимните преживявания на всеки, показва жизнените сокове и неизтребимостта на същото, което и демодираната обредна практика прави с публичната демонстрация на девствеността
Скрит текст:
7. Първата брачна нощ. Решението на съда дава съвременния отговор на въпроса за вината: Фатмагюл е жертва, Керим е оправдан, тримата насилници и другите участници влизат в затвора. Но съдебното решение не може да даде отговор на въпроса за изгубената девственост, накарал Мустафа да се откаже от своята годеница и семейството му да върне годежа. Този интерес на всекидневната култура сценарият прехвърля на обреда и предлага впечатляващо решение.
Първата брачна нощ на Фатмагюл и Керим е разработена като реплика на тази от традиционната сватба. Но в същото време тя едновременно е в диалог както с изнасилването (общото между тях е телесния контакт), така и със същностните черти на самото традиционно “свождане”; в нея са прокарани всички модерни принципи на взаимоотношенията между мъжа и жената, утвърждавани чрез филма като цяло. Веднага трябва да се каже: от традицията едно към едно е останало само вместването на първия акт в сватбата. (И то с уговорката, че той е предхождан от изграждането на дълбока духовна връзка между двамата.) Интерпретацията на важните страни на традиционния обред в посока на промяна на техния смисъл е толкова добра, че бих препоръчала сцената за демонстрация пред изучаващи традицията, за която в тази “игра” с нея се научава нещо повече, отколкото само при самостоятелното ѝ изучаване. Сцената е изпълнена с изключителен финес.
Промяната е в различния мащаб, с който се мисли “първия път”: докато традиционната сватба се разгръща около единствения път в живота, тук се въвежда понятието “любовна история”. Всяка история има своя първи път. Да уважава историята на чувствата Керим научава от майка си, а Фатмагюл - от Керим. Той ú говори за “ново начало” за тях двамата, което свързва с рождения ден. Няколко момента в сериала затвърждават това мислене (подарява ú бяла булчинска рокля на рождения ден; “прощалният трейлър” на сериала разказва за раждането на Фатмагюл – бебето в бялата пелена и червените амулети на възглавницата са аналогични на Фатмагюл на сватбата с бялата рокля и закичените на нея златни парички на червени лентички; обща музикална пиеса за виолончело свързва началото на брачния акт с раждането на Фатмагюл; този трейлър е и отговорът на сценаристките за вината на Фатмагюл в изнасилването – “вина” като на новородено; Фатмагюл казва на Керим: “в новия ни дом ние влязохме като новородени”; неслучайно тя разбира, че е бременна на рождения си ден . Възможността за повече от един “първи път” е спасение за случая на Фатмагюл, но то е такова и за други жени, имали лош късмет: несполучлива връзка преди брака или лош брак/развод, сексуално насилие под различна форма, каквито истории са разказани във филма и се случват в живота. Мисленето на сексуалния живот на жената в рамките на любовна история е голямо освобождение за нея. То е модерно решение особено за хора, които още носят в себе си вътрешно усещане за значимост на “първия път” и девствеността.
Керим е младоженец, различен от своя традиционен прототип. Вместо да консумира полагащата му се в тази нощ телесна близост директно, той продължава да изживява драмата от изнасилването. Традиционната представа за мъжественост в началото на първата брачна нощ като овладяване на тялото на жената тотално се срива: Керим е един мъж, раздиран от чувство за вина, плачещ. Двамата с Фатмагюл намират в своята първа нощ свое решение; то е комбинация от модерни принципи, които те вече многократно са прилагали в общия им път дотук, като търсене на индивидуални решения, партньорство. Фатмагюл усеща смущението на Керим и първа тръгва към брачната стая, приготвя се, а когато Керим влиза в стаята тя се обръща с лице към него, на подканата му да си почине след дългия среднощен разговор тя го насърчава към близост – всичко това са поредица от жестове на подкана, готовност, помощ в отговор на направеното от него за нея до този момент. Тази част от брачната нощ прелива в другата тема: за телесната близост като желана и от жената, близост, която въздига и извисява – като обратна на изнасилването, което е нежелано от жената, грубо я поругава на земята и унижава. Освен вече посочените жестове на доброволност, които влизат и в тази тема, още в началото на любовния акт Керим поема с ръце и изправя Фатмагюл, тя го следва с движението на тялото и с погледа си (до този момент двамата седят пред брачното легло, където протича разговорът между тях; жестът е обратен на хващането през кръста и въпреки съпротивата на жената полагане на земята в нощта на изнасилването), при което светлина преминава през лицата на двамата (обратно на тъмнината в нощта на изнасилването и кърпата през устата на жената) – моментът е почти сакрален. Разкопчаната рокля пада тежко на земята, красиво нагъваща се, достолепно. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. Краката на Фатмагюл (снимани до коленете) прекрачват роклята и тя тръгва към Керим...Върху великолепната купчина бял плат започва последователна промяна на светлината. Постепенно се изличават всички сенки от гънките и в края на сцената бялото достига до искрящо бяло. Моментът е аналогия на картината от интрото с постепенния изгрев на плажа, където стана изнасилването и слънцето огря сгърченото върху пясъка тяло на момичето. Това е отговорът на Керим, а и на авторите на филма, за вината на Фатмагюл!
Бялата рокля преминава в застиланата на масата бяла дантелена покривка за закуската – едно изтънчено съвременно изпълнение на познатата от традицията връзка между брачното ложе и трапезата като свързани с плодородието. Двамата сервират и подготвят масата. Движат се с плавни движения, всеки следи тайно с поглед другия, не говорят, сякаш са в транс. Чува се единствено звукът от приборите, чашките за чай и малките съдчета с храната; пропява петел. Последно виждаме крехката Фатмагюл, носеща голям чайник, двамата сядат, камерата бавно поема нагоре, излиза над покрива, дърветата в градината и околността, къщата потъва като една от многото други в квартала. Това е краят на 74 епизод от сериала, очакван година и осем месеца от зрителите, но нито той, нито следващият епизод, който ще бъде излъчен едва след седмица, ще дадат отговор на въпроса: какво, как и дали въобще се е случило през първата брачна нощ. Форумите прегряха от въпроси, предположения, коментари, недоволство към сценаристките, зрителите зачакаха “втората брачна нощ”.
Всъщност краят на първата брачна нощ и следващите я дни преобръщат по един много ефектен начин още една съществена черта на традиционния обред. Близките роднини, останали в дома на Кадир и Мерием след изпращането на гостите на сватбата, както и зрителите – първите известявани в традицията за резултата от свождането, а вторите - през целия филм допускани до най-вътрешните кътчета на душите на героите, сега не разбраха нищо. В течение на целия следващ ден виждаме младоженците замислени да минават край работещата пералня, простирането на чаршаф, смущението на двамата. Знаем съдбата на нашата героиня, но все пак чаршаф има и той се пере?
Неяснотата не е грешка. Тя е нещо много важно, което авторите казват с този филм, може би най-важното. Това е защитата на правото на човешка интимност – както на двойката, така и на отделния човек. На мястото на изнасянето на ризата (чаршафа) пред роднините от традиционния обред - интимна закуска. Това е необходимото пространство и време за изживяване на интимността. Това право е отнето от традиционната култура, държаща под строг контрол сексуалния живот особено на жената. Тук всички – и роднините зрителите, бяхме допуснати само до леглото: но – пред, не в него. Тук чухме звука от целувките - много въздействащо телесно усещане, но само като увертюра към едно дълбоко човешко преживяване, запазена територия за двамата и освободено от товара на други смисли.
Този аспект на културата да навлиза в интимното пространство и да упражнява контрол върху отношенията, който е в основата на трагедията на Мустафа, освен видян и критикуван в обреда, в сериала е и персонифициран. Образът на снахата Мукадес, която наблюдава и знае всичко за интимните преживявания на всеки, показва жизнените сокове и неизтребимостта на същото, което и демодираната обредна практика прави с публичната демонстрация на девствеността
Първата брачна нощ на Фатмагюл и Керим е разработена като реплика на тази от традиционната сватба. Но в същото време тя едновременно е в диалог както с изнасилването (общото между тях е телесния контакт), така и със същностните черти на самото традиционно “свождане”; в нея са прокарани всички модерни принципи на взаимоотношенията между мъжа и жената, утвърждавани чрез филма като цяло. Веднага трябва да се каже: от традицията едно към едно е останало само вместването на първия акт в сватбата. (И то с уговорката, че той е предхождан от изграждането на дълбока духовна връзка между двамата.) Интерпретацията на важните страни на традиционния обред в посока на промяна на техния смисъл е толкова добра, че бих препоръчала сцената за демонстрация пред изучаващи традицията, за която в тази “игра” с нея се научава нещо повече, отколкото само при самостоятелното ѝ изучаване. Сцената е изпълнена с изключителен финес.
Промяната е в различния мащаб, с който се мисли “първия път”: докато традиционната сватба се разгръща около единствения път в живота, тук се въвежда понятието “любовна история”. Всяка история има своя първи път. Да уважава историята на чувствата Керим научава от майка си, а Фатмагюл - от Керим. Той ú говори за “ново начало” за тях двамата, което свързва с рождения ден. Няколко момента в сериала затвърждават това мислене (подарява ú бяла булчинска рокля на рождения ден; “прощалният трейлър” на сериала разказва за раждането на Фатмагюл – бебето в бялата пелена и червените амулети на възглавницата са аналогични на Фатмагюл на сватбата с бялата рокля и закичените на нея златни парички на червени лентички; обща музикална пиеса за виолончело свързва началото на брачния акт с раждането на Фатмагюл; този трейлър е и отговорът на сценаристките за вината на Фатмагюл в изнасилването – “вина” като на новородено; Фатмагюл казва на Керим: “в новия ни дом ние влязохме като новородени”; неслучайно тя разбира, че е бременна на рождения си ден . Възможността за повече от един “първи път” е спасение за случая на Фатмагюл, но то е такова и за други жени, имали лош късмет: несполучлива връзка преди брака или лош брак/развод, сексуално насилие под различна форма, каквито истории са разказани във филма и се случват в живота. Мисленето на сексуалния живот на жената в рамките на любовна история е голямо освобождение за нея. То е модерно решение особено за хора, които още носят в себе си вътрешно усещане за значимост на “първия път” и девствеността.
Керим е младоженец, различен от своя традиционен прототип. Вместо да консумира полагащата му се в тази нощ телесна близост директно, той продължава да изживява драмата от изнасилването. Традиционната представа за мъжественост в началото на първата брачна нощ като овладяване на тялото на жената тотално се срива: Керим е един мъж, раздиран от чувство за вина, плачещ. Двамата с Фатмагюл намират в своята първа нощ свое решение; то е комбинация от модерни принципи, които те вече многократно са прилагали в общия им път дотук, като търсене на индивидуални решения, партньорство. Фатмагюл усеща смущението на Керим и първа тръгва към брачната стая, приготвя се, а когато Керим влиза в стаята тя се обръща с лице към него, на подканата му да си почине след дългия среднощен разговор тя го насърчава към близост – всичко това са поредица от жестове на подкана, готовност, помощ в отговор на направеното от него за нея до този момент. Тази част от брачната нощ прелива в другата тема: за телесната близост като желана и от жената, близост, която въздига и извисява – като обратна на изнасилването, което е нежелано от жената, грубо я поругава на земята и унижава. Освен вече посочените жестове на доброволност, които влизат и в тази тема, още в началото на любовния акт Керим поема с ръце и изправя Фатмагюл, тя го следва с движението на тялото и с погледа си (до този момент двамата седят пред брачното легло, където протича разговорът между тях; жестът е обратен на хващането през кръста и въпреки съпротивата на жената полагане на земята в нощта на изнасилването), при което светлина преминава през лицата на двамата (обратно на тъмнината в нощта на изнасилването и кърпата през устата на жената) – моментът е почти сакрален. Разкопчаната рокля пада тежко на земята, красиво нагъваща се, достолепно. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. Краката на Фатмагюл (снимани до коленете) прекрачват роклята и тя тръгва към Керим...Върху великолепната купчина бял плат започва последователна промяна на светлината. Постепенно се изличават всички сенки от гънките и в края на сцената бялото достига до искрящо бяло. Моментът е аналогия на картината от интрото с постепенния изгрев на плажа, където стана изнасилването и слънцето огря сгърченото върху пясъка тяло на момичето. Това е отговорът на Керим, а и на авторите на филма, за вината на Фатмагюл!
Бялата рокля преминава в застиланата на масата бяла дантелена покривка за закуската – едно изтънчено съвременно изпълнение на познатата от традицията връзка между брачното ложе и трапезата като свързани с плодородието. Двамата сервират и подготвят масата. Движат се с плавни движения, всеки следи тайно с поглед другия, не говорят, сякаш са в транс. Чува се единствено звукът от приборите, чашките за чай и малките съдчета с храната; пропява петел. Последно виждаме крехката Фатмагюл, носеща голям чайник, двамата сядат, камерата бавно поема нагоре, излиза над покрива, дърветата в градината и околността, къщата потъва като една от многото други в квартала. Това е краят на 74 епизод от сериала, очакван година и осем месеца от зрителите, но нито той, нито следващият епизод, който ще бъде излъчен едва след седмица, ще дадат отговор на въпроса: какво, как и дали въобще се е случило през първата брачна нощ. Форумите прегряха от въпроси, предположения, коментари, недоволство към сценаристките, зрителите зачакаха “втората брачна нощ”.
Всъщност краят на първата брачна нощ и следващите я дни преобръщат по един много ефектен начин още една съществена черта на традиционния обред. Близките роднини, останали в дома на Кадир и Мерием след изпращането на гостите на сватбата, както и зрителите – първите известявани в традицията за резултата от свождането, а вторите - през целия филм допускани до най-вътрешните кътчета на душите на героите, сега не разбраха нищо. В течение на целия следващ ден виждаме младоженците замислени да минават край работещата пералня, простирането на чаршаф, смущението на двамата. Знаем съдбата на нашата героиня, но все пак чаршаф има и той се пере?
Неяснотата не е грешка. Тя е нещо много важно, което авторите казват с този филм, може би най-важното. Това е защитата на правото на човешка интимност – както на двойката, така и на отделния човек. На мястото на изнасянето на ризата (чаршафа) пред роднините от традиционния обред - интимна закуска. Това е необходимото пространство и време за изживяване на интимността. Това право е отнето от традиционната култура, държаща под строг контрол сексуалния живот особено на жената. Тук всички – и роднините зрителите, бяхме допуснати само до леглото: но – пред, не в него. Тук чухме звука от целувките - много въздействащо телесно усещане, но само като увертюра към едно дълбоко човешко преживяване, запазена територия за двамата и освободено от товара на други смисли.
Този аспект на културата да навлиза в интимното пространство и да упражнява контрол върху отношенията, който е в основата на трагедията на Мустафа, освен видян и критикуван в обреда, в сериала е и персонифициран. Образът на снахата Мукадес, която наблюдава и знае всичко за интимните преживявания на всеки, показва жизнените сокове и неизтребимостта на същото, което и демодираната обредна практика прави с публичната демонстрация на девствеността
Още веднъж - много благодаря за споделеното.
Вале, един твой пост от 03 Юни 2012, писан след излъчването на 77-та серия:
Керим Ългаз е истински мъж!
Силата на мъжа не е в ширината на неговите рамене. Тя е в ширината на неговите ръце, когато прегръща. Силата на мъжа не е в дълбокия тон на гласа му. Тя е в нежните думи, които той нашепва. Силата на мъжа не е в броя на приятелите, които има. Тя е в това, колко добър приятел е на децата си. Силата на мъжа не е в това, колко е уважаван в работата му. Тя е в това, колко е уважаван в дома му. Силата на мъжа не е в това, колко силно удря. Тя е в това, колко нежно докосва. Силата на мъжа не е в това, колко много жени е обичал. Tя е в това, колко верен може да бъде на една женa. Силата на мъжа не е в тежестта, която може да вдигне. Тя е в болката, която може да разбере и преодолее!!!
един твой пост от 03 Юни 2012, писан след излъчването на 77-та серия: Керим Ългаз е истински мъж!
Силата на мъжа не е в ширината на неговите рамене. Тя е в ширината на неговите ръце, когато прегръща. Силата на мъжа не е в дълбокия тон на гласа му. Тя е в нежните думи, които той нашепва. Силата на мъжа не е в броя на приятелите, които има. Тя е в това, колко добър приятел е на децата си. Силата на мъжа не е в това, колко е уважаван в работата му. Тя е в това, колко е уважаван в дома му. Силата на мъжа не е в това, колко силно удря. Тя е в това, колко нежно докосва. Силата на мъжа не е в това, колко много жени е обичал. Tя е в това, колко верен може да бъде на една женa. Силата на мъжа не е в тежестта, която може да вдигне. Тя е в болката, която може да разбере и преодолее!!!
И от мен
за поста на Валя! 
