- Публикувана: 11 фев. 2013, 14:58 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2013, 23:09 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 184
момичета! Лек и успешен ден на всички! 
Дилеми, момичета....започваме...
.................
Ф: "Първоначално се почувствах объркана... Все едно четеш за смъртта на непознат във вестника и просто отминаваш. Толкова далеч от мен. Може би от объкването се вцепених и затова така реагирах. Чрез писмото дойдох на себе си. То ме накара да си спомня кой беше. Нещата, които ми стори... Накрая дори искаше да те убие. Искал те е мъртъв. Неполучил това, което иска посегна на собствения си живот. Искаше да те убие, за да ме направи нещастна. Опита се да ме накаже, като че аз бях виновна за станалото. И написа това писмо, за да ме накаже до края на живота ми."
Марианка, момичета, 
започвам!
Хаджер седи с бебето на пейка на брега на морето... Гледа го, плаче... Обажда се Сердар, погребението е свършило. Направили са всичко, както трябва, да бъде спокойна. Скоро ще дойде да донесе багажа му. От служител в затвора е разбрал, че Мустафа е написал последно писмо… За кого ще е? Сигурно е до нея...
започвам! Хаджер седи с бебето на пейка на брега на морето... Гледа го, плаче... Обажда се Сердар, погребението е свършило. Направили са всичко, както трябва, да бъде спокойна. Скоро ще дойде да донесе багажа му. От служител в затвора е разбрал, че Мустафа е написал последно писмо… За кого ще е? Сигурно е до нея...
Ф: "Винаги избира лесния начин. Винаги бяга."
К: "Никой човек не би направил това, което той стори. Когато ме простреля и те отвлече и през ум не му мина, че може да свърши в затвора. Да ни раздели му беше фикс идея. Пишел ти е всеки ден, за де те увещава. "
.................
Ф: "Всеки ден ли е писал?"
К: "Знам, че не си прочела нито едно от тях."
Ф: "Какво значи "нито едно от тях"? Получих само две писма... Едното го скъсах и го изхвърлих без да съм го чела... А другото го прочетох, защото кака Мерим ме накара. А после и него скъсах. Керим? Какво значи "писал е всеки ден"? Кажи нещо!"
К: "Добре, Фатмагюл. Може би си скрила тези писма... разбираемо е."
Ф: "Кой какво е крил? Аз не съм крила нито едно от писмата."
К: "Хайде, Фатмагюл. Аз ги видях.....Всичките бяха под леглото ти."
Ф: "Под леглото ми?Да не си сънувал?"
И суйна буйна пристига Муки...Заедно с останалите от семейството...
................
Велика сцена....заслужена...
................
Ф: "Стой далеч от мен! Ти си скрила писмата, писала си му и кой знае какво още си направила....Отсега нататък си ми враг, не искам да те виждам повече...Вън от живота ми!"
К: "Добре, Фатмагюл, успокой се."
Ф: "Остави, Керим. Как можа да си помислиш, че съм сторила подобно нещо...Не, ти ме чуй. Тръгна си без да ме попиташ. Толкова много ли ми вярваш? Толкова много ли ми се доверяваш?"
Мука беснее... Фатмагюл е виновна, иска да ги изгони… Изнася багажа на двора… Кадир и Мерием се опитват да я успокоят… Развиква се и на Рахми… Най-накрая той кипва...
Р: Стига, бе, стига. Млъкни. Влизай вътре, Мукадес. Докато не намеря къща и не се върна, няма да излизаш навън.
М: Виж го, ти… Виж го ти, него…
Р: Всъщност ти ме погледни. Ти ме погледни. Ще подам оплакване срещу теб и ще отидеш в затвора. Ще изгниеш и ти като другите в затвора. Ще разкажа за всичките ти мръсотии, за всичките ти игрички. Стига вече, стига вече си правила злини на сестра ми. Писна ми от теб, писна ми.
М: Рахми… Съвзе ми се…
Р: С какво право огорчаваш толкова хора? С какво право? ... От сега нататък ще става това, което кажа аз, разбра ли? Чуй какво ти казвам, Мукадес… В затвора ще те вкарам, в затвора. Сега отивам да търся къща, ти сядай и ме чакай да се върна.
Тръгват с Кадир към брокера… Мерием прибира в къщата багажа, Мука пак приказва…
М: Всички се въртят около Фатмагюл… Става това, което тя иска… Не можа да плаче на спокойствие за Мустафа пред Керим, и си изкара яда на нея…Нападна я, за да се наплаче на воля…
Хаджер и Сами се прибират... Тя търси писмото на Мустафа
Сами е украсил къщата за посрещането на бебето, Хаджер му благодари…
...Но ... все още мисли за писмото...
Х: Това писмо не е написано за мен. Напразно чаках някакъв глас. Мустафа и без това ми каза това,
което имаше да казва. Човек си чака обаче, въпреки всичко. Един глас, едно сбогом чака…
К: "Отивам на работа. Добре ли си? Ако не искаш да си сама, няма да ходя."
Ф: "Не. И без това имам да върша разни неща."
К: "Съжалявам. Имаш пълното право да ми се ядосваш. Но..."
Ф: "Защо не ме попита, Керим? Защо не каза "какво правят тук тези писма?" Защо не ми каза, че замина за Бодрум заради това. Аз дойдох чак там заради теб...Разбрах, че нещо не е наред само като те видях...Попитах те толкова пъти "какво има?" Защо не ми каза още тогава?"
К: "Не исках да те разстроя."
Ф: "Вярвал си, че крия писмата на Мустафа. Позволи това да застане между нас...И нищо не каза досега. Това е защото не искаше да проумееш, че съм приключила с Мустафа.И искаше да се оженим, смятайки, че Мустафа е в мислите ми. Не си ми вярвал, дори когато разменихме клетвите си. Преструвал си се, че ми вярваш. Мислил си, че си играя с теб и си се примирл с това. На лъжи ли ще градим брака си, Керим?"
К: "Не, разбира се че не, Фатмагюл. Вярвам ти напълно. Признавам, че когато открих писмата...Главата ми се обърка. Помислих си, "Ами ако..." Но осъзнах, че греша след като говорих с баща ми."
...............
Фатмагюл се разстрои като разбра, че Керим с всички е говорил за писмата освен с нея.