Отровните родители

Именно, аз съм написала, че шансовете намаляват, а не че изчезват напълно  Просто намирам тази възраст за най-плодотворна за такъв вид работа върху себе си, и за постигане на оптимален ефект.
 Иначе приветствам желанието за промяна на всяка възраст, стига да е свързана с дейности, които не рефлектират негативно върху трети лица (партньор, деца и т.н.)

Според мен като се вдигне нивото на вътрешна неудовлетвореност до личната критична точка на пречупване, човек или вади късмет да намери начин да се справи, или затъва безвъзвратно. Но до това състояние той сам стига, отстрани няма как да му се "отворят очите".

Според мен промяна е възможна на всяка възраст в момента, в който човек осъзнае къде се корени пробемът му. За жалост се случва такова осъзнаване понякога изобщо да не настъпи -  когато от най-ранна възраст ти е втълпявано, че си некадърен, тъп, безперспективен и пр. ти израстваш с убеждението, че си такъв и приемаш тези си "качества" за причина за неуспехите (на принципа "Ми явно съм от неудачниците, на които не им върви").
Струва ми се, че понякога осъзнаването, което би довело до промяната, просто не идва. 

Вчера си мислех да кажа, че идеалната възраст да те подкрепят да станеш
независим е между 13 и 21, когато децата са ставали чираци и са стъпвали на пътя на независимостта. Ако не са започнали да те освобождават на 13, ще трябва сам да започнеш това на 18-21, както става в модерното общество, или даже чак на 23-24. Просто по-късно ни "пускат да чиракуваме".

Китайците имат една теория, според която човек си има период на най-силна
сексуална енергия, която всъщност му е основният вид "енергия". Този период е между 14 и 21 години, следващият по сила- 21-28. Наистина, в тези години човек е най-енергичен и най-способен
буквално сам да взриви натрупванията и да започне наново, а и ще има достатъчно време.

Ако обаче се пропусне този период, пак не всичко е загубено. Просто трябва
пренареждане на приоритетите, отказ от някои дейности, които прекалено
запълват вниманието. 6 месеца до година да кажем без секс, ако е възможно,
плюс няколко други досадни навика под ножа и в човек може да започне специфична
трансформация. Ако се спази технологията, на всяка възраст човек може да се
"разгради" за 2-3 години, а след това да има период на градене, който също продължава
няколко години. С един уикенд-семинар няма да стане работата.

Ако някой знае друга технология, да сподели, но тази е изпитана.

Но да, има една възраст, след която не изключваме от матрицата, щото човекът
няма да издържи. Има значение виталността и силата, макар процесът да е вътрешен
и мисловен, си е тежък като да обръщаш наесен с правата лопата...

Нали искахте личен опит. И пръст съм обръщала, и душата си.

Според мен голямото объркване идва от начина, по който е поставена темата.  Имал си отровни родители, следователно СЕГА си вечно вкиснато мрънкало, което си търси кого да обвини за неудачите. Поне това се разбира от анкетата - ако си отговорил на първите въпроси с "да", това по дефолт изключва последния. И от там се почват едни разсъждения

Може би трябваше да съществува и опция "Да, имах кошмарно детство, но успях да се измъкна на собствен ход". Което не е еквивалентно на предпоследната опция с прошката и не прави миналото ти по-малко отровно.

Мамасита, сциентолозите правят милиарди от тая "технология', няма как да не е добра;-)

Не съм китайка, но имам същата теория. Подписвам се под всяка дума. Допълвам към "спасителните" средства разговорите с безпристрастен слушател (има такива едни ценни хора, но не разни набедени аналитици, които могат да слушат и да слушат, и да слушат, без да ровят и да дават мнения, реално оставяйки те да комуникираш сам със себе си), изписването на безкрайни страници (редакцията и унищожаването са забранени!), плюс личен "будистки" тренировъчен лагер със спорт, хранителен режим, музика и социално уединение. Продължителен лагер, много продължителен и напълно усамотен. Полезно е за прераждането във всеки един физическо-емоционален аспект, особено в гореспоменатата възраст. Всъщност, това последното върши чудесна работа и при хора без никакви душевни проблеми.  

Да, процесът е известен на много традиции под много форми.

Ако си будала, може да платиш на едни хора много пари, за да те слушат,
докато държиш "крокодилчетата" на омметър, с други думи- одит при сциентолозите.

Но ако искаш за без пари, или за по-малко пари, може и с тетрадка, химикал и три страници
без редакция всяка сутрин. Може и повече, ако те влече. Процесът е наричан още
"духовна автолиза" или саморазграждане, в което всичко познато изчезва.

Ако не ти е жал за мозъка и черния ти дроб, може да пробваш и катарзис с химически
вещества- гъби и подобни.

Ама по-полезно е да намалиш броя на изприказваните думи, а ако може да
изкараш без приказки няколко дни на майната си- още по-добре.

Ако си фен на Кастанеда, може да правиш "преглед" по списък.

Плюс някакво занимание с изкуство- то е като индикатор. Колкото повече
заучени постановки изчиствате, толкова по-добре звучи музиката или
греят цветовете, според каквато форма сте избрали.

Общо взето трябва горните методи да са основно хигиенно изискване
за всеки човек, като да си мие редовно зъбките. Без такива работи
душата получава кариес от загнили парченца сладко...

Сциентолозите, Кастанеда и гъбите отпадат от раз (макар че съм любопитна за ayahuasca, но недостатъчно). Другото сме го пробвали - работи.

По-скоро на около тринайсет започват здраво да ги тресат всички видове съмнения, хормони и пр. природни катаклизми, някакъв революционен период, в който много готино някои порядки позволяват на родителите да се оттърват от децата си, давайки ги чираци или запращайки ги нейде при чужди хора или точно тогава трябва да ходят във войската. Някак най-лесно и тежко е да обвиняваш родителите, къде-къде по-ясно и безопасно е да се бунтуваш срещу чуждия човек, защото знаеш, че той не носи морална и емоционална отговорност за теб, а просто се установяват някакви йерархични отношения., в които майсторът/старшината, имат почти изцяло власт над душата и тялото ти, и ха си гъкнал, ха са те въдворили в мазето! Нещо като опитомяването на конете. Аналогично е при доста животни, които са със стадно-социална (така ми дойде да я нарека, не зная дали има термин) организация - младежите в пубертета като започнат  да им кипят хормоните и да си търсят белята, стадото ги прогонва и не ги ще до момента, в който пубертетът не мине. А младите мъжки или стават самотници, или по-често се организират в мъжки групи, нещо като нашия еквивалент на бандите и паравоенните организации, и така отхвърлят всичко и всички, обаче пак трябва да се подчиняват на водача и приближените му. Може би и затова са минавали по-леко през пубертета и не е имало много отравяне на отношенията с родителите, защото докато тръгнат да се бунтуват, и вече са извън къщи, а докато тръгнат да се връщат - вече са леко мирясали и са ги женели. Та, в много отношения мисля, че предците ни са имали добри идеи. А сега какво, на деветнайсет още висят по чиновете!

Да, бе, фен на Кастанеда, дето си се е друсал с гъби като за световно! МАни ги ти тези работи със субстанциите и безсексието! Природата си е природа, тя е направила момчетата и момичетата точно през пубертета само за секс да мислят, защото точно в тази възраст трябва да се размножават. Обаче ние си измисляме някакви правила, че да задържим нагона. Хубаво са правели като са ги женели млади, тогава са разбирали, че животът е "сУрав и к...рав" съвсем натурално.

Еми точно там е работата- едно и също нещо в едно общество
му се вика "неконтролируеми хормони", в друго- идеална възможност
да се развиваш, може би супер позитивно нещо, ако знаеш как
да го употребиш. Нещо като "тийнейджърските хормони за мирни цели".

Споко, в Коелю няма какво да се разбира, а за Кастанеда ми трябваха
около 14 години и наистина сериозно четене на философия, за да схвана
откъде идват нещата. Валидни са, издържат на проверка. А и имам слабост
към латино-американски истории, така че по-скоро ме кефи...

Андариел, несъмнено си права, но има и още нещо - по ония времена не е имало такова животно като "отделен индивид", "личност". Всеки е бил просто още една пчеличка и обществото е имало за задача да го натика в калъпа възможно най-безболезнено и с най-малко въпроси. Оттам и ролята на религията.

Сега е различно. Хората си задават въпроси.

На Куелю единствено ми направи впечатление това, че явно събира някакви притчи и ги "кръщава" като вино с вода. Запомнила съм единствено една приказка за снахата, дето свекърва й я мразела, и един мъдрец я посъветвал да се държи със свекърва си така, все едно свекървата е за последен ден между живите. Така с доброто отношение през годините свекървата заобичала снаха си. (обаче пак много не й хващам вяра на тази приказка, дори се изкушавам да я постна в темата за свекървите  ).
Кастанеда съм го чела като студентка, и си мислех, че е кой знае какво, ама само за някой и друг месец, после ми се видя точно обратното - глупости на квадрат на един наркоман, дето си мисли, че е хванал Оня за шлифера.

Не знам, Делфина, понякога си мисля, че зорлем ги подкокоросват хората да си задават въпроси. Както е казал един мъдрец (дето не му запомних името) "знанието носи печал". Когато се чувства добре и щастлив, рядко се задават въпроси, а щастието просто се консумира. Обаче, ако в този момент на щастие се появи някой ,който да започне да те ръчка да си задаваш въпроси, направо ти скапва всичко. Сякаш нарочно се върти някакъв кръг на "депресирай другарчето".

И аз не успях. Коелю и Букай са разбираеми на манекенско ниво, т.е. ако си падаш по смляна на пюренце житейска мъдрост. А Кастанеда е типичен за мястото си на раждане, не е за европейци.

Да де, ама тоя мъдрец е усетил само половината далавера.

Поколения след него са сглобили пъзела- зад стената на депресията е интересното.

Въпросът е с какво ще преминеш през стената- с гъби, омметър или с други
техники.

Едно време четях Ан Райс и ми бяха доста интересни сцените, в които
правеха нови вампири- шаш, паника, еуфория, загуба на всичко човешко
и цял нов свят за изследване. Кой не би искал такова нещо...да се роди наново,
че и със супер сили. После разбрах, че тези истории са като приказки,
заключили някакъв интересен и много общ за хората стремеж- към
трансформация, към прекрачване на една граница, зад която като че ли
стои истинската ни съдба. Оказах се по-скоро права. Само дето за разлика
от вселената на Ан Райс, не става за 15 мин., а за 2-3 години плюс 10 години интеграция.

Всъщност и вампирите на Ан Райс горе-долу едно десетилетие се адаптират.

Зен учителите са го забелязали. 2-3 години до просветление, 10 години, за да
се научиш да не се спъваш в тротоара от удивление и да не гледаш хората, все едно
изведнъж са станали със зелена кожа и антенки.

А Ан Райс била фен на Кастанеда.

Та- и да са отровни, отвъд границата вече няма да ви пука.
Щото нали знаете- като свърши гадното, идва страшното, но
пък е интересно.