Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

     

  Катина , вие да не би да спазвате безмлечната диета ? Убегна ми .....

  Моите деца даже не знам колко здравсловно се хранят . Май нещата са относителни .
  Боклуците почти не стъпват в нашия дом .
  Ядат се много плодове ,зеленчуци ,но и млечни ,и месо ,и риба .... Знам ,че всичко е замърсено ,но какво да правя ?
  Да , правим и сладкиши . И те са повод за съвместна дейност , забавление , весело настроение !

   Шоколадът действа въбуждащо, а и създава кожни проблеми при нас . Но пък може да не създава проблеми на друго дете .....

   за това сигурна ли си ?
   Струва ми се ,че не може да не са ваксинирани животните ,които служат за млекопроизводствата на толкова големи фирми .

Ваксинирани са. Знам го, защото съм работила в отрасъла. Но ако е давано антибиотик примерно млякото не се използва, защото то не може да се закваси. Тук не съм сигурна обаче дали се пуска на пазара, като прясно мляко.
Козето е най-близко до майчиното, а майчиното има много казеин.

Баба ми и дядо ми поне не си ваксинираха козите.

Знаете ли, сега се замислих за собствените ми аутуистични симптоми. И от къде се появиха.
До 6-ти клас имах най-добра приятелка, имах близки приятелки, ходех на детска дискотека с тях, успеха ми в училище беше посредствен (около 5) и нямам спомен да съм се цепила от колектива. Четях книги - много, но в къщи книгите са на почит и родителите ми четяха ужасно много книги.
В 6-ти клас след ваксинка се разболях за 1 месец от плевмония - в болница с инжекции пеницилин(точно пеницилин, не знам защо, помня лекарството и съм сигурна) през 6 часа в продължение на 4 седмици. Едва го преживях - не ядях - но има ли какво да се яде - винаги в яденето имаше мухи и беше с вкус на повръщано. Майка ми не я пускаха да ме види и не и даваха да ми праща нищо. А медицинския персонал се интересуваше само да ми набута следващата инжекция без да се интересува как съм и как ми се отразява това. Не можех да ходя - краката ми се бяха подули безумно, биеха ми инжекциите в гърба но болката беше адска и съм пищяла няма да кажа как.
Сега до колко аутуистична съм била през това време? За един месец в болница в това ужасно състояние си намерих гадже - момче натровено с гъби, но пък го изписаха само след седмица. Не мисля че това е аутуистична проява. И много приятели с които обърнахме отделението на обратно, след което решиха че е време да ме изпишат. По точно отидох при главната не знам какво и в кабинета и и обясних с думи детски прости какво мисля за нея и че е крайно време да ме изписват.(Бях се насилила да ям въпреки мухите и се насилих да си раздвижа краката, някаква последна капка воля ми беше останала). В болницата имах приятели, в училище имах приятели, постоянно търсих деца и това лято си хванах гадже на село при баба.  
Всичко започна няколко месеца след това - главата ми блокира, ученето ми стана невъзможно, хората ми станаха неприятни до степен физически да се изморявам в тяхно присъствие. Добре, че си имах котка.Момчето което ми беше гадже миналото лято ми беше толкова антипатично(неприятно присъствие), че и аз не знам. И започнах да подреждам обувки. Натам го знаете, писала съм го преди. Не разпознавам лица, не мога да говоря смислено с хора, и хиляда други неща. Нямам приятели, близките ми не ги чувствам близки. Е имам си котка. И куче. И се опитвам да бъда човек максимално, макар че да вляза в компютъра повече ми харесва. Мога да издържа един час на живо с някой човек, но два три часа дори със собствената ми майка ме побъркват. Сега лилаво дете ли съм била или някой лекар е преизпълнявал петилетка? Или са тествали лекарства?

Ще сложа тук цитат от един коментар на тема аутизъм

Майки,
нашият казеин идва основно от кефира, глутенът от хляба и домашно приготвени неща, а шоколадът е източник на ендорфини. Аз съм го казвала и друг път, че според мен интересът към храната е интерес към живота, а споделянето на храната, начин за общуване. Детето ни яде  риба, месо, много плодове и малко сурови зеленчуци, но яде с удоволствие гювеч и картофи под всякаква форма. Аз не налагам на никого вижданията си. Нали всеки трябва да се чувства свободен да каже как е при него?!  Предпочитам жизнерадостен аутист с розови бузи и блестящи очи, отколкото блед, изпит и със сенки под очите. А вижданията какво е здравословно са били едни в миналото, сега са други, след години положително също ще са различни.

     Е ,точно това подчертавам . Не говорим за малките частни стопанства .

Колко бледи изпити и със сенки под очите деца на диета си виждала??? А колко аутисти с розови бузки без диета???

Селма, детето ми не е на тази диета, която си мислиш.

Добре.. Изядохте ме с тези кози. Естествено, че в нищо не може човек да е сигурен. просто се опитах да споделя нещо което мисля.


Моят син 7 години не е ял месо и млечни , от съвсем скоро мнооого малко глутен. Редовно съм му правила изследвания на кръвта. Хемоглобинът му е като за кръводарител. Калцият му винаги е бил в норма, въпреки , че и плодове и зеленчуци не близва, а и добавки не съм му давала... Никакви белези за немощ няма. За съжаление аутистични деца на мои познати, са повечето с  тъмни кръгове около очите, недобър очен контакт, без усмивка , с изражение като че ли са болни и т.н...и за съжаление в повечето случаи са с наднормено тегло особено след 7 годишна възраст започват да напълняват почти всички. Явно добре се хранят. Констанца , много се радвам , че твоят внук е толкова добре!

В този ред на мисли  се сетих. Моята прекрасна лична лекарка само ме преследва , притеснявайки се все пак за калция на детето и силно ми препоръча Коксамин за деца, за тези, които са на диета без казеин.  

Аз съм го купила този коксамин за деца, но давам веднъж на няколко дни. Общо взето ако няма стомашни проблеми сурови ядки по около 50-100 гр на ден са напълно достатъчни.

Катина,
не говоря за диетата и за никое друго дете освен моето, което беше бледо, слабо, изпито, със сенки под очите, докато беше злоядо. Сега е малко дебеличък, но е висок и с вид на здрав 13 годишен момчурляк.  Единственото насилие, което съм прилагала върху него е, да започне да яде повече и различни неща. Но както си тръгнала, ще ме захванеш сигурно за насилието. Хайде да спрем този "разговор", какво ще кажеш?  

Селма много разумна мисъл.
Не съм видяла къде е расла ябълката която давам на сина ми, нито какъв дъжд а я е валял. Мога само относително да контролирам достъпа на боклуци..освен това  искренно не вярвам че Био продукта няма как да е  БИО в смисъла на който ни се предлага! Добре че синът ми няма нужда от диета иначе щях да се видя в чудо- той се храни добре но има ограничени предпочитания към храната.

За четкането на ръцете.
Ние го правихме с бебешка четка за коса. Освен това играехме с кус кус. Но все пак колкото и да понижаваме прага на чувствителност то е относително и никога не е достатъчно. За него най приятния допир на ръката-пръстите е сгъвката на лакътя ми и кожата на корема ми. КАзва че това му се струва най-мекичко. Представете си другото как го дразни. И още нещо- спрем ли да четкаме ръцете чувствителността се задълбочава отново. Получава се като при тренировките- трябва да се прилага за да има ефект. В единмомент става въпросително - дали двуметров мъж  каквъто ще стане синковецът ми ще си четка ръцете когато мен ме няма. Така приключихме с насоченото стимулиране -  имрповизирам в различни житейски ситуации.

Здравейте!

Последните дискусии за здравословното хранене и съответно физическото здраве на детето ме подсетиха да ви попитам как се справяте когато/ако децата имат здравословни проблеми и се налага да ходят при лекар или пък да изпълняват някакви указания свързани с това. Прочетох /а и по принцип мисля така/, че стреса е един от факторите, които отключват проблемното поведение и отклоненията в развитието в аутистичния спектър, а стреса при моето дете е в изобилие от бебешка възраст. Не знам как да подходя за да убедя детето че трябва да прави нещо което е много важно за него, без да го тревожа допълнително. В негово присъствие няма как да питам психоложката, защото преди това трябва на дълго и нашироко да обясня за какво става въпрос, а той се вслушва в разговорите на възрастните и веднага схваща смисъла и си го интерпретира по свой начин. Проблемът е, че има сколиоза /гръбначно изкривяване/ и след като лекарят се убеди, че не е грешка както смяташе при първата снимка ни изпраща на лечебна гимнастика. След първата снимка го записахме на плуване, но се дърпаше и не искаше да ходи. Направих грешка да му говоря, че има изкривяване и дори и да не иска трябва да ходи да плува за да се изправи гръбчето /не че сме редовни впредвид честотата на заболяванията в градината/, но тогава споделил на дядо си, че ходи на плуване не защото иска, а защото е крив с думи, които ми скъсаха сърцето и се почувствах много виновна. Опитах се да замажа нещата и да извъртя, че всъщност не е крив, но за да не се изкриви и т.н. Вчера започнах да обяснявам, че трябва да ходи на гимнастиката заради гръбчето, за да не се изкриви и изведнъж се спрях, защото не знам как хем да обясня че е напълно задължително това да се прави за неговото здраве, хем да не го притеснявам повече отколкото вече е притеснен. И без друго от ходенето по болници, лекари и изследвания е останал с впечатление че е много болен или поне така е казал на дядо си. За съжаление доста добре се ориентира в ситуациите и както се оплака едната госпожа, а другата го сподели като наблюдение, че е особен и мисли и говори като възрастен и е много трудно да го излъжа за нещо /в добрия смисъл на думата/ за неща които касаят здравето му например, без да го притеснявам. Споделя с дядо си притесненията си, а аз после се чувствам толкова виновна. Вие как обяснявате на децата си неприятните неща така че да не ги тревожите и да им спестите допълнителна доза стрес, която им е противопоказна. Явно правя много грешки и сега когато мога да се поуча от вашия опит се надявам да се науча да се справям по-добре. А иначе много лесно вярва в приказни неща като дядо Коледа например, или вълшебното хапче за сън ... По принцип се страхува много от кучета, но пък си има въобръжаем приятел "добричкото" куче, което е дошло от друга планета за да живее с нас /ние сме на 5 етаж, а кучето на 6/. Не реагирам срещу въобръжаемия приятел, а участвам в играта, защото веднъж самия той ми заяви "Нали разбираш, че кучето не е истинско, а въображаемо" и затова смятам, че не е проблем да си измисля истории с него. Но ако според вас греша че участвам в тази история моля за съвет какво да правим с "добричкото" куче. 

Рори72 Наблягай на положителния резултат от това , което не му е особено приятно. Плуването освен , че е приятно , след известно време( не уточняваш колко ...) и  упражнения ще му се изправи гръбчето ,  и няма да се налага да ходи на лекар . Все пак болниците са по-неприятното нещо.

Рори72,
не знам, колко са майките на децата с Аспергер, четящи в момента темата, както и дали си разбрала, че твоите постове ме мотивираха да преведа материала за справянето с проблемното поведение на децата със синдрома, но това са само принципни положения, резултат от обобщен опит. Със сигурност ще получиш много ценни съвети не само от майки на деца със синдрома, но и от майки на деца с друго ГРР. Но все пак, бих те посъветвала да се заровиш сериозно в специализирания сайт на родители на деца с Аспергер, защото въпреки че сме един спектър, при децата с Аспергер наистина се налага човек да обмисля предварително повече, отколкото при останалите, всичко казано и всяка своя постъпка. Този линк е към разказ на майка на дете с Аспергер, прочетен над 250 000 пъти за последните 30 дни.

http://www.myaspergerschild.com/2009/11/parent-of-aspergers-child-shares-her.html

Има възможност за превод с Гугъл преводач - вдясно от текста. Информацията за всичко, което се сетиш, е наистина огромна. Пишат и споделят много родители и специалисти. Видях, че има и електронна книга за сваляне.