Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

А сега ако се разбере и как така точно се израства, че и нашите деца да го израстът ще е много добре.

гоогле ми преведе Prevalence - преобладаване

Честота означава брой на новите случаи от нещо сред една популация (цялото население или отделни възрастови групи) на отделна страна, регион и пр. за даден период от време.

Превалентност е пропорция от населението с нещото (болест, състояние, навик и пр.) в даден момент или период от време (месец, година) и се отнася за всички установени случаи от нещото.
В случая с ASD превалентността на 8-годишните през 2012г. (родените през 2004г.) например означава всички установени случаи, независимо от това, кога е поставена диагнозата (на 1, 2, 3 …8 години). Измерва се най-често в брой случаи на 100, 1000 и 10 000. 

Здравейте,чета понякога темата ви,понеже детето на приятелката ми е аутист.На 4 години е и яде само пюрета(от тези в бурканчетата).пържени картофки от макдоналдс и филийки хляб.Аз много пъти и казвам да започне да му дава от тяхната храна,да му готви нещо за него.Възможно ли е от липсата на разнообразна храна състоянието му да остава непроменено?Детето не е с тежка форма на аутизъм и аз все си мисля че с приемането на витамини и добавки може би състоянието му ще се подобри.Дали е възможно?

online:) , минавало ли ти е през ума ,че въпросното дете може да не приема нищо друго ,освен посочената храна ?

   Аз мисля ,че състоянието му може да претърпи някаква промяна ,но не от витамините и добавки , а от системна работа с психолог ,логопед и други специалисти ,както и с родителите .
   Но със сигурност има хора с по-различно от моето мнение . 

  Не бързайте да давате съвети на родителите на аутистични деца ,колкото добронамерено и да ви се струва . 
  През какви ли не емоции вече съм минала от всякакви : "абе водете го по доктори ! " ,"лекувайте го", " трябва да го научиш на еди какво си !"  или пък  " нищо му няма !"....
  И все ме съветват тези , дето и грам представа нямат по колко специалисти и доктори съм водила детето и на какво и с каква цена съм го научила ! 

Да,така е,много трудно приема нови храни,но пък като дойдат вкъщи и ако има мекици си взема и яде,мляко с ориз също е яло у дома,а това са нови неща за него..Аз не и давам съвети,понеже виждам колко е трудно,тя самата ми е казвала че се чуди за допълнителното приемане на витамини дали би подобрило състоянието му.

  
   
   ........

    Нека майчето почете тук . Ще открие информация и за добваките ,витамините и за терапиите .....
     

Добавки и витамини.. Щом се храни така ограничено вероятно има проблеми с метаболизма и не усвоява добре храната , съответно не се извличат от нея полезните неща. Каквито и колкото добавки и витамини да му дава, вероятно и те няма да се усвояват добре .

С Хриси имам същия проблем.Бяхме в болница и винаги след антибиотици си разваля апетита.
В ДЦДУ работят с нея, а в ДГ покрай децата по-добре се храни.
Нямам търпение да дойде понеделник и да тръгне на градина.

Не си мислете в никой случай че само децат аутисти имат такава взискателност към храната .

Моята дъщеря, която е дете в норма до 7 години ядеше само филийки с кашкавал и пасирана попара. От плодовете ябълки и банани от зеленчука краставици. Но от Макдоналдс ядеше всичко. Чичо й често се шегуваше- "мусака да е ама от МакДоналдс да е " Супа прояде на 8 години, готвено на 9, а домати на 13. В момента може да ми изяде ушите.
Синът ми , дете от спектъра е същият но аз не се стряскам, всичко става полека лека, деликатно  и без притискане. Започна да яде пилешки бульон от нова година но не кусва друго готвено. Познавам деца от спектъра които ядат всичко, но пак са дец от спектъра. Така че избирателността в храненето според мен е е показател за състояниетона детето, а по скоро за вкусова взискателност и лека консервативност.

Здравейте!

Синът ми е на 5г. и половина. До към 3-тата му година нямам спомени да сме имали проблеми с поведението му. След като тръгна на градина доста стресово дълго време си мислех, че това което не е както трябва е един вид избиване на натрупаното от ходенето на градина. С времето проблемите се задълбочиха. Тъй като детето е имало много стресови преживявания лежало е по болници, оперирано е като бебе, нападна ни луд, беше публично унижено от госпожата в градината когато беше на 3г. и половина все си мислех, че проблемите които имаме се дължат на стреса. Не че тази мисъл ги решава, но се надявах с времето да се справим. На 3г. и половина три пъти го водих на психолог заради детската градина, защото буквално го влачех ревящ до там и т.н., но с психолога не ни се получи. Тя настояваше да бъде сама с него, а той никак не я възприе. Отказах се. По повод други проблеми и консултация с детски гастроентеролог за пръв път чух да го определят като хиперактивен и с мнение за консултация с психолог. Поради притесненията за другите проблеми свързани с физически оплаквания, а и заради финансовата тежест на консултациите с психолог някак все имаше причина да отлагам. Но наскоро така се извъртяха нещата, че ми се отвори възможност и попаднахме при човек който според мен влезе под кожата на детето. За втори път чух да го определят като хиперактивен, но този път лекарката спомена и за отклонения в аутистичния спектър, като уточни че не поставя диагноза и че детето е особено, но е със запазен интелект. Спомена, че ако се окаже, че е необходимо ще ни прати в София. Потърсих информация при чичко гугъл за аутистичния спектър, но не разбрах как точно се диагностицира това състояние и как се лекува. Прилагат ли се медикаменти или е достатъчно психолог да работи с детето. Дори и в лекарските кабинети не се стряска и хем не позволява да го пипнат и прегледат, хем пипа нещата на лекарите. Проблемите ни са в общуването, в агресията към която има склонност и с думи и посяга да причинява и успява да причинява физическа болка и наранявания. Понякога се държи като невменяем, колкото и да обяснявам, да се моля или да се карам когато поведението му е неприемливо. Отказва да чува какво му говоря, като или директно ми заявява че не ме слуша или демонстративно си запушва ушите, отказва да обърне внимание на последствията от действията си и повтаря едни и същи неприемливи модели на поведение многократно въпреки, че знае че не ги одобряваме и ще му се караме. Отказва да довършва започнатото, в къщи отказва да се облича и да се храни сам, отказва да яде почти всичко друго освен пилешка супа, пица и сладки неща и когато го караме да яде прави всякакви номера за да саботира храненето. Показва абсолютна липса на инстинкт за самосъхранение. Твърди, че ме обича, но е имало моменти в които полага усилия да ми причини болка, за да ме разплаче както ми обяснява самият той. Изпада в истерии когато нещо не е станало по неговия начин, дори и само ако съм преместила нещо на друго място не на това което го е сложил. Не може да стои и да седи без да се върти, огъва, подскача, пипа нещо или себе си, дъвче си дрехите или пръстите и нарочно прави неща за които знае че ще ме ядосат сякаш му доставя удоволствие да ме дразни. Има някои неща които сякаш е превърнал в ритуали и ако пропуснем някой ден да ги направим изпада в истерия. Чудесно се превъплащава в роли когато си играе, но рядко играе сам. Обикновено командва кой какво да направи, а той гледа от страни. На думи от време на време споменава някое дете като приятел, но отказва да играе с деца, като ги отблъсква или сам се отдръпва. Не мога да вляза в никакъв магазин с него. Кошмар е. понякога купувам непредвидени неща защото си е забил пръста в кофичката мляко или е надупчил салама с клечка, а винаги като стигнем касата неудържимо докопва касовите апарати и натиска копчета. Обвиняват ме, че не е възпитан, но не е дете оставено  на самотек. Непрекъснато аз или майка ми, която го гледа когато е болен се опитваме да обясним и наложим правилата на обществения живот, но той отказва да ни чуе. Само в градината е кротък и послушен. Там някак успява да се държи добре, но в момента в който отида да го взема вече е неудържим. Почти не ходи нормално по улиците. Подскача около себе си или мен, ходи наведен под ъгъл 90 градуса, върти се, тича, посяга към торбите на минаващите хора или към количките на бебетата, а няколко пъти без страх е посягал към хората с които се разминава. Казва, че знае че се държи лошо и не иска да е така, но някакво дяволче в главата го кара. Чувствам се безсилна и отчаяна. Вярвам, че попаднахме на прекрасен човек и специалист, но срещите са веднъж седмично и докато реално се получат резултати ще мине много време, а аз тотално съм загубила търпение. Не искам да му се карам, а непрекъснато крещя за нещо. Оня ден намазал кисело мляко върху масата в хола, когато баба му се опитала да го нахрани, а днес сложи чорапите за пране върху покривката на масата и какво ли още не. Не съумявам да се справя. Моля за съвет. Не питайте за хората около нас, защото те още повече объркват и утежняват обстановката. Извинявайте за дългото изложение, но наистина не знам как бих могла да овладея и себе си и поведението на детето си. Не го бия и не давам на баща му да го удря до колкото зависи от мен, но в болницата се принудих няколко пъти да го шляпна по краката, защото дразнеше децата, дърпаше системите и вдигаше шум докато другите хора почиваха или когато на децата им беше зле.

Здравейте!Имам много голям проблем от около месец.Имам дъщеря на 14 месеца,която беше болна и я заведох на лекар.Направи впечатление на лекаря,че не се плаши от силен шум и ни препоръча невролог.След преглед невролога изрази мнение,че детето може и да има аутизъм.Каза да се занимаваме повече с него и да идем след 2-3 месеца.Към момента тя бече на 13 месеца и не говореше,не махаше за чао-нищо.Ние работим и детето прекарваше в къщи пред телевизора голяма част от времето си с помощничката ни.В момента тя маха за чао,здравей,показва колко ще е голяма,дава боц,дава 5,имитира говорене по телефон,като казва алокогато пея хейръчички,жестикулира с ръце..Носи предмети.Но не посочва с пръст.Също като вземе предмет го повърта няколко пъти в ръце. Занимава се и с етикетите на играчките,но видях и друго дете,което така ги разглежда.Ходи вече и много играе с дете,което е с 3,4 месеца по-голямо.Когато го види много се радва.Много рядко не се обръща на името си,ако гледа реклами.Когато се връщам от работа-тича към мен и се хвърля в обятията ми.Храни се сама  ,с пръсти и доколкото може дъвче всичко. Вече не иска чужди хора и плаче за нас.Нанизва на прътче 3-4 ринга .Играе с нас на топка.Дава ръчичка и краче,за да я облечем.Започна и да разбира доста думи-не говори обаче.Когато я попитаме къде е лампата,къде е мечо,или мяу-мяу,гледа към тях,но не ги сочи.Не сочи и когато иска нещо-гледа го и плаче.Също така ни гледа в очите.Това е общо взето.Кажете ми моля-какво е вашето мнение за детето ми.Много благодаря.

Рори72,  
Много ми е близко всичко ,което разправяш ..... Чак се насълзих ,докато те четох ,защото се припознах на много места ....

Само с поведението ли са ви проблемите ?
Как говори детето ? Кога и как проговори изобщо ?

Ако не е много неудобно , как точно го е унизила учителката ,когато е бил 3-годишен ?

_re_ge, наистина . И аз се сетих за деца в норма ,които имат много особени предпочитания в храненето .  

miriam88, в кой град сте ?
Моят съвет е да потърсите специалист ,които работи с деца от аутистичния спектър и който не е само диагност. Логопед или психолог .

Според моите наблюдения, родителите някой път не успяват обективно да оценят състоянието на своето дете . (И аз бях така ..... Примерно, не ми правеше впечатление ,че детето няма добър очен контакт . А някои други явни маркери ги отнасях до инатлив характер , до математически ум, до не знам си какво още..... )

в чужбина сме.