Домакини - първи сезон / пети епизод

Мерси, Люс и Коконче.Пътувала съм , но преди много години и едва ли бих мога да ти бъда много полезна.Доколкото разбрах мъжа ти ще е в офицерския състав.За там нищо не мога да ти помогна.Обаче имам позната, на която мъжа й е в офицерския състава.Поне беше де.Не е българин.Ако кажеш какво точно те интересува и ако става дума за Карнивал мога да я питам и да ти предам.

Креми  аз се интересувах от 2 компании, но какво точно ме вълнува и аз незнам
После се зачетох изначало в темата и разбрах, че тя май е за изпълнителския състав /незнам, дали така се води /,  а не за офицерите, ама как да е
По едно време се замислих и аз ли да се пробвам, като зачетох, колко народ се точи за тях ама мъжа ми, бързо-бързо ме приземи

Казва се стафф-персонал, а те си се водят  офицери и нямат нищо общо ссъс стафа.Офицерите все пак са подчинени на капитана  все пак те карат кораба. Темата се върти около бармани, казино, камериери.Аз там офицери българи не съм виждала.Сега вече може и да има.Те са друга губерния.Хранят се отделно изобщо превилегиите на офицерите и условията им за живот съответно и заплатите са много по-добри от тези на редовия стаф.

Здравейте домакини!
Приемате ли нови попълнения? Отскоро се зачетох в темата и реших да се запиша и аз сред вас.
Много сте позитивни всички.  

Здрасти.Заповядай.При нас е весело.

Кремчо много     


Добре дошла при нас  :hug: 

Добре дошла!

Аз не съм позитивна днес - имам най-ужасното главоболие на света, отвратително е! Грипа ме тръшна, кихам като за световно, обаче главоболието е...майчице мила!

Вале, мен не ме е тръшнал обаче  как ме боля глава. Идеше ми да я блъсна в стената.

Недей, сакън, аз пробвах- още повече ме заболя!
Ми прихвана ме от децата, това е положението.

Викаш да не пробвам с тоя метод
Мина ми , след като се почерпих с едно хапче.
Дребния още спи.Аз чакам субтитрите на една серия, но едва ли ще ги направят днес.

buba_koko, добре дошла  
Тук съм момичета, чета ви, но... няма какво да напиша. Уж съм добре, малката расте като гъбка. Тя ми е радостта... С мъжа... се търпим в момента. Може да се каже, че нещата се пооправиха, най-вероятно отново временно. Но от няколко дена насам се старае, трябва да се признае този факт. След като на 13-ти срещу 14-ти имахме един хубав скандал, той започна пак да ме обижда, но аз този път не си замълчах... Наприказвах му каквото си бях събрала и му заявих, че на сутринта се обаждам на баща ми да дойде да ни прибере с малката. Той ми каза, че съм щяла да му се моля да дойде да ме вземе после, че нямало да издържа вкъщи с нашите. Малко след това, обаче, му припомних, че обадя ли се на татко да дойде да ме вземе, после няма вече да им е любимец и най-много да си тръгне с нещо потрошено. Той заяви, че мога да си ходя щом искам и не му пука, обърна ми гръб и заспа. Сутринта се събуди, опита се да ме гушка и да ме целува (нали 14-ти февруари), аз го изритах и му казах да се разкара, защото имам багаж за събиране. Той ме попогледна и отиде в банята. После идва при мен и взе да ми се обяснява, че ме обичал, че бил изнервен, аз също съм била изнервена и някакви такива глупости. В моя чест закъсня с близо час за работа (а той НИКОГА не закъснява за работа) и след като час и половина ми се обяснява, накрая му казах "Добре, хайде върви на работа" и той ме погледна (много съм тъпа, че се размеквам от такива работи!!!) и ми каза "Нали няма да си тръгнеш? Няма да изляза, докато не ми обещаеш, че ще си тук като се върна!"

И така... абе... кат съм тъпа ще е тъй. Айде толкоз по въпроса с позитивизма в темата, аз съм черната станция.

Благодаря за топлото посрещане!
При мен днес готвене,чистене,пазаруване направо край няма.
Уморена съм много,но и доволна от себе си.

Ангелче, стана ми тъжно като те четях . Споделяй тук, поне ще ти поолекне временно.
Не зная какво да те посъветвам, честно, само те прегръщам!

Вале, благодаря ти, аз знам какво да се посъветвам сама себе си, но да имаше кой да слуша... Ама тва е.

Ангелче, ти си романтична и нежна душа, също като мен. Аз съм много, много лесно ранима и докато се напаснахме с моя мъж зор видяхме и двамата...особенно аз. Много говорене падна, но бях сигурна, че обичта ни може да превъзмогне различията в характерите ни. И сега, след 14 години съвместен брачен живот мога да кажа, че сме успели. Не че зная какво ни чака занапред, току виж на някой от двама ни му избият бушоните и вземе, та намери другаде любовта , примери пред мен- бол...но наистина с говорене успяхме да се разберем навремето. Кой какво очаква,, какво може да даде и какво изисква от другия.