Няма случай да сме тръгнали някъде и да не сме се скарали. Постоянно нещо се кряка, бърза се, пък да не говорим ако е нещо под напрежение - такава паника не сте виждали в живота си. Не може да се помисли първо, трябва да се кряка, точно като някаква кокошка е. Ужасно е лабилен, което пък мен ме дразни до н - та степен.
Пред беше паниката малкия да не се удари някъде. Няма да забравя как мръднах за малко да хвърля един памперс, ако не се лъжа и то се изтърколило и паднало от леглото. Аз щях да си затрая, но имаше малко синьо на брадичката и нямаше как да го скрия. Направи ме сама да си говоря, то не беше натякване, не беше чудо. Точно след два дни, след като го изкъпахме Татьо се обърнал да сложи нещо на шкафа и малкото пак се изръси. Аз все пак си замълчах, само казах, че се случва на всеки, пък той се разрева, че го е изпуснал! Това ми беше достатъчно, оттогава "гък" не е казал по тоя повод.
Та така ... Иначе няма от какво да се оплача, помага ми в домакинството, пазарува, мие чинии, пуска прахосмукачка ... Но си дразнител и това е ...
Ох, Вале, не ти е скучно и на теб!