Как приемате отношението на лекарите към проблемите на осиновените деца!

Залагам, че максимум до понеделник ще мине модератор и ще те метне в Здравни заведения, здравни специалисти 

но преди това - по какъв начин би ти помогнала подобна тема? И аз съм виждала промяна в отношението от непознати лекари и винаги е била в положителна посока. Добри и лоши лекари има навсякъде, номера е да се довериш на личната си преценка и инстинкта ти, както и винаги, когато става въпрос за сериозно заболяване, да потърсиш и друго мнение - и това важи не само за осиновените деца, а е добра практика за всички майки 

и понеже скоро ще ти преместят темата в друг подфорум, след около час-два ще се изтрия 

  Защо, според теб, си променят отношението- защото детето ти е от ромски етнос или защото е осиновено?
 Не си ли внушаваш?
 А ако си убедена в това което казваш, подай жалба.
 Към всяка болница и здравно заведение има етична комисия, която разглежда жалби на пациенти.

 Дзвер, ами то ако преместят темата ,тя напълно си губи смисъла.
Мисля ,че една такава тема буди само омраза между лекари и пациенти.
 

Здравейте дами, детето ми е от ромски произход , но не това е причината да усещам промяната в отношението , а по-скоро факта , че нямаме кръвна връзка. Уви не си внушавам , защото самите доктори не само променят изражението си ами започват да ми говорят неприемливи неща за причините на дадено заболяване. Исках да провокирам темата от гледна точка на това да накарам самите лекари да се замислят. Стига са търсили инфо в миналото, нека решат проблемите с наличните симптоми и лабораторни изследвания. А ако не подлежат на промяна ще ги отсеем , дали тук или на принципа на скритата реклама от уста на уста все някак ще стане.

Какви неприемливи неща ти говорят?

Пример с  д-р Манева-педиатър и хомеопат. Направо ми се развика, защо веднага не съм казала, тези деца били различни не можели да се лекуват като другите. Аз от къде да знам , че този факт е важен в хомеопатията. Или може би трябва при всяко влизане при доктор да заявявам , че не съм я родила. Скоро имах посещение при един доцент УНГ, и той ме пита за наследство. Какво наследство, нали вижда, че детето диша трудно. Имам късмет с личната си лекарка, прекрасен човек и добър специалист. Благодарение на нея се справяме без АБ от доста време.  За нея ще пиша в друга тема, която някой е отворил преди време специално.

факта, че детето ти не е биологично твое е много важен за много от заболяванията - не случайна УНГ-то те е попитал за наследствени заболявания - това трябва да направи добрия специалист, ако наистина е такъв. И да - ако те попитат, трябва да кажеш, защото щом питат, значи е важно.

Танюшка, ще я преместят, ако искаш да се обзаложим, ако не си смени заглавието - със сигурност, аз отивам да се трия  

Мама мерита, това е .... безумно, ще ме извиняваш...

ако някой ми рекламира специалист, който при лечение не се интересува от наследствени заболявания /естествено не говоря за лечение на настинка и грип/, ще бягам от този специалист с 300 км в час

 Тази майка е ядосана заради различното отношение към детето й. Нека да се изкаже, за да й олекне на душата. В този смисъл аз мисля ,че е добре темата да си остане в този подфорум.
 От друга страна ми се струва, че тя се заблуждава за някои неща. Когато човек е под влияние на силни емоции като гняв, разумът не работи.
Така че, ще й помогнете ако разясните в какво се заблуждава .При кои лекари е важно да разкаже за наследствена обремененост, ако има данни за такава, и при кои лекари и заболявания-не е важно да се говори за това?
Дзвер, как да промени заглавието?

дава редакция на първия пост и да го смени - да сложи осиновяване задължително - нещо от сорта "Как приемате отношението на лекарите към осиновените деца" или "Осиновени деца и посещение при лекар" или нещо друго, иначе ще я шкартират 

Благодаря Дзвер! Надявам се така заглавието да е по-меко!
Повдигнах темата единствено с цел да отбележа , че все пак е необходимо да има някаква толерантност към нас. Просто могат като разберат не да се чудят и по-често да се умълчават, а да кажат ОК  , я да видим сега какво може да се направи  за да помогнем .... но като  всяко нещо свързано с промяна в мисленето, обществото ни се учи и узрява бавно!

Лично за себе си знам,че детето ми винаги ще е различно за околните.
Преди време при разговор с педи,тя ми казва,че какво искаш от детето ти си с хиляди алергии,зяпнах,тя беше изключила,че е осиновена (както и всичките ми близки и познати,но аз не съм).Алерголога ме попита за насл.заболявания,казах,че е осиновена и не е реагирал отрицателно.Още в началото на интервюто казах на хомеопата,това са неща който не се крият.
Наистина не мога да те разбера.

От лекар до лекар има голяма разлика. Просто си попаднала на такъв. Ние нямаме проблеми в това отношение, още повече имаме шум на сърцето, който следим всяка година и детската кардиоложка ни е страхотна приятелка. Не ме е тормозила за наследственост изобщо. Личната, която беше първата на която казах, нали й исках бележка за проучването също не е реагирала по този начин, напротив, приятелка ни е.
Смени си докторите, какво друго да те посъветвам.

На нас ни се наложи да влезем в (немска) болница и тогава ни разпитваха не само за заболяванията при родителите, но и за други подробности, като например на кой ден е паднала пъпната връв на детето. Мисля, че това няма общо с предразсъдъците към осиновяването, а е въпрос на сериозно отношение към съставянето на анамнеза. Затова още тогава си поставих за цел да науча възможно най-много информация от миналото на дъщеря ни, която би била от полза при медицински проблеми. Аз съм на мнение, че за осиновяването не бива да се крие от лекари.

Иначе не мога да отрека, че съм чувствала отношение, при това в двете крайности. Най-напред имахме една педиатърка - много добра жена, която благоговееше и не пропускаше да ни каже, колко детето е като наше биологично и как ни е "одрало кожата", а на сбогуване винаги ни поръсваше със светена вода.   Другата пък първоначално имаше отношение, но по-скоро към мене (че съм "прясна мама, която нищо не разбира"). Караше ми се "с размах" за щяло и не щяло. Например, отидохме при нея заради пъпка в носа и тя тутакси ме направи на нищо, понеже не съм я била изстискала.  Аз нямах думата и определено чувствах отношение (освен, ако не съм си въобразявала  ). Нямаше смисъл да казвам каквото и да било. Когато госпожа Педиатър видя, че и тя не може да се справи (пъпката беше капсулирала) ни изпрати на УНГ, доктора разчопли пъпката, натъпкаха едни тампони в носа, а на другия ден вече бяхме с температура, с подут лимфен възел и на антибиотик. Същата тази педиатърка много ми се извинява след това и определено беше притеснена... Всичко това се случваше в началото на осиновяването. Сега нещата са канализирани и не мисля, че лекарите се интересуват от нещо в повече, освен от здравето на детето.

Мама Мерита, според мене не може да се говори в множествено число за "лекари-те, които имат предразсъдъци към осиновяването". Както казва Сисли, от лекар до лекар има голяма разлика. И ако не се чувстваш добре при един лекар, по-добре е да го смениш... 

Здравейте, понеже знам ,че тук пишат и дами с юридическо образование бих искала да попитам знае ли някой какви документи мога да искам от съда, в които да има повече инфо за детето. Досега си мислех , че няма да ми е необходимо, но реших че е добре да имам  доклада от социалната служба. Надявам се да има повече информация за здравето на детето .Нека съм подготвена, щом лекарското питане за наследствени болести е неизбежно !

Не съм юрист и нямам представа, как можеш да получиш достъп до документите по осиновителното дело... Но според мене за здравословното състояние на детето би могла да научиш най-вече от дома и от лекуващия лекар на детето там.