Подсъзнанието може всичко 55 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Не забравяйте, че човек привлича това за което мисли. 

Записвам се да ви следя.
В последно време чувствам една апатия, безразличие и безнадежност. До преди няколко месеца бях голяма оптимиска вярвах, че всичко зависи от всеки човек, но незнам какво ми стана чувствам се безсилна да променя каквото и да било.
Явно съм в дълбока депресия, но се надявам като ви чета да си вдъхна вяра в силите и възможностите си.

И аз се сблъсках със същото, даже имаше хора дето ми казаха да си махна от СV-то, част от дипломите и сертификатите със стандартното "срамна работа няма". Хубаво, де съгласих се. Само не ми е ясно защо трябва според тях да си извивам душата и да ходя на работа и да ми се реве. И аз съм отказвала. И съм си блъскала главата със същите въпроси - особено като чуя че нямало кадри?!? 
И аз се люшкам между това което казва elenky, и надеждата че няма да е вечно така.
И се моля и драпам да не стоя в дупката. Но не става всеки път.
Искам си моята приказка, пък! (тука се тропа с крак)

Baiche,  за кое ритуалче ме питаш?

Кратко, резюмирано и ясно  Бих та цунала   

Всеки има своята истина, важното е я да я открие и да постига щастието и мечтите си 
Байче, да ти е честито, нека само позитиви да черпиш от новото работно място   

Когато аз търсех работа си залепих едно пеликанче близо до кухненските котлони и ...после забравих за него, че имах да оправям куп документи. Работата дойде и аз открих пеликана след някоя и друга седмица. Има условие да се махне веднага след намиране на работа. В дриймланд го има ритуала. Питайте смело там. Ще ви помогнат. Аз тогава си го нарисувах,т.е. прерисувах от картинката, че ми беше свършил пълнителят на принтера.
Ако открия файла,ще ви го кача!
Докато ви четях обаче си мислех, да, наистина сте се дипломирали, знаете по два и повече езика, но много е важна и вътрешната нагласа. И аз знам три езика, учила съм четири, но единият ми е на ниво училище и се справям с четенето му, ама ако трябва да го говоря,абе по-добре да забравя, и се борих повече от три години за да започна работа. Знаете ли, кога всичко се обърна  в моя полза, когато си рекох: Абе майната му! Да става каквото ще! Ако не ми е писано да започна, значи няма да стане, ако ще и да си съсипя здравето и това на мъжа ми, че той милият беше най-удобната мишена(купете си боксова круша, за да не тормозите близките и любими хора). Обадиха ми се на другия ден. Аз им рекох да си говорят с моя адвокат и им затворих. Всичко се уреди за добро, точно когато трябваше и както трябваше. Не искам да ви давам празни надежди а само ви съветвам, не се вчарвайте в нещо, което не зависи от вас. Да, вие сте се подготвили, учили и дипломирали и сега ако нещата не стават по най-добрият начин, не мислете че сте само вие и че само на вас с е случва. И тук има толкова много хора с дипломи, подготовка и без работа. Не е лесно. Много хора са отчаяни до степен да се лишат от живот, за да запазят достойнството си. Е, не е редно. Успех ви желая! И това ще мине!

И аз си мисля, че ако драпането не помага, забравянето или поне известно примирение ще помогне.
Да не загубя и тази тема

Момичета, имам си в градинката същите минзухарчета като на снимката в началото на темата. Жълти, лилавки и светло лилави с тъмно лилави жилки. Миналата година си ги засях нагъсто и сега са като полянка  само от минзухари. Красота! Днес като излезнах да карам децата на училище и тези хубавки цветенца ми напълниха душата. Много приятно ми стана на душата. Природата е най- уникалният лечител на лошите мисли се убеждавам за пореден път.

Момичета, чели ли сте някоя от книгите на Пол Маккена? Спряла съм се на "Изгради желязна самоувереност", но не я намирам по книжарниците, изчерпана е.
От два дни слушам това нещо, ама не знам защо, но не мога да се отпусна. Всъщност това ми е първата медитация, по-точно проба за такава. Аз ли нещо не се справям или в началото винаги е трудно.

Аз съм възмутена. Наистина в БГ не се цени това колко си учил и колко знаеш или можеш.Тук търсят необразовани и неуки хора, защото те са по лесни за манипулиране. Аз също имам висше образование, но никой не дава шанс да започна.(а търся не стоя да чакам, постоянно пускам SV-та) Искат трудов стаж...е къде да го натрупам???, когато всеки взима свой човек. На моето работно място има отдел, в който бих могла да работя, но там взимат хора с основно образование, само защото са наредени от някой. За това хората, които не са успели да се реализират тук бягат от БГ.  Всеки иска стаж а аз казвам, дайте ми възможност и ще оправдая очакванията ви, но..........Аз не спирам да се надявам и да вярвам, че все някога ще се случи или ще ме повишат. Лек и успешен ден на всички   

А, баш! Когато преди години се преместих в прованса, където е всеки е брат, сват или метреса на всеки и започнах да си търся работа, подкрепена само от куп дипломи + стаж по света и у нас, една дама ми обясни, че за едно място предпочели колежка, защото имала бакалавърска степен по специалността. И това беше сервирано в нагъл стил "Ти къде се буташ сред по-достойните от теб ". Тоест, дори не бяха си направили труда да изчетат моите документи. Направих си кефа да и го подчертая и да изпитам удоволствие, когато за момент изгуби звук и картина. Не съжалявам, де, онова място и без това не ми беше на сърце.

И аз след като се върнах от София в провинцията стоях 2 години без работа, макар, че имам 2 висши образования и докторска титла. През ден се явявах на интервюта и нищо. Накрая зарязах всичко, залепих си утвържденията на Луиз Хей за работа на стената. Изтеглих си книгата и в аудиовариант и всеки ден слушах и четях и повтарях точно като папагал. В момента работя работата за, която винаги съм мечтала, но пък докато мрънках мантри за работа забравих да мисля за дравето си, сега пък   се заех с него...оффффффффффффф. Момичета, вярно ли е това за трите чудеса и щракането с пръстите, или се шегувате?

Момичета- вярвам, че няма да ми се разсърдите  Но ето какво ми се набива на очи в постовете ви :

 Вие вярвате в неуспеха  !!! Докато не си промените мисловните модели и излезете от т.нар. "роля на жертвата",  животът ви няма да се промени....човек привлича това, което мисли...вие дълбоко вътре в себе си сте убедени, че няма да получите подходящата работа, че сте недооценени,  ситуацията е гадна, несправедлива.....докато виждате само този аспект на живота, животът от своя страна ще ви показва само това свое лице 

 Обичам ви, Съжалявам, Простете, Благодаря 

Много си права. Няма причина за сърдене. Обаче аз не мога да разбера, защо успявам ,примерно за работа, за благополучие, а,когато се отнася за преборване с тревожността ми и страховете ми, не мога да се преборя.......непрекъснато гоня лошите мисли, старая се да овладявам постоянно присъстващата, дори неситуативна тревожност в мен.....но нещо не е ,както трябва......

Дессс, преди три години, като се записах в тая тема бях стигнала ръба. Тогава даскалувах и останах без работа през май. В този бранш това е равносилно на поне 5 месечна безработица до началото на новата учебна година. А имах ужасяваща нужда от работа с дъщеря първокурсничка и между две животоспасяващи (и скъпи!) операции на баща ми. Спомням си, че в деня, в който останах без работа седях на балкона и кроях планове за намиране на пари, когато ми се обади директорката на местната езикова гимназия. Чула от незнамсикъде, че съм свободен електрон и ме взе на секундата, като уволни не особено кадърната титулярка. Т.е. късметът ми падна на рамото без изобщо да го мисля. Като временно средство за спасение си беше божи дар. Бях безработна точно 6 чАса.

После заживях с мисълта, че е време да напусна системата на образованието, заради всичките проблеми в нея. Беше просто пожелание, начин да стане не се виждаше. И един ден получих обаждане с предложение за сегашната си работа - отначало на хонорар, а сега вече за постоянно. Не съм си мръднала и пръста за това - някой имал нужда точно от такъв специалист точно тогава, обадил се на някой, този някой "случайно" бил чувал за мен... така... Може, разбира се, да се предположи, че за да стигна дотук съм си скъсала г*за от учене и работа, но така да се наредят нещата... още не мога да повярвам. А мога и да "обвиня" за късмета си буркана с малиново сладко

Мисълта ми е не, че ако си седиш с поглед, забит в пъпа, късметът ще ти се изсипе отгоре. Но не трябва да се фиксираш толкова и в никакъв случай да не изпитваш вина или да очакваш, че някой ще ти представи сметката за щастието.
Изобщо, нагласата "Мили Боже, Благодаря Ти, че се смили над нищожество като мен" ми е напълно чужда. Аз съм Богиня и очаквам от Вселената да се държи с мен подобаващо