Аз съм от тези дето губят себе си докато детето им не е при тях.....Немога да мръдна никъде и няма на кого да оставя детето си , защото едната баба е болна и от време на време губи разсъдъкът си , другата баба ту я боли , ту я сърби ......баща му не се сеща да му предложи вода за пиене или ще го остави потен ......отгоре на всичкото е астматик и нещо ако стане първа аз го усещам и стопирам нещата със съответните медикаменти. НО , дали аз не предизвиквам тази толкова голяма зависимост и не превръщам привързаността му към мен във страх да не остане без мен . 
........ и дали това не е причината да не може да свикне със градината след четири неуспешни опити ... ,дали и астмата е моята задушаваща любов към него .................
А дали е така ....кой ще ми каже ....
........ и дали това не е причината да не може да свикне със градината след четири неуспешни опити ... ,дали и астмата е моята задушаваща любов към него .................А дали е така ....кой ще ми каже ....
Тия дни си говорихме с моето чадо. То си има гадже, което пък си има прилепчива мама-орлица, която още не може да приеме, че вече не е номер 1. Резултатът е непрекъснато мрънкане, хленчене, намилане и емоционален шантаж
Аз пък съм съгласна да е където си иска, дори я натискам да бяга в чужбина, само да е добре. Приела съм, че я имах за себе си 18 години, сега е време да си живее живота. 
. Изобщо не става въпрос за обсебване, за битовите неща или за степен на самостоятелност...
от тема в Клюкарника е 
Става въпрос за това как се материализират мислите ни.
, но на какво го дължа....
И като цяло мога да кажа, че е доста самостоятелен и се оправя с много неща (не само мое мнение, а и на съседи още като по малък). Но все си мисля, че тепърва ще започнат притесненията и дано да са неоснователни 
