Подсъзнанието може всичко 55 /Линкове за всички техники има на първа стр.

mijjjka, ако това е към мен, искрено се извинявам  Понякога темата води. Сори.

О, не , не е към никого персонално    По принцип го написах 

Здравейте момичета, до сега не съм писала в темата, но благодаря, че я има и че я открих, което според мен не е случайно.
искам да ви запозная с един мой проблем, тормозещ ме от доста време. Искам да си намеря нова работа, но не ми се получава. От година и половина пускам св-та къде ли не(около 200бр), но до сега само на две интервюта съм била. Това очакване да ми звъннат и да кажат, че са ме одобрили ме изяжда. Тази мисъл не ми излиза от ума и ми се отразява зле на психиката и здравето. Опитвам се да мисля положително, но дълбоко в себе си това не е така.
Моля Ви да ми помогнете с каквото можете включително и да съм по позитивна и широко скроена.
Вярвам в Господ и знам, че няма да ме изостави, винаги ми е помагал и е бил до мен, знам, че и сега ще е така, но ми се иска вече да ми случат нещата.
Благодаря Ви

Не го споделяй и не го мисли, много мисли/енергия влагаш. А логика не търси в нищо. Дори споделянето на живо или във форум пак е концентрация върху "нещото", камоли в тази тема, на хора с толкова силна енергия. Не съзнателно ще привлечеш вниманието, и не съзнателно ще насочиш всички ни на там.  Концентрирала си се и мислите ти се връщат там и процеса продължава. Забрави го. И ще изчезнат всички симптоми и белези. Нали знаеш избори печелят, тези който най не са искани, защото хората са насочили вниманието си към тях.

Ради, права си. Спирам малко, че и аз не знам къде съм  Ще се откъсна.

Няма нищо случайно. Дълъг период, на търсене. Размишлявайки, защо не се е получило стигам до изводите.
1. Не знаеш какво искаш. В смисъл искаш да работиш, но и не ти се работи особено.
2. Бройката СВ ми говори, че нямаш претенции.
3. Не започваш, защото имаш претенции. Дълбоко в себе си, знаеш, че не би работила и половината от тези за които си кандидатствала.
Извода, объркваш Вселената и Тя чака, конкретното ти желание.

s_sugareva, дали пък нямаш все още ненаучени уроци на работата, в която си в момента?   Нещо, което да преодолееш в себе си. Нещо, на което да се научиш? Отношения с хората/колегите? Отношение към някакви типични ситуации, към парите като енергия?
Помисли върху това  
Наистина, всичко, което трябва да ни се случи, се случва в точното време. Нито ден по-рано, нито ден по-късно  

До скоро, дами    Изчезвам, че завзех ефира днес  

Здравей.
Ще ти напиша моят опит.
След като свършиха двете години майчинство, трябваше да си търся работа.
За 11 месеца, бях пуснала над 500 св-та и бях ходила на около 150 интервюта.
Започнах работа... колегите бяха много готини, работата...
След една година фирмата фалира и аз пак трябваше да си търся работа.
Този път за 6 месеца бройката беше доста по-малка, но пак... стотици СВ_та и около 50 интервюта.
Но точно тогава гледах филма Тайната.
Започнах да си представям че искам да работя в офис, да съм сама, да правя моите си неща на фотошоп, да е на центъра, да се почива събота и неделя, да е с нормално работно време, а не като предишните ми работи до късно вечер и събота и неделя. Представях си дори заплатата колко ще е.
Това не бяха изисквания, толкова бях притисната, че щях да започна работа, въпреки всичко по-горе.
Това беше в съзнанието ми.
Просто си го представях.
Точно на рождения ми ден, не знам съвпадение или не... имаше обява, пуснах СВ и излязох с приятелка, която не бях виждала отдавна... бяхме цял ден заедно.
На следващият ден ми се обадиха за интервю, после за един ден пробно, после ме бяха избрали и започнах работа. Няма да ти разказвам каква е. Такава каквато си я представях.

Аз не вярвах, че ще намеря моята работа. Просто тя беше в мислите ми. Ако някой ми беше казал тогава, че ще работя това... нямаше да му повярвам.

Имам и още примери, това беше само относно работата.

Успех ти пожелавам. Всичко е в твоята глава. Знам колко е трудно в тези времена, но ...  

Най-големият ни враг са нашите страхове. Те ни смазват. Нека не им позволяваме да ни въздействат по какъвто и да е начин!

А ето и как

 

Изобщо не се извинявай, право в десятката си уцелила! Защото си спомням как, когато бях малка и нашите ходеха на гости, чуех ли линейка на улицата и жестоко се притеснявах, стомахът ми се свиваше и винаги им звънях, на оставения съответно записан телефон, да ги питам там ли са, стигнали ли са...

Та, да, проблемът е съществувал доста от преди детето, просто в последствие съм прехвърлила страховете си върху него..

Гледам сънищата коментирате..Аз легна ли и се почват едни филми, Twentieth century fox ряпа да ядът. Уникално интересно е. С мъжът ми сме коментирали, че има изложения /тоест, според както е разположено леглото/, които много допринасят за интензивността на сънищата.

За кошмарите, или по-скоро лошите сънища, съм приела да вярвам, че това са моите страхове. Тези, от които ме е страх в ежедневието. Нормално е да ги сънувам, от време на време..Гледам да не им обръщам внимание, въпреки че понякога ме държат до обяд...

Леле, не ме яжте, извиних се вече  Шега, разбира се   

Замислих се обаче (прави сте), че наистина поизместихме от "подсъзнанието може" към психоанализа и други (с мое активно участие  ). Т.е. напоследък повече си говорим за преборване на проблеми, отколкото с поглед напред.
И да споделя, щото си чета, ама не се сещам да пиша за това (защо?  ), че преди Великден дните са силно енергийно наситени, демек подходящи за пожелавания. Както и че след няколко дни (на 10-и) е новолуние - още повече. Аз се запасявам със свещи И тия дни препрочитам първа страница, но още не знам какво да си харесам.

Обичам ви   

phil - Ей слдурке никой не те упреква. Стига се извинява.... Няма за какво  
ДДДАааааа подсъзнанието може всичко, трябва да говорим за положителни неща и как да подобрим живота си а то стана малко като вестник лична драма