Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 187

Велянче, мила. Не става въпрос само и единствено за твоя пост. Никакъв смисъл няма да я тъним повече. Изобщо не ме дразниш.  

Стиииигаааа. Всичко ще си пишем....То без това няма новини...Ами трябва да си се търпим....Горе долу визуално си се познаваме вече.... Даже в тежки моменти - ще си помагаме....Да не сме бебета.....

Бебетата са при мен. А народът казва - с какъвто се събереш, такъв ставаш. ))

Тук май гледаха снимки от татко Фахретин...работилницата. А погледът на Керим - забележете....Голям артист е Енгин...Показва как Керим си я гледа в упор...

Хубаво си гледа детето. )) Тамам накъдето трябва.

Аз пък въобще не вярвам, че Енгин ще се снима в сериал в чужда държава...Ама дето се вика - да сме в час с новините....

Дива, ето и аз бях направила гифче от сватбата на Керем Чатай....Енгин и Гюлфен, която вече е минало....

Марианка,от статията се разбира,че вече са били избрани Къванч и Енгин.
Явно заради здравословното състояние на актрисата са  спрели работа и
на са подписали договори.То не знаем и това колко е вярно,но все пак за да
пишат там за такъв проект....
На мен няма да ми е чудно Енгин да снима в чужд сериал,нали даде интервю
единствено за египетска телевизия.

Халиде Налчалъ

Майката на Мустафа и както се "очакваше" бъдеща майка и  на Фатмагюл.

"Одобрила" изборът за съпруга на сина си - тя се радваше на обич и уважение от страна на Фатмагюл.

Тя я наричаше майка Халиде - до последно. Въпреки причинената болка, обвиненията  и отхвърлянето след инцидента.

Това е още една от майките, изпитваща силна и патологична любов към единственият си син.

В денят когато се разбира за трагедията сполетяла бъдещата им "дъщеря" единственото което е на дневен ред -
   
"Опетнена ли беше? .... Кажи ми, опетнена ли беше ...?"

И при обяснението на Мукадес за състоянието в което е намерена  Фатмагюл - полужива, не можеща да говори и издаваща само звуци - реакцията е повече от потресаваща.

"Ах, Мустафа !!! Горкият ми син ... как да му кажа, че годеницата му е била изнасилена..."

   

Единствената която застана като истинска майка и като жена - беше Мерием.

"Горката Фатмагюл!!!  Спри да плачеш за сина си и помисли за момичето !!!
Помисли какво животно и е причинило това
Помисли как ще го намерим ...
Това чудовище ще бъде намерено и наказано ...
Как ще излекувате раните на момичето ...Как... Помислете за това..."


Много "мисли" явно над това майка Халиде и когато Фатмагюл едва излязла от болницата отиде да потърси утеха и подкрепа  при Мустафа и при нея като майка - тя я изгони.

С обидни и тежки, пренебрежителни думи. "Изгори я" и тя така,както Мустафа изгори къщата пред очите и.

Никога не прояви и най-малък интерес как е Фатмагюл -  да прояви съчувствие като "майка" и като жена.  НЕ!!!

Хората изпитват съжаление  дори към  животни изпаднали в беда - а тук - НИЩО!!! и това момиче / годеницата на сина и  / почти член от семейството, беше презряно и отхвърлено.

 Беше "върнат" годежа, бяха върнати и съответно взети обратно всички  годежни дарове.

До тук с "обичта" и "добротата" на майка Халиде !!!

   
Времето започва да "тече" различно  - "напред" за отхвърлената годеница и "назад" за семейство Налчалъ.

Докато Фатмагюл прави и невъзможното да се изправи на крака и да тръгне напред / въпреки уреденият брак / - то при Мустафа и родителите му всичко "спира"  и в един момент когато Фатмагюл е възстановена  - Мустафа ще каже "Керим открадна и живее моя живот, ти си имаш всичко - семейство, обич, подкрепа - а аз нямам нищо"

Късна и неочаквана  среща - след почти година време.

   

"Съжалявам, че ти обърнах гръб в деня в който изгоря къщата ни.
Трябваше да се държа по зряло и да те защитя.
Разруших твоя живот и този на Мустафа заради общественото мнение.
Ако те бях подкрепила и Мустафа щеше да го стори.
Аз го накарах. Де да не бях.
Направих най-голямата си грешка, мислейки, че постъпвам правилно.
Бях като дявал за теб, вместо да бъда като твоя майка.
Толкова съжалявам.
Гори ме отвътре.
Можеш да ме виниш за всичко което си преживяла.
Прости ми. В името на БОГ. "


Това което и не предполага е отговорът който получава.


"Доволна съм, че къщата ни изгоря.
Доволна съм, че нито вие, нито Мустафа ми помогнахте.
Доволна съм, че пуснахме ръката ми"


Колко е лесно - "Направихме грешка, прости ни."


Но пред тях е една нова и непозната Фатмагюл. Смела и открита.
"Всъщност ми направихте най-голямата услуга без да го знаете. Никога не съм мислила, че ще го кажа. Но е така.
Заедно с онази къща изгоря и това което покриваше сърцата ни.
Показаха се истинските ни сърца, истинските ни лица."

Пак оправдание - " Прекалено много ни вълнува, какво останалите мислят за нас. Дори забравяме за собствените си деца. Но си научихме урока."

Защо ли и Мустафа и родителите му  искаха всичко да се "върне" каквото е било - но едва след като видяха, че Фатмагюл си стъпи на краката, че се възстанови, че започна един нормален живот с ново и обичащо я семейство.
Защо чак сега "осъзнаха" грешките си ?
Сърдих се на Мустафа, че е егоист и мисли единствено  и само за себе си обвинява Керим, че е "откраднал" живота му - ами самите му родители.
Защо не потърсиха Фатмагюл след като се разбра истината.

И последното от Фатмагюл- "...Спасихте ме от живот без любов... А сега искате да ви простя ...
Няма нищо за прощаване, но ако е по-добре за вас - прощавам ви ..."

   
Всеки живот има начало, има и край. Но най-важното е съдържанието - как си го изживял.
Дали ще има нещо с което да бъдеш запомнен и споменаван за пример на идните след теб.
А той- животът винаги ти поднася своите изпитания - понякога и изненади.
Майка Халиде отхвърли и не попита нито един път  как се чувства  и какво изпитва Фатмагюл, изхвърли я от живота на семейството като ненужна вещ - изгори я с думи и пренебрежително отношение, защото е била опетнена / т.е не е девствена /.
Животът обаче и даде снаха - бивша проститутка, която живееше  продавайки тялото си.
Отхвърли и нея. Презря я.


Но на смъртното си  легло последно това момиче държеше ръката и, даваше и последна утеха.

Но най-голямата болка за една майка е да научи, че синът е убиец - и това научи майка Халиде, че Мустафа е убиеца на  Вурал и, че е  стрелял по Керим.

Но в последните часове живот огън изгаря душата и сърцето на майка Халиде.

Същият огън с който тя изпепели една невинна душа и сърце.

Иска за последно да говори с Фатмагюл и да се сбогува. Да поиска отново прошка.

"Фатмагюл...дете мое ... аз умирам...
Убиват ме угризения на съвестта ...
Толкова съжалявам за това което ти причиних...
....този огън гори сега в гърдите ми...
и ще остане там... докато не се затворят очите ми...
Докато не кажеш, че ми прощаваш.

Искаше ми се да ти бяхме подали ръка. Искаше ми се, да не ти бяхме обърнали гръб. Искаше ми се да те разбирахме по-добре.
Нищо от това нямаше да се случи.
Мустафа щеше да е с мен сега.
Ти си най-невинна от всички нас.
Най-невинна.
Всички ние сме грешници.
...синът ми...
Прости ми.
Наречи ме безсрамна, наречи ме нагла ...но, нека чуя, че ми прощаваш преди да умра..."

"ПРОЩАВАМ ТИ!! Простено да ти е !"

"Благословена да си ! Благодаря Фатмагюл ! "


За мен лично Халиде беше по-жестока и от Перихан, Хелмие и Леман.

Защото за онези трите Фатмагюл беше и си остана непознатата селянка изпречила се на пътя на синовете им.

Докато за Халиде - Фатмагюл беше част от семейството - годеницата  на сина и, и бъдеща нейна "дъщеря".

И двете  поискани прошки - ми бяха фалшиви и единствено успокояващи собствената и съвест.

Получена прошка - снета вина.

Просто.

Не се учудвам защо Мустафа накрая също търсеше прошка.

Марта,  

Никой от нас не знае пред какви изпитания ще го изправи животът... но с решенията, които вземаме по време на тях и след тях, става ясно човеци ли сме... Уроците на живота винаги се усвояват - щем или не щем, той ни принуждава... Всяка от майките на мъжете, упражнили насилие върху Фатмагюл, получи своето наказание... единствено Халиде поиска прошка. Единствено тя си даде сметка за собствените си грешки. Майката на Вурал търсеше реванш, отмъщение... Майката на Селим - също. Майката на Ердоан - начин синът и да не понесе наказанието, което заслужава... Тези трите не потърсиха вината в себе си. Те продължиха да обвиняват другите за престъплението, извършено от синовете им. Аз поне не ги видях да се запитат "Каква е и моята вина да се стигне до тук?". Халиде разбра, че носи отговорност за постъпките на сина си... Да, беше заслепена и жестока - резултат от "традиционното" мислене и отношение към случилото се... но разбра, че не това е правилното поведение... разбра, че такова отношение носи само разруха... Поне това трябва да и се признае.

Интересно ми е защо са й замъглили лицето? 

Марта, благодаря ти, че изрази с думи и моите мисли.
 
Извинявайте за силната дума, но мен  постъпките на майка Халиде наистина ме отвратиха. И тя като сина си през цялото време мислеше единствено и само за себе си. Особено прошката, която поиска от Фатмагюл преди да умре беше толкова фалшива, че  дори ме накара да я намразя, въпреки състоянието в което беше.

От майките на онези тримцата, мен лично най-много ме дразнеше Хилмие. Нито веднъж, дори за секунда, не видях в нея капчица съжаление към Фатмагюл, никакъв упрек към любимия й син за това, което е извършил. Напротив, през цялото време го оневиняваше. Злобния  поглед и злобно стиснатите устни само допълваха картинката.

Стана ми жал за майката на Селим - въпреки че не успя да намери сили да свидетелства срещу сина си, тя се срамуваше от постъпката му, и се опита да направи каквото може, за да помогне на Фатмагюл като озапти мъжа си да върши гадостите си. Не знам дали мога да я упрекна, че не събра сили да предаде сина си. Дано на никоя майка не й се налага да бъде в нейното положение. Въпреки, че го заплашваше, че не иска да го вижда, в момента, в който го видя колко се измъчва в затвора, омекна - все пак той е част от нея. Но пък показаха, че в нея има някаква човечност.

Леман мислеше само за себе си. Не обърна внимание на състоянието на сина си. Едва след като той почина, тя се сети и за него, но... "след дъжда качулка".

За Мерием  какво да кажа? Посветила живота си на Керим, тя прие като свое дете и Фатмагюл, а дори имаше желание да осинови и още едно детенце. Всичко това говори колко голямо сърце има тази жена. Въпреки че само тя всъщност нямаше свое дете, постъпваше винаги като истинска майка.