Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?

Съжалявам, но не мога да си представя, че сексът е
чак толкова механично незаменим, както и серотонинът.
Човек не е смесица от химикали, които нечия мъжка
бъркалка трябва да разбърква от време на време.

Другаде е отговорът и ако завъди мъж както е небалансирана,
след време ще има любовни драми. Партньорът е добър, когато
човек е балансиран и е добре. Ако сега хване мъж заради нуждата,
има по-голяма вероятност да сгреши с неподходящ.

А това със серотонина е глупост. Мозъкът се подчинява на това
накъде гледа човек. Още не е доказано, че повредена серотонинова
система е причината. Уж шоколадът го увеличавал, ама никой не знае
дали ако ти вкарат шоколад в сонда в стомаха, без да го вкусиш, ще
ти се увеличи механично серотонинът. Май яденето, отношението,
въображаемите измерения на шоколада (и секса?) са по-важни.

Андариел е материалист без въображение, попрочела нещо за мозъка
и дотам. А има и друга страна. Не я слушайте.

андариел написа не само за секса, а за това човек да се чувства ценен, което е нещо повече от секс. Дори бих казала "обичан", но това е по-далечно. Сексът не е само да се изклатиш, а поне за момент да се чувстваш буквално избран, предпочетен сред множество други потенциални партньори. Преди секс почти винаги има закачка, флирт. Тези неща имам предвид и сигурно трябваше да ги изброя поименно. Макар че и самото клатене, което е по желание, или поне не с отвращение, създава приятни реакции у човека. Сексът на думи може да изглежда леснодостъпен, но май на практика не е така (тук не говоря за проституцията като начин за достъп). Никак не е лесно човек да си намери партньор, с когото да се харесат. Дори не говоря за влюбване, а за обикновено харесване като потенциален сексуален партньор. Може да смятаме предците си за примитивни и неуки, но  по някакъв начин са усетили важността на секса,по-скоро имането с кого да се прави. За мен повечето жени, които твърдят, че нямат нужда от мъж, всъщност или са все още дълбоко наранени от някой мъж, или чисто и просто не могат да си намерят мъж (освен ако не са нещо физически или психически недобре). По-лесно е да се отхвърли нуждата, поне на думи. И си намират заместители за изразходване на енергията (хобита, работа, взиране в детето и много често преяждане със сладко и мазно др.), също както навремето тийновете биваха насочвани да спортуват, да бъдат ангажирани с някакви физически или умствени дейности, само и само да не мислят за секс.

Вкопчването в детето е много опасно залитане...

Аз бих предложила да си вземе домашен любимец.
Едно коте,куче или каквото и да е животинче може да подлуди човек,но само за известно кратко време.
То си иска неговото и ти трябва да му го дадеш.
Съчетано и с малко дете....направо може да те вкара в лудницата.
Но няма как да избягаш от обичливия поглед,от гушкането и обичливото близване.
 

Андариел е права, че в повечето случаи търсете мъжа (жената) и намирането на подходящия може да извади от депресиите. Но kimmy е писала, че "... аз започнах да ги изпитвам тези чувства още преди да забременея, но тогава бяха само моментни. Сега положението е страшно. Депресия, нерви ...".  

Или при kimmy се е появил се мъжа - таткото на детето, но май е пример за това как след този мъж и появата на бебчо май още са се влошили нещата за kimmy. Тоест появата на мъж и задоволяването на "биологичната нужда" от партньор и секс не оправят винаги нещата.

Може да се предполжи и липсата на любов - мъжка / родителска, не само на секс. Домашен любимец - става, но не е за всеки и може да добави допълнително ангажименти освен тези за бебчо.

Другото предположение на Андариел за нещо физиологично като щитовидна жлеза може да е по-вярното в случая на kimmy. Наистина  разбутана щитовидна жлеза води до подобни признаци. и само заради тази вероятност и аз мисля, че kimmy трябва да се ускори търсенето на помощ-решение и това да е възможно по-скоро, защото това "сега положението е страшно" е притеснително.

kimmi, ето виждаш ли? как буйно дете ще го ограничаваш само до кварталната градинка? аз ако съм на твое място, поне половината ден ще го "държа" вън да си изразходва енергията

И това сме го пробвали, но след първите час и половина навънка аз оставам без крака от тичане след него. Да го прибера малко в количката, ако примерно сме взели такава не става. Опищява всичко наоколо. Да седне до мене и да постои малко е абсурд.

Ами пробвайте да се разхождате из някой парк примерно, не се ли уморява?
Няма начин да не можеш да му "вземеш тока".
Просто трябва да измислиш как

В живота на авторката има много стрес и негативизъм. Може да са хормони, може да е депресия.
Не мисля, че такова нещо би могло да се дължи на един самостоятелен фактор.

Нормално е детето да е палаво. Има по - активни дечица. Но е много важно да се разбере, че той не прави това, за да дразни. Той си е такъв. Малък, палав човек. Моето дете е палаво, подвижно от бебе. Вече е на 8 години и си е все същия. Ако другите деца вървят по улиците, то моят момък подскача, бяга, пее. Чудила съм се защо другите деца седят в количките и си играят и си приказват, а моя издава всякакви тоналности звуци и бяга из района все едно го гони мечка.
Проблема с количката го решихме с твърдост и постоянство. Пищи, не пищи - вътре. За 2-3 седмици му стана ясно, че след бягане се сяда в количка. По - същия начин се справихме с тръшкането и крясъците. После явно му свикнах и спрях да го пазя на всяка крачка и да се ядосвам на поредната пакост. От градината ми се обаждаха поне веднъж седмично, че детето ми паднало. Последно сестрата ме чакаше на вратата, за да ми каже, че се е излопал от върха на пързалката и му лепила коляното. Извинява ми се жената, притеснена беше. Просто и казах, че той си е такъв. Аз обичам да му казвам НЛО /в началото неидентифициран лазещ обект, после стана летящ /
 
Майка ти е зад теб, семейството ти. Имаш подкрепата на близките си, а това е важно. Ако се бъркат им сложи граници. Ако ти не го сториш, няма кой друг да го направи. 

Има нещо в цялата работа, което ми прави впечатление, а именно факта, че се гледа какво са постигнали, направили, имат другите.
Не може един човек да се успокоява с мисълта, че има по - зле от него, нито да се дразни, че има и по - добре.

Имането на партньор не прави света розов, а децата спокойни.  Нито ще ти реши проблемите, нито ще ти оправи живота.

Грешката в цялата схема е в очакванията, които към момента са прекалено високи, за мен и нереални. Позицията на жертва също.
kimmy, не мисли за това, което си можела да имаш. Факт е, че го няма. Не гледай на себе си като жертва на обстоятелствата, защото не си. Запомни, че човек постига само това, на което е способен, а докато си в това състояние няма как да е много. Една връзка няма да ти оправи живота и няма да направи детето ти спокойно.
Поставяй си малки цели и гони тях. Постигнеш ли ги, постави си нови.
С БНД как стоят нещата? Взима ли детето при себе си? 

Sesana, че детето е палаво го осъзнавам и съм се примирила с това. Стискам зъби като знам, че не винаги ще е така. Пределно ми е ясно, че ако си намеря мъж детето няма как да се успокои. Относно БНД-то са сложни нещата. Няма как да го взима, че синчето трудно търпи чужда обстановка. Та виждането между тях е само навън и в мое присъствие. Аз даже съжалявам, че този човек е баща на детето ми, но не мога да върна времето назад.

Относно семейството реално погледната съм задоволена. Има си покрив над главата, не съм гладна или жадна. Помагат за детето и се стараят. Сега ще ме помислите за наистина хленчеща лигла, но нещата са малко по различни. На мен ми е страшно неудобно и неловко, че аз един вид съм се ,, натресла,, на нашите и те търпят и страдат от моите грешки и от щуротиите на детето. Тежко ми е като виждам как плащат сметките вкъщи, а аз не мога да помогна. Един пакет 3 в 1 за интернет, цифрова е телефон плащам аз само / скоро и това няма да мога/.  Отделно при най - малкото спречкване ми се повтаря как ако не са те аз съм щяла вече да умра. Как без помощта им ще загина и др. такива.

С времето БНД би трябвало да започне да взима детето. Така и ти ще имаш време за себе си, а и така е редно.
Спри да гледаш на картината така черно. Ти си голямо момиче и съм сигурна, че ще намериш начин да се справиш. Не се напъхвай сама в дупка, защото няма нужда. Няма как детето ти да е грешка. Няма как да си знаела какво ще се случи. Въпроса е как ще продължиш, а не как се е стигнало до тук. Успех ти желая. Дай си време и всичко ще се нареди, просто не виждай чашата наполовина празна.

 

Когато тръгнеш на работа – нещата ще се променят, сигурна съм в това. Липсата на самочувствие, на добра самооценка – веднага ще се промени.
Иначе за начина по който се чувстваш – напълно съм съгласна с Лизет. Тук, този форум – не е мястото за такива съвети. По-добре си купи и чети от книжките за самоконтрола и подобните, модерни днес – отколкото да четеш тук...

Детето също ще се промени, като тръгне на градина. В началото ще е по-трудно, но после - нещата ще се напаснат. Палавост в тая възраст е напълно нормална, ако въобще това има значение.

За партньора...и той ще се появи сигурно, един ден. Понякога като търсим - не намираме, така че просто остави да бъдеш намерена ...

Аз също абсолютно заставам зад този съвет!!! Така, както ни разказваш, мисля че нещата вече са извън твоя контрол. Не чакай до септември!!

На авторката не й трябват хапчета, а почивка, откъсване от ежедневието й, някакво разнообразие.
Поведението й е типично за повечето жени в края на втората година майчинство, независимо дали с мъж или без у дома. Друг е въпросът, че малцина си го признават.