Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?

  Е, да ти кажа вероятно говориш от горчив личен опит, но моят не е такъв.
Синът ми определено няма дефицити, защото съм тръгнала на работа, поне досега.
А да ти кажа аз предпочитам да тръгна рано, а не да чакам да изпадна в положението на авторката. НО всеки си преценява. Знам, че има жени, за които домакинството и майчинството са върха на личните им постижения и мераци. Аз не съм от тях. „Възръщане“ като казах, разбира се, че нямам предвид напълно, не чети така буквалистично  А относно трудностите - не зная с какво депресията на авторката например ще помогне на детето й в случая...ако ме разбираш...

Не е връщане в минал живот, Анди, а е смяна на ежедневието. Същата такава има нужда да направи човек през определен интервал от време. Иначе откача!

аз нямам горчив опит, защото не съм била нито по ясли, нито с чужди хора като съм била 2-годишна. И както става ясно, не съм си купила билет заникъде и не съм си напуснала семейството, защото ми е било трудно в някакъв период, и то с две деца в бебешка възраст, не само с едно! И без помощ от баби. Да, аз в момента съм направила каквото е трябвало да направя - била съм до децата си, готвила съм им топла супа всеки ден и т-н-, все неща, които са презрителни за теб и други хора! Доволна съм, че съм го направила, защото смятам, че това е майчината роля - докато децата са деца, тя да е до тях. Но с това животът ми не е свършил, защото все повече време имам за себе си, но пък съвестта ми е чиста като изпълнение на родителската роля. Никой "копче" не може да ми каже, че не съм била до децата си! Дори най-върлият ми враг!

 Авторката може би нямаше да изпадне в такова състояние, ако не се беше развела и отишла при родителите си и зависима от тях, че и те й го напомнят постоянно. Ако родителите й я подкрепяха психически, дори при неприятния развой на личния й живот, тя щеше много по-лесно да се справи. Детето има общо дотолкова, че е малко и си следва своите житейски развития. Със или без мъж, със или без пари, детето пак щеше да я влудява, тя пак щеше да се чувства зле, но за по-кратък период от време.

Точно, Каси, това е започване на нов живот, а не връщане към стария!

Аз мисля, че като започна работа, започна да водя някакъв социален живот ще съм даже по полезна на детето си като родител. В момента той горкия  вижда една изнервена майка, която само мрънка и недоволства.



happy mama, за всичко си права. Но в момента не всичко зависи от мен. Ако имаше кой да ми гледа детето на минутата бих започнала каквато и да е работа.

Ти в момента имаш за задача да стъпиш на краката си финансово, най-малкото за да не ти дуднат вашите. Аз можех да си позволя да си седя вкъщи, защото мъжът ми ни изхранваше въпреки отънялия бюджет. Направили сме своите компромиси навремето, но не сме държали децата гладни, нито някой  ми е дуднал на тема пари.

Andariel, като чета предпоследния ти пост наистина излиза, че е така както си го написала. Сега се замислям и много по добре го осъзнавам, че това, че си нямам мъж не ми е проблем №1 в живота. Явно всичко при мен се корени от това, че живея с родителите си и че яко завися от тях във финансов аспект. А и още повече, че те ми натякват освен, че завися от тях , също че ,, съм глупава и родих без мъж,,. От там аз започвам да се самонавивам, да се обвинявам и мразя защо бях толкова глупава и не си подредих нещата навремето и сега съм в това положение. И ето нов набор от негативизми.

Оооо, само пълен идиот може да коментира начина ми на отглеждане, копче или не,  или моето решение и  да прави заключения, относно топлата супа. Моля ти се, Анди – уважавам мнението ти, но все пак – дали усещаш, че хвърляш доста тежки обвинения насам-натам. Презрение виждам само в твоите очи, в тоя пост, да ти кажа. Иначе коментирах моя начин и мнението ми по темата - за авторката - да, определено заради себе си трябва да тръгне на работа и това определено няма да увреди детето й.

Кими , мила , ето , че ти сама знаеш какви са причините .

Значи - почваш подред .
Оглеждай се за работа , такава , че като тръгне детето на градина , да ти е удобно да го водиш и вземаш , за да не ти натякват пак .
Ако имаш възможност да учиш нещо , не знам с какво образование си , учи , винаги е добре да се развиваш . Така и шансовете ти за по-добре платена работа се увеличават .
Работи в посока независимост , на първо време финансова .
Успех ти желая !

Хора, стига с тая работа, курсове, приятели. Да, Всички имаме деца, работа, приятели, контакти и социален живот. Но наличието на комбинация от тези неща не покрива нуждата от партньор. Колкото и да си внушаваме, че е така. 

Хорат имат нужда от партньор в различна степен - един може да изпитва болезнена липса , а друг да приеме , че за определен период може и без .

Става дума за самочувствие и самооценка .
При Кими те са ниски и тя сама признава , че не липсата на мъж е проблем номер 1 .

kimmy, аз пък да ти кажа - не се връзвай прекалено на приказките на родители и баби. Като не са искали да ти помогнат - да са ти отказали категорично, а не при свършен факт да ти дуднат. Кажи им, че има предостатъчно разведени майки, които не получават грам помощ за децата си
Видяла съм родители, които винаги защитават своето гардже със зъби и нокти, дори когато определено гарджето не е право. Понякога ми се е искало и моите да са такива, но не би.

Това с натякването е гадна работа, ама няма как да се избегне, ако хората са такива. И аз имам роднини от тоя тип, направо съсипват децата си с вечните реплики от тоя сорт. Не може да не ти прави впечатление, но по-скоро човек с времето свиква - че каквото и да поиска или получи - все ще има коментари.

Кими, животът ти се е стекъл така, както се е стекъл - това не можеш да го промениш. Но можеш да промениш настоящето или близкото бъдеще. Ако има кой да гледа детето - възползвай се! Върни се на работа или започни нова! Вашите явно са си такива хора, в момента са много разочаровани, и дуднетето до голяма степен може да е от това, че те самите се чувстват неуспешни като родители - дъщеря им не стига, че има дете, ами и то без мъж, нищо не е могла да вземе от него, тупнала се е при тях, всякакви комшии, роднини и прочие питат и разпитват, цъкат с език... Те преживяват своята си драма и са твърде заети със себе си. Затова ти трябва също да се заемеш със себе си. Ще мрънкат, но едва ли ще откажат да помагат с гледането на детето, ако работата ти  го налага. А и кой знае, може на работа да те намери някой подходящ мъж, повечето хора се намират там, защото прекарват почти целия ден с колеги!

Да, Риъл умън вярно казва - нуждата от партньор е съвсем различна от тази за социална и финансова стабилност или признание като професионалист! Никой човек досега не е успял да замести липсата на партньор с работа, приятелства или хобита. Дори с религия или вяра трудно го замества, защото дори тантрическият секс е за двама.

Вили, при равни други условия за детето е по-добре майка му да е до него, а не по цял ден на работа. Майката като възрастен човек винаги може да намери начин да компенсира липсите си, било чрез работа на 4 часа, хобита, обучение или дрямане пред телевизора, а детето няма как да компенсира липсата на майка си точно в тази възраст, когато трябва някой да му изтърпява глупостите и да го вкарва в правия път. Но тъй като авторката е зле финансово, то въпросът за полезността или не за нея и детето дори не стои на първо място, защото тя трябва да се стабилизира финансово, а това става с работа - така с един замах ще си реши и въпроса с мрънкането от родителите, и със социалните контакти, и дори с намирането на партньор.

Не знам какво значи равни условия да теб. Аз тръгнах на работа рано, не защото нямахме пари.
Но както и да е, темата не е за мен.

чета, че детето ти е на 2 години. Що за дилема след като си в крещяща нужда да започнеш работа ? Моите деца, при все че съм имала мъж до себе си, бяха на ясла от 1,6 м. Какво още чакаш ?