(Био)зеленчукова градина - тема 21

      Тиква /любимото ми нещо в печен вид!/, истински ти съчувствам за баба ти. С всяко поколение оредяват трудолюбивите, скромни хора, които за жалост оценяваме май истински чак когато си отидат...За съжаление моята баба си отиде преди 19 години и от нейния двор единствено съм яла жълт домат. Търсила съм семе, но не съм откривала досега. Аз също съм в София, ако имаш излишен разсад или семе, бих се радвала да ми дадеш малко. Ако не ти е проблем, разбира се, пиши ми на ЛС.

Било му е студено. Ще се оправи, няма страшно. И моят разсад е лилав.

Tikva жалко за баба ти, но...живота е полово предаваща се болест с летален край и ... всички сме заразени  
 Ех, ако бях в БГ щях да те изврънкам за няколко от тези шарени бобчета  .
Тези коловите, ги сей с царевица. Те ще се катерят по нея. Аз така правя. До всяка царевичка слагам по 2-3 бобчета.

Тиква моите съболезнования за загубата ти.Когато аз загубих едната си баба бях доста по малка от сега и възрастните тогава продадоха къщата ,защото нямаше кой да се грижи за нея.Още не съм я прежалила тази къща и това парче земя.Пожелавам ти да имаш възможност да поддържаш всичко оставено от баба ти.

анн благодаря Ако знаеш как трудно го намерих този сорт и по тази причина сега е малък разсада ,но пак ще стане.

 manandy благодаря възможно е наистина да му е било студено,защото като го преместих в оранжерията  и чак след това започна да лилавее.
 

Тиква и от мен съболезнования . Винаги съм си мечтала да имам такава баба на село, но нъц - всичките са новоизпечени гражданки. Дядо ми бог да го прости гледаше градинка много отдавна, тогава извън София, сега има квартал там - точно срещу зоологическата градина. Та и той жълти домати вадеше, и биволско сърце и едни холандски ягоди, сърцевидни, морави почти на цвят и много сладки. Та оттогава имам едни спомени за домати и ягоди топли, напечени от слънцето, току-що откъснати и изядени между лехите. Сега много ми се ще да имаме къща на село, ама като знам, че празна къща в милата Родина оставиш ли, веднага разни маргинали я налазват, все се отказвам. Та ще изчакам някоя и друга десетилетка до пенсия, а засега ще продължавам с балконните напъни. Къдравия магданоз ми покара, но черитата рано ли ги засадих, няма ги никакви. Затова пък едно семе от миналогодишната гергана ми беше останало, боднах го и е покарало.

Куркума ,
Радва ме присъствието ти тук.
stelt77 , ,
Отвивай през деня, от двете страни ,Вечер просто спусни двата краища, без да го увиваш здраво като бабите както са стягали бебетата. оставяй го да диша студен въздух , когато нощните температури са под 10 градуса. Станат ли над 10 градуса  нощните температури не ги спускай страничните нощно време.
skela,
Няма място за притеснение за лилавия ти разсад. Анн ти е отговорила.
нова,
Няма притеснение за страх от пикирането. Пикирала съм домат с почти откъснат корен и се е хващал. Просто сега е късно за пикиране. Домата е много устойчив на пресаждане но всяко пресаждане забавя развитието му с една седмица. Сега просто закалявайте  в тунела, , като оставите разсада  за 2-3 дни нощно време незавит от страни и  рискувайте да разсадите 5-6.
 стръка за по-ран. Преди разсаждането , също оставете за няколко дни изобщо незавит тунела. Колкото е по-малък , толкова по-лесно се адаптира. По старите препоръки на баба след 25- ти април  не трябва да има слани.Но в последните години сме свидетели на изменение на климата и пролетта закъснява. Та не се знае. Но ако оцелее ще е по-добър от прерасналия в тунела. Прерасналия ще загуби първия връз.  
Тиквичке,
Баба сееше този боб дето е на точки, казваше му шарен,  и черния . Шарения е по-вкусен според мен от черния. Писала ли е на колци ли се гледа? Не си спомням бабината практика.
Аз съм кандидат за шарения боб на точките, не този на петната. . Прати ми семе , адреса ми на лични.
Доколкото до баба ти.Новата религия  казва "Съболезнования" съчувствие за тъгата ти.Преселилите се в другия свят не обичат да си спомняш за тях извън указаните от традициите дни. Те не обичат тъгата.  
 Загубили сме старото знание на предците ни, траките.Старите траки не са употребявали златото за разменна монета, а за украса. . Те са намерили в него тук вечността, към която са се стремяли. .  Те са смятали че пребиваването във физическото тяло е временно. Вечното е духа. .   Но се промъква притчата следствие от старото знание Децата са на Бога , не са деца на родителите си, не са роднини на родителите си. Някой с векове се е постарал да ни отнеме знанието на старите траки,  чиито дух носим. Но се промъкват откъслечни знания. Като тези за живеещите ни владетели по 300 години. Дали това не са 3 поколения, докато се пази спомена за предците ни, тук?
Старите траки са плакали,  когато са се раждали децата и са празнували когато са погребвали някой. . Тясно и притеснително им е било във физическото тяло, което е ограничавало свободата им.  Те са имали знанието за другата вечност.
Баба ти ще живее докато пазиш спомена  за нея и начина , по който се е отнасяла към  земята.
Баба ти живее в шарените бобчета. Пази ги, както аз пазя  семенцата на "магарешките уши"
Пази земята , цветята, шарените бобчета, билките ,  до които се е докосвала и се усмихвай.Те това искат.
Свобода, любов, храброст, красота - това е духа вечен. Трудно е да пазиш това , но трябва да се справим в името на вечността.
Deni Duch
Жива е духовността и у теб.
Трагедията ни е че сме доверчиви. Не ни го побира  сърцето че някой може да се отнася вандалски към вечността, към  семенцата които се прераждат всяка пролет, плодовете на земята. Може би за това сме тук да възпитаваме и влеем дух във вандалитв.  



  

Здравейте,
manandy, аз ще дам на Куркума ако има интерес към някой сорт, но предполагам една част ще оставя и при мен, така че поне в продължение на година мога да ти дам и на теб ако ще се връщаш в България през лятото или за Нова Година и тн, просто ако се сетиш ми пиши. И без това винаги съм смятала че трябва да дадеш на колкото се може повече хора, та ако ти изчезне сорта, да има откъде да го възстановиш.
skela, благодаря! И при мен е същото, не мога да прежаля къщата, мястото, все се връщат спомени от детството, а и като знам с колко труд си я поддържаше... Дано да имам възможност да ходя по често поне през лятото.
Deni Duch, благодаря! Аз имах щастието да израстна с цели две баби на село, бащината ми беше от Врачанския край (заради което майка ми все ни обиждаше на „врачански мозовири” с брат ми като я ядосаме, демек на свекървата сме се метнали), та от нея ми останаха цяла колекция чушки – селски с трите върха, за пълнене, малко люти, средно люти, много люти, отровни). Сега си мисля, че най-хубавото нещо което може да се случи на едно дете е да си изкарва летата при баба на село, дано и на моето да се случи един ден, незнам на майка ми какви са и плановете за пенсия, но засега по-скоро предпочита да отиде да си го купи от магазина, отколкото да отгледа. Това ме кара още по-силно да се старая да запазя спомените от едно изчезващо време, когато е било нормално сам да си отгледаш храната, сам да изпредеш вълната, да плетеш и да тъчеш, за да имаш дрехи и черги, а не купени неща. Умения които са изчезнали при поколението на родителите ми. Добре че ви намерих вас.
Patricia Low, благодаря! Сигурна съм че жълтия домат който имам е този който си яла преди 19 години, защото като малка съм го виждала и по други градини, а баба ми си пазеше сортовете, така че ще взема да ти пиша на лични:)

Рорик, всички които имам са за колци, освен дребния бял. И според мен шарения е по-вкусен, тя си избираше сортове които лесно се разваряват на чорба, така го готвеше. Ще ти пратя семена от който искаш, само уточни с линк към снимката кой точно ти харесва, защото на мен всички ми изглеждат на точки и петна...
от този ли? http://novi1iskar.snimka.bg/other/boba-na-baba.747640.30260971
p.s благодаря за хубавите думи, и аз се старая да не плача, да я пусна "да си отиде", и да запазя каквото мога, за да го покажа на детето си един ден.

Tikva, моите съболезнования за баба ти. Аз съвети няма да давам, защото сега чета и от вас се уча.  

Късно прочетох аз Куркума за целината и март месец ръснах семе в една кофичка. Станал е разсад, но аз да питам колко трябва да порасне за да я преместя, така и така съм я почнала.

http://vilikk.snimka.bg/other/razni.276951.30267516.big

Иначе с доматите закъснях много и ще ги чакам сигурно в края на лятото. понеже разсада ми е много  малък и хилав все още.

А и един въпрос още. Лукът ми е станал почти много добре изглежда, обаче с чесъна нещо се случва, перата му жълтеят по краищата и един такъв поизсъхнал изглежда, огледах съседите по места и техния така. Това от някоя слана ли ще да е?

http://novi1iskar.snimka.bg/other/boba-na-baba.747640.30260968

Тиквичке,
Те тук , от лявата купчинка само белите бобчета  с черните по-малки точици и тънките ивички ми запази някое бобче , че гледам че ти са малко.
Бенджолина , не си закъсняла, моя пипер не е никнал. Като извадиш разсада навън и го разсадиш и почакаш една седмица да се хване го пръсни с листен тор и ще фръкне.
И моя чесън е така. Нали крайните листя? Може да е от топлата зима. Че ако са средните го е наплюла мухата. Трябва на първо време да го полееш веднага с зелева чорба, за да спреш чесновите червейчета. . . .

Здравейте! Не пиша много често в темата, но ви чета редовно. Не е съвсем по темата, но понеже ставаше въпрос за птичките в градините, ето един линк от онлайн камера, монтирана до гнездото на двойка черни щъркели, които си имат 3 яйца:
http://pontu.eenet.ee/player/kurg.html
От 2 дни си ги гледам от време на време, големи са сладури!
И за да не е съвсем спам, май е време за монтиране на капковото напояване, че стана доста горещо? Мислим сега в събота да опъваме маркучите. А ако сега посадя стар дребен лук за зелен, ще стане ли или жегите не му понасят? Имаме страхотен зелен лук от балучки, но до 2 седмици ще сме го оскубали и изяли, та се замислям дали пак да не засадя, че да има за шопските салати, като станат поне краставиците, доматите ще са по-късно.

Посей го на сянка лука и няма да му пречат жегите  . Аз всяка година си сея балучки към средата на май под една череша и става страхотен късен зелен лук. Трябва по-често да се полива и навреме да се изяде защото не прави глави, някак се "стопява"

Голяма тъмница при тия щъркели...    Мисля, че чувам бухал...      А дали ще чуя вълци...   
В коя част на планетата е това гнездо? Големият беше толкова впечатлен, че като излязохме навън събра няколко камъка и клекна да ги мъти - бил черен щъркел...    А едвам го накарах да излезем, не искал, щото няма да види как ще се излюпят щръклетата...    Вероятно ще ги проверяваме всекидневно... 

rorik, да крайните листа 

Май е в Естония Много благодарности, пуснала съм го, слушам си птичките все едно съм в гората и му хвърлям по едно око

И аз така. Таткото току що се прибра и донесе парченце мъх.  Мисля, че темата си намери домашен любимец.. един вид