Мартенички ще има за всички, от тези с две чертички - тема 127

Момичета признавам си не съм ви чела. Влади много ревнува от вас и не ме оставя да се доближа до форума.
Да разкажа най-накрая за раждането.
На 16.02 казах на ММ, че ще започна да раждам вечерта и на 17.02 ще се роди малкото човече, така че да ходим до Икеа да си купим маса  . Той ме погледна   и реши, че е това и някоя от многото ми бременни странности. Отидохме, купихме си маса, столчета, прибрахме се и на вечеря аз му казвам айде яж и да си лягаме, за да може да поспим няколко часа и да ходим да раждаме  . Той пак ме погледна като отровен с гъби ама нищо не каза. Легнахме си и към 23:40  много ми се пишкаше и ми подмокря малко и си викаом " Ех мамка му напиках се", много ме мързеше да ходя до тоалетната ама няма как, няма да се донапикая в леглото я. Размърдах се и като текнаха тезии ми ти води и си викам, аха ясно не съм се напикала и почвам да ръчкам ММ " Айде ставай бе" от другата страна "ъъъъъъъъ", аз пак "ставай бе", а ММ след десетото ръчкане "уфффф какво искаш, какво толкова става", аз вдигам завивката и викам "ми гледай", а той "какво да гледам"  . Аз оттам станах, то текат води, чудеса, страшна работа. Казвам на ММ идвай с мен в банята, аз се съблякох , той застана като полицай на пост и по едно време ме гледа откъм изтичащите води, които все още бяха като водопад и   опулен ми вика " какво правиш бе, ти нормална ли си", а аз през смях му отговарям " не си мисли че пикая, това са ми водите - раждам" и той  пак ей така   . Наще се събудиха и по локвите се ориентираха, облякоха се , аз през това време звъня на док, който се оказа дежурен и ми вика, хайде идвай, чакам те. Излизам от стаята майка ми и бащами ме чакат на вратата облечени, обути и викат "хайде да тръгваме". След тази реплика беше мой ред да се опуля   " амавие къде тръгвате, аз няма да раждам днес, утре ще ви се обадя да ви кажа кога ще раждам" Те с 300 убеждения си останаха вкъщи.
Отиваме в болницата, там ме приеха, преоблякоха, аз си маркирах целият път в болницата с води.
Вързаха ме на апарата за тонове - контракции никакви. Чакаха до сутринта контракции, които така и не се появиха. Док ми вика "оооо ти още си усмихната, значи ние сме тъжни, когато ти станеш тъжна, ние тогава ще се усмихнем"Сутринта към 6:00 ме включиха на система и като се почнаха едни контракции на 1 мин.  . ММ ме гледа как пъшкам и вика "Ама боли ли те", а аз " Така като ме гледаш дали ме боли? ". Тук е момента да кажа, търсете си доктор с малки ръце и тънки пръсти за раждането. През 5 мин влизаше по някой в стаята, док, акушерки и т.н и всеки, който влиза прави преглед за разкритие и изчаква контракция тогава да го направи  . Накрая се чувствах като изнасилена, честно казано. Док по едно време вика "А ти си станала тъжна, време е аз да почвам да се усмихвам". Да обаче разкритието стана 6 см., а бебчетож не слиза надолу, седи си високо и това е. Разожда се, какво ли не прави, а Влади не помръдва. Накрая към 12:00 на 17.02 усетих, че става някаква суетня около мен, почнаха да тичат акушерки, доктори, чудеса. сложиха ми маска с кислород, с която ми беше още по-трудно да дишам. Следваш спомен операционната маса (не знам как съм стигнала до там, но май сама съм си отишла), анестезиоложката вика " Ако знаете какво слъжнце има при мен", док отговаря " при мен пък е луната", а една сестра, която ми беше при краката се хили и вика "а при мен са цъфнали китки" (това са ми татуировките). После помня, как док каза, че бебето се е омотало 2 пъти в пъпната връв, след това Влади изплака, док каза 12:24 Честито, как се казва" Аз отговорих "Владимир" и ревнах". Ей това беше моето раждане. Ако имам възможност да раждам втори път пак ще искам да раждам нормално и дано да успея да забременея втори път, да ми разрешат да раждам нормално и да се справя този път с тази задача.
В болницата нямах грам коластра, кърма - нищо! От там държах Влади на гърда, стимулирах с помпа, пиеех чай - нищо. На 5-тия ден почна да излиза по някоя друга капка, но вече бяхме минали на 60 мл. АМ и ми беше много трудно да смогна. Сега кърменето е главната причина, поради, която не пиша, защото се пробвам напълно да премахна АМ от менюто ни и Влади е по цял ден върху циците ми като го сложа към 13:00 та откарва такм до 18:00 - 19:00, правимее пауза, в която той е ужасно сърдит, после се къпем и захапваме пак цица, после идва ред на единствената порция АМ, която получава, после пак търси цица, седи върху цицата около 40 мин и заспива.
Освен всичко друго ни мъчат и ужасни колики и много плачкаме, но всичко си е в реда на нещата.

Сложила съм ви снимки на коремището ми от началото до края и в другото албумче и снимки на Влади  "

Видях ви коремите - много са пораснали  
Желая ви лек и усмихнат ден