Чудесна новина в първия пролетен ден. 
- Публикувана: 10 март 2013, 11:36 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2013, 21:06 ч.
Тригодишно февруарчето е вече, пролетта не е далече (49)
ДВ,момичета.
Благодаря ви много за хубавите пожелания за вече порастналото ми момче,вчера наистина не ми остана време да се включа,понеже в един ден решихме да отпразнуваме всичко.Сутринта търчахме в яслата да носим почерпки,после от 16,30 бяхме в детски център и от 20 часа с роднините у дома.Та затова искам макар и позакъсняла да ви почерпя за здравето на моето мило момченце с двете торти които имаше вчера.
Искам да честитя и на Юху чудната вест.Страхотно е да си има човек собствен дом.Много уют и топлина да царят в него.
Трябва да кача и снимка за колажа ама нещо не успявам.Аз имам друг профил в снимка.бг и там си качвам снимки без проблем ама във февруарките не успявам
Някой ако може да помага. 
Благодаря ви много за хубавите пожелания за вече порастналото ми момче,вчера наистина не ми остана време да се включа,понеже в един ден решихме да отпразнуваме всичко.Сутринта търчахме в яслата да носим почерпки,после от 16,30 бяхме в детски център и от 20 часа с роднините у дома.Та затова искам макар и позакъсняла да ви почерпя за здравето на моето мило момченце с двете торти които имаше вчера.
Искам да честитя и на Юху чудната вест.Страхотно е да си има човек собствен дом.Много уют и топлина да царят в него.
Трябва да кача и снимка за колажа ама нещо не успявам.Аз имам друг профил в снимка.бг и там си качвам снимки без проблем ама във февруарките не успявам
Някой ако може да помага. 
Абе ей, кокошки такива! 
Всичко с времето си, ся бременна ме изкараха! Преместване на два пъти докато бях бременна - никак не беше готино, после преместване с малко дете - също никак готино, ся съм си казала, че ще се наместя на едно място и тогава ще мътя. 
То ми писна, братче, 16 години под наем и непрекъснато разнасяне на багажи. 
Ама ще видите вие, ся като/ако забременея, няма да ви кажа хич и ще ви се изтипосам баш накрая на бременността. Ще настане фурор сред двете-трите останали читателки. 
Всичко с времето си, ся бременна ме изкараха! Преместване на два пъти докато бях бременна - никак не беше готино, после преместване с малко дете - също никак готино, ся съм си казала, че ще се наместя на едно място и тогава ще мътя. То ми писна, братче, 16 години под наем и непрекъснато разнасяне на багажи. Ама ще видите вие, ся като/ако забременея, няма да ви кажа хич и ще ви се изтипосам баш накрая на бременността. Ще настане фурор сред двете-трите останали читателки. 
Аз не съм те изкарала бременна - само казах, че бих се зарадвала повече на такова едно стечение на обстоятелствата. А че ти се радваш повече на жилището (да речем, в момента) е също съвсем в реда на нещата.
Така горе-долу направих и аз с Люда - спрямо обитателите на отчетна февру 2007. 
Ама ще видите вие, ся като/ако забременея, няма да ви кажа хич и ще ви се изтипосам баш накрая на бременността.
Абе ей, кокошки такива!
Едно време за пчелички се говореше, а от сега е модерно кокоша орисия да те стигне.... 
Ири, като човек, чиято мечта открай време е да си има собствен дом, те поздравявам от все сърце и безкрайно много се радвам за вас. С много любов да напълните вашето си местенце, както и с още дечица! 
И каква пролет си честитите, бе, мацки? Дойде ли вече?
Мен днес ме съсипаха от разтъкаване... В Социалното във Варна ме върнаха заради някаква глупост, после чаках 3 часа за една бележка за липса на данъци и влязох последна. След мен настана бунт, полицаите се намесиха... Абе, не ми беше ден... Пффф!
И каква пролет си честитите, бе, мацки? Дойде ли вече?
Мен днес ме съсипаха от разтъкаване... В Социалното във Варна ме върнаха заради някаква глупост, после чаках 3 часа за една бележка за липса на данъци и влязох последна. След мен настана бунт, полицаите се намесиха... Абе, не ми беше ден... Пффф!
Много ви благодаря за пожеланията, дами!
Държа да се доуточня, че освен осъзнатия ми комплекс, че не принадлежа никъде и си нямам дом от 14-годишна, хич не ми пука дали ще живея под наем или не. В България, за разлика от по-белите страни, е рядкост да си намериш жилище под наем дългосрочно, без да се променят условията непрекъснато. Баба ми едно време доизкупи един двустаен (половината ѝ беше наследство) и от 15 години си е с все едни и същи наематели. В София пък на мен непрекъснато са ми искали повишаване на наема (като изтече стандартния едногодишен договор) или генерална промяна в общите условия ("изнасяйте се, ще продавам"). Съгласете се, че си е голям стрес, особено пък с деца под ръка... Та купуването на апартамент е голямо и важно и т.н., но истината е, че е стъпало към това, което и двамата с мъжа ми много искаме - много деца, които да отглеждаме сравнително спокойно.
Даже сме говорили, че ако стана прекалено дърта за раждане на четвърто (второто и третото някак не се поставят под съмнение ), ще обсъдим сериозно варианта да сме приемно семейство. 
Всичко това следва да оправдае глуповатата ми еуфория от нещо обикновено за доста хора - придобиването на собствено жилище.
Всичко това следва да оправдае глуповатата ми еуфория от нещо обикновено за доста хора - придобиването на собствено жилище.
Даже си е съвсем в реда на нещата да скачаш до небето от кеф във вихъра на танца на радостта. Аз поне бих.
Иначе ме кефи как планираш четвърто, като че ли става дума за кафе.
В духа на общата еуфория и планове да споделя и аз моята - по никое време и след безброй часове, прекарани в ровене почти случайно си намерих идеалното местенце за почивка, че и резервирах даже.
Скрит текст:
Скъпо, но пък точно това търсех и в крайна сметка скочих в дълбокото, пък после ще му мисля. 