[/color] 
... За другото ... какво да ти кажа ... Аз ако бях бих тръгнала, но ... май само си говоря ...
Колкото до другите терзания... Аз направо ще те посъветвам да се юрнете смело. Някак усещам, че сте решили вече (в сърцето си), само имаш нужда от кураж. Толкова време беше "в Разград, но сърцето ми е във Варна" (или нещо подобно), сега вече имаш повече сигурност от преди - децата са приети в детска градина, имаш работа. Имаш и много приятели, на които можеш да разчиташ. Ники може да пътува, но ей го де е Разград. Пък в наааай-лошия случай винаги може да подвиете опашка и да приемете горния етаж. Както казах, ей го де е Разград. Не е в друга държава, я! Да, рисковано е много, първата зима ще е най-трудната, но според мен ще съжаляваш ако не рискувате сега. 
А и забравих - чудесни новини на Ния. Дай Боже да нямате повече никакви притеснения
Не съм писала отдавна,не съм и чела...Бях изпаднала в дупка,но с всички сили се опитвам да изляза заради Сияна.Тя,милата свикна да ме вижда тъжна и през цялото време ме успокоява,но съм убедена,че това вътрешно и влияе 
На 21 май почина нашето котенце(повечето от вас знаят от групата във фб)Беше на 9 години,не беше стар.Почина от грешна диагноза.Обвиних се за това,че не сме го завели на правилното място(и все още се обвинявам).Много трудно стоях вкъщи ,особено сама.Карах я на валериани и валидоли.До скоро не можех да влизам в стаята където го намерих.Все го търся и все си мисля,че отнякъде ще се появи.Знам,че за повечето хора това е просто коте,но за нас той беше детенце!Две седмици след това почина и дядо ми.И с него всичко стана толкова бързо,разболя се от пневмония,влезе в болница и уж се оправи.След няколко дни започна да се чувства зле,спря да яде и за 4-5 дни си отиде.Свекърва ми отказа да отсъства един ден от работа и се наложи да вземем Сияна с нас на погребението.Но детенцето ми още веднъж се оказа силно и само каза,че дядо Христо е отишъл при Пухчо на небето знам,че живота е такъв и смъртта рано или късно идва,но човек никога не е подготвен за нея! Съжалявам за дядо ти и за котенцето. Дано успееш по-скоро да превъзмогнеш скръбта и да влезеш в релси. Нацелувай и силното Сиси от нас. Слънчи, приети са във Варна децата, но и в Разград могат да тръгнат, когато си поискам- тук няма такива проблеми с местата в градините. Още нищо не сме измъдрили окончателно, но май клоним към оставане тук... Наистина не знам... Толкова време исках да си ходим към морето, а сега... Страх ме е много... Не искам да стане така, че да се преместим, зимата да изхарчим готовите пари и накрая да се окаже, че и тях ги няма, и жилище никъде нямаме... Оф, стига съм се вайкала вече! Все ще решим нещо...
Бързо да оздравява Сиянка, това е най-важното. Радвам се, че Нийче е добре, не съм се и съмнявала. Бързо да го пребпрвате този вирус.Препоръчани теми
Целувки на сладката Сиянка, как се е измъчила с болестта, милата. 