В момента чета...17

Започнах тази на Уила Катър


Едноименният роман нещо не можах да го схвана сякаш. Скучен ми се стори.
Иначе следващия по ред разказ ми е по-приятен за четене. Като я прочета цялата пак ще пиша.

 Свърших и "Слепота"....не съм очарована. Може би моментът не беше подходящ. Или просто трябва да спра с очакванията. Книгите към които подхождам без ме впечатляват най-много  
 Много се чудя с какво да започна. Утре ще отида в любимата книжарница и ще си купя нещо, но сега имам малко време....
 ..понеже Тюдорите са ми слабост ще нападна Филипа Грегъри 

Изпуснала съм ви.
Имам си вече четец и си свалих Оризовата майка. Започнала съм 3 книги + 1 пътеводител на Фодорс за Португалия и май нито едно няма да приключа скоро. И аз лесно запивам вечер.

Aз прочетох " Черно мляко " на Елиф Шафак, но като изчетох коментари тук, ще взема да я мина още веднъж, да и дам още един шанс, защото честно казано не ми хареса особено, а може би не си падам по автобиографични книги. А само като си спомня как в книжарницата ме убеждаваха да взема нея пред " Любов ".
Започнах " Яж, моли се и обичай " - Стигнах до част в Индия и я оставих, явно ще изчакам да дойде моя духовен момент... После реших и изчетох от Никълъс Спаркс - " С дъх на канела " и "Вечери в Роданте " 
Сега съм на испанска вълна, свалила съм си " Дон Кихот " , моля Ви за идея за испанска книга 
 

   Прочетох "Трудно е да бъдеш добър" на Ник Хорнби. Благодаря на Izma, че я сподели тук. Книгата ме накара да се замисля за брака, за нуждата ни от лично пространство, и за това има ли граници добротата ни, и дали сме толкова добри, за колкото се мислим.  
    Не виждам нищо лошо да обсъждаме "На изток от рая" отново. Прочетох я за втори път наскоро, заинтригувана от голямото пристрастие на neli mar4 към нея. Спомените ми бяха бледи, за книга, която ми е харесала. Сега открих колко многопластова и мъдра е. Понякога имаме нужда да видим нещата през очите на другите, за да ги дооценим.

Заинтригувахте ме с Ник Хорнби. Намерих го в читанката, ще прочета романа.
Аз продължавам със Сянката на вятъра. Малко трудничко ми тръгна, но мисля, че се нагодих  . В романа има и тънко чувство за хумор, мисля, че ставам голям фен на Фермин.

Снощи късно завърших "Покани ме да вляза" Линквист

О, нападни я 
Аз приключих "Любовникът на девицата" - много ми хареса! 


Сега мисля да започна :

 Щях, но уви  Объркаха се малко плановете. Иска ми се да ги прочета в хронологичен ред, а "Вярната принцеса" я няма в Читанка Ще си я купя по-нататък, Катерина Арагонска кой знае защо, ми е любимата съпруга 
 Не можах да отида до книжарницата, но успях да разровя библиотеката на покойния ми дядо- има  много книги, макар и повечето ценни неща да сме ги взели. Свет много ме запали с коментара за "Мостът на Дрина" ииии....познайте какво намерих в библиотеката  Просто преди заглавието не ми е правило впечатение

Завърших "Забравените от небето" от Екатерина Томова

Подобно „единство“  само в „Правек и други времена съм срещала напоследък - сякаш цялата природа е едно цяло – „чиляците“, животните, дърветата, вятърът, слънцето, небето… Говорят си хората с вятъра, говорят си със звездите, животните за роднини ги имат…
Плач се надигна в гърдите ми и тежест ги затисна най-много в „Голгота“, много вълнуващ е и „Тъжина“. Пак след всеки разказ спирах четенето. Книжката може да се прочете и на едно сядане. Но аз я четох бавно два дни. Обикновено чета много бързо, препускам на двойни обороти. Тази книга четох попиващо - „на забавен кадър“…

В сборник от разкази най-много ми харесва, когато те са свързани тематично и стилистично. Случаят е точно такъв, а преходните изречения съвсем съединяват отделните части в едно цяло… При разказите често името на сборника е заглавието на един от тях или има друго заглавие, отразяващо съдържанието. Тук думата „небето“   е толкова съществена и обединяваща като за заглавие.
В този „смесен“ родопски край нямаше Исус (само на едно място), нямаше Аллах –едно Небе навсякъде. Тяхната религия…


А колко смърт е имало едно време… И колкото са мрели деца, млади и по-стари тогава, за столетниците сякаш мъката от това е двойно по-тежка, защото надживяват всички  и изпращат много…


Като видях книгата препоръчана тук, веднага поисках да я прочета. Но все пак очаквах, че ще е прекалено носталгична – постоянно връщане назад и тъгуване за миналото аз много не харесвам. А тук хем го имаше в немалка степен, хем изобщо не ме дразнеше.  Сякаш с годините мъката на старите е изтъняла, превърнала се е в покой, съзерцаване, приемане... Друго, което понякога ме дразни – отричане на „техническия прогрес“ от страна на възрастните.  И в това отношение не се подразних, когато столетниците не искат ни ток, ни радио, ни самолети – това не ми се стори като инатливо опъване срещу техниката, а като намиране на смисъл/радост в други неща,  поставяне на човешката доброта в центъра на всичко… Дори в крайна сметка се оказа, че хората търсят отговори на много въпроси, че и техниката (самолетите) приемат, и знанията ценят, по свой си начин (писаното слово в няколко разказа се оказа символ на надежда за добро). 


В сборник от разкази често се случва да не помня всички. Сега ми е важно да запомня всеки от разказите. Може би като съм си извадила откъси от всеки разказ, това ще бъде възможно.  Мислех, че „Тъжина“ е естественият край на сборника, но разбира се „Ной и Зуица“ е идеален обобщаваш завършек.

Някой чел ли е "Устоите на земята" ? Ако да, може ли да споделите впечатления?

Хубава седмица от мен !

Приключих с "Ловецът на хвръчила". Ще я помня дълго време, уникална книга

Сега мисля да започна:

Решат Нури -  "Огнена нощ". Нещо трудно ми върви...

Започнах " Златния храм" на Юкио Мишима. Първи досег с този японски писател. Засега ми е любопитно. Ще споделя мнение като я прочета

      Киф, аз чета в момента първата книга. Мисля, че amanita я чете преди мен. Все още съм на 38 %, но ми харесва. Това е исторически роман, писан за построяването на една катедрала. Увлекателна е, има интересни герои, а църквата е представена с предимствата и недостатъците й. Ако харесваш подобни книги, смело посягай към нея.