В танц със старостта

От известно време много мисля за това. Може би защото прехвърлих 40-те, а мъжа ми 50-те....
Вече започнахме да "градим" нашето "старческо" местенце - къща на село.

Много се надявам да остареем така както си го представям - щастливи заедно, а внуците да идват в месеца по веднъж. Дворче, куче, рента и мнооооого любов!   

И естествено, да имаме сили да посрещнем "нещата", които не сме си пожелавали...

Хах, аз наскоро прехвърлих 40-те, а мъжът ми 50-те и никакви, ама никакви мераци нямам за "старческо" местенце  Може би защото детето ми е още малко, може би, защото много се надявам да съм взела гена на майка ми, която изглежда на 50 и се чувства на 30... не знам. 40 са един много хубав вододел, след който осъзнаваш, че половината ти живот е минал и вече нямаш време за излишни компромиси, за прекалено съобразяване, за отказване от нещата, които харесваш, за загубено в депресия време, за това да се срамуваш, докато танцуваш. Само се надявам да не изтрещя в някаква Вивиан Уестууд-насока (щото скоро се хванах да си мисля как оранжевата боя ще хваща по-добре на бяла основа) 

Скоро ще навърша 50. Въобще не се чувствам на толкова,някак странно ми звучи, но си е факт. Всъщност сега живеем втора младост, децата са встрани от нас, още нямаме внучета ,но се надявам и това да ни сполети. Но определено се замислям за живота си след около 10-ина години,живот и здраве. И мислите ми въобще не са много оптимистични. Като гледам какво става в държавата и какво е отношението към възрастните хора. Единият ми син е в Германия- ами там да си възрастен е нещо много по-различно ,отколкото тук. Но се опитвам да прогонвам тези мисли и да живеем сега. Пък после- каквото дойде.

Незнам.... ние за 20 и кусур години семеен живот сме се местели....7 пъти! Не по квартири - уж все на по-хубаво, по-голямо и т.н... Вече ми се иска да се "установим" някъде и....така.
Искам двор, зеленина и ...простор за очите, а това в града...абсурд.
Децата ги отгледахме.   Общо взето, сега си задоволяваме собствените лиготийки вече.
Купоните не спират... Духът е млад!  Но... ми се иска и да се кротна вече! Може би остарявам?

След 60г. смятам да се захвана с академична кариера в
областта на етноботаниката. Няма да остане билка неизпушена
и неизядена.

Октоподеса, странни размисли за теб Макар, че всеки човек във даден момент стига до подобни мисли. Планове не съм правила, къщичката не ми е мечта. Надявам се само да съм в кондиция достатъчно дълго време, за да не обременявам децата си и да се радвам пълноценно на внуците. Определено искам да се чувствам добре и в хармония с тялото си. Да не преобладават болежките и битката за оцеляване. Знам ли тогава какво ще искам  А, да искам да съм с любимия мъж. 

Е, ама как можеш да си сигурна, че е трип, а не деменция 
Иначе старостта е подходяща за разни рискови начинания, щото вече няма да го има тоя страх, че можеш да се бъгнеш нещо или нещо кой знае какво да загубиш.

както се очертава да работим до 70 години, не знам кога ще имаме време да стареем. 

Аз разсъждавам по-конкретно сякаш. Всеки иска да е в прилично здраве и т.н., но пък като четеш темите как никой не спестява и оставам с впечатление,  че не се замисляме много сега, а после става късно. Утопична ми е идеята за малка къщичка на село, ако не правиш нищо още на 20+.

Aз спестявам, но не за къщичка на село. Аз мисля да съм по круизите. 

Записвам се да следя. Миналата година и в началото на тази ми се заредиха операция след операция и какви ли не здравни неблагополучия. Имах усещане за старост, която не просто чука на вратата, а вече е дошла. Периодът отмина, аз живнах, възстанових се и отново съм на гребена на вълната, но... споменът за онова усещане остана. И не беше добро. А преди този период винаги мислех за старостта като за онзи облекчителен период, в който всички глупости са приключили и човек може да обърне внимание на същественото. 

Аз понякога изпадам в такива размисли, когато гледам баба, майка ми и баща ми. Това да нямаш средства и да се притесняваш за хляба си и длаи ще ти е топло, ми е най-големият ужас.Затова много се притеснявам за времето, когато родителите ми вече няма да могат да работят. Баща ми се пенсионира млад, сега е на 52(или пък 53  ) От 10 години е пенсионер.Работи като охрана(бивш полицай е), последния път, когато си смени работата се оказа, че в бранша много са паднали заплатите.Общо взето от 800лв заплата като охрана, мина на 600, след което на 460. Добре, че взима по-голяма пенсия. Има спестявания, къде от собствени средства, къде от получено наследство, но те не могат да го изгледат на старини.
Майка ми няма спестявания  Тя е на 45, вятър я вее на бял кон. Сега е решила да си сменя работата, но не иска нов,а щяла да седи на борсата, защото е изморена, пък после ще си търси  Но аз все се тревожа, че след години ще са по-възрастни, трудно ще ги взимат някъде, ако ги вземат ще им дават мизерни пари.
И от друга гледна точка се тормозя с едни мисли. Не се разбират, от няколко години живеят заедно ей така. Баща ми е домошар, обича си жената и не иска друга, няма приятели. Понякога ми е много мъчно като го гледам толкова самотен, толкова подтиснат от майка ми. Тя си има приятел(който не е цвете и не мога да го понасям) и след някоя и друга година ще го остави. Много ми е мъчно като си представя как баща ми ще си остарее самичък. Дядо беше така самичък(баба го остави преди много години, има си гаджета периодично) и се случваше да звънне по телефона и да плаче, че е сам.Не искам това да се случи с баща ми.

Като прехвърля 55-60, ако реша че вече съм стара директно изчезвам по купони , тихи местенца за билки т.е ще опознвам природата на Перу и Колумбия , дано съм здрава , ще си глезя снахата и внуците , но с ясната представа да ме оставят на мира когато си искам моето време .
Дано не ми се налага да мисля за ежедневните разходи като хляб и топлина.

Аз, ако имам възможност, т.е. постоянни доходи от нещо си, и сега няма да се замисля да хвана гората и да се отдам на мечтата си- ферма за спасени животни, животни-инвалиди и всуе живи твари, които имат нужда да бъдат обгрижвани 
Млада-стара, ако успея да постигна тази си мечта, сигурна съм, че ще се чувствам завършена и съвсем сериозно мисля в тази посока

Ако трябва да говоря за практичното подплатяване на старините...хм! Що се отнася за поколението на сегашните 60- 70 и кусур годишни не мисля, че може да се говори за грешки от тяхна страна в младостта им. Не и като цяло. През толкова неща са минали тези хора и преходът така ги е цапардосал, че няма как да се говори за планиране и далновиден поглед в бъдещето. Съдя и по моите родители и по бабите си.
Днес сякаш нещата изглеждат малко по-иначе, но кой знае...