Публикувана: 12 март 2013, 11:45 ч.
Последно мнение: 20 апр. 2013, 00:08 ч.

В момента чета...17

38 475
742
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мислите за книгата „Медея и нейните деца“?
Какви са мненията за книгата "Любов" и други произведения?
Какви са впечатленията от книгата "Винена афера"?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мислите за книгата „Медея и нейните деца“?
  
  Форумът споделя положителни впечатления от книгата "Медея и нейните деца", описвайки я като богата, сърдечна и топла. Някои читатели обаче се затрудниха с имената на героите, което повлия на тяхното четене. Въпреки това, форумът не изразява конкретно мнение за книгата „Медея и нейните деца“, но споменава, че някои от членовете планират да я прочетат. Това може да показва интерес към книгата, но не предоставя конкретно мнение за нея.
- Какви са мненията за книгата "Любов" и други произведения?
  
  Участниците имат различни мнения за книгата "Любов" и други произведения. Някои не бяха впечатлени от „Любов“, докато други харесаха „Оризовата майка“ и проявиха интерес към творбите на Кундър и Джоан Роулинг.
- Какви са впечатленията от книгата "Винена афера"?
  
  Участниците споделят, че книгата "Винена афера" има лек стил и предоставя интересна информация за виното и храната. Въпреки това, някои от тях изразяват, че не успява да ги ангажира напълно и предпочитат по-малко прекъсвания в четенето.
- Какви са впечатленията от книгата "Слепота"?
- Какви са впечатленията ви от книгата „Черно мляко“ на Елфин Шафак?

# 330 29 март 2013, 12:36 ч.

Мнения: 15 960

Тази седмица чета "Вакантен пост". Не знам какво да кажа. Въпреки че съм с "необременен" от Хари Потър мозък, ми е трудно да схвана идеята. Много герои, все се връщам назад да видя този на кого беше баща, тази на коя е майка...Още съм на 80 стр., не знам става ли нататък по-интересно. Общо взето нищо ново не научавам от книгата, не знам ще пропусна ли нещо, ако не я дочета.

# 331 29 март 2013, 12:54 ч.

Варна
Мнения: 65

Аз прочетох "Вакантен пост" скоро.Не мисля, че ще пропуснеш много,ако не я дочетеш. Аз през цялото време си мислех, че се намирам в епизод на Убийства в Мидсъмър.Толкова познати ми се струваха героите, характерите,обстановката и случките.

# 332 29 март 2013, 13:23 ч.

Мнения: 15 960

Цитат на: Vissi в пт, 29 мар 2013, 12:54

И аз така мисля. Давам и шанс до неделя. Иначе и на мен всичко ми е много познато.

# 333 29 март 2013, 15:58 ч.

Мнения: 382

Цитат на: Мона Лиза в пт, 29 мар 2013, 11:46

Аз както започнах, така и завърших "Да убиеш присмехулник", хареса ми много, но си е детска книжка, де. Героите са еднопластови като плакати, някои моменти бяха прекалено наивни, за да са ми дори ретро-симпатични, но нямам право да разсъждавам така, ако я бях чела книжката, когато си ѝ е било времето, друго щях да напиша. Peace

Може и да мрънкам, но е факт, че снощи четох, докато не я прочетох, а това не ми се е случвало отдавна.
Сега започнах "Майсторът и маргарита" - това е друга работа, едва на десета страница съм, но усещам как ще се харесаме много, особено със стила на книгата.

Мона Лиза, доколкото познавам вкуса ти – и аз мислех, че Булгаков ще ти хареса най-много, но не исках да „заковавам“ предварително… Hug

И аз обикновено съм взискателна към „многопластовостта“ на героите, но в „Да убиеш присмехулник“ (също я четох съзнателно на "дърти години") се оставих да се наслаждавам на чистотата, простотата, идеализма дори… И да си помечтая за повече татковци като Атикус, за подобни отношения между брат и сестра (харесаха ми, а не са били такива едно време при мен явно...). Много обичам тези американски времена и места. Затова толкова харесах и „Други гласове, други стаи“ на Капоти (който всъщност е прототип на Дил в „Присмехулника“, а в неговата книга Харпър Ли е прототип на лудетината Айдабел Grinning

; да не говорим за спекулациите, че Капоти е написал вместо приятелката си Харпър „Присмехулника"?!...)

Мога ли да сравня двете книги („Да убиеш присмехулник“ и „Майсторът и маргарита“) с „нашенски термини“ – както Дейвид Ковърдейл и Ози Озбърн??? Laughing

Аз гълтам жадно „Шалимар клоунът“ на Салман Рушди.

Скрит текст:

Има ли съмнение в задълбоченото разбиране на историята, религията и геополитиката от страна на Рушди (е, за мнозина това „разбиране“ е осъдително…). Но и сега когато действието се преняся извън Индия, сякаш силата отслабва (както в „Земята под нейните нозе“). И сега в Индия (особено Кашмир) силата е „натурална“, в Европа и Америка нещо не върви. Първата глава за Макс (особено по време на Втората световна война в Европа) беше сякаш в различен стил, по-телеграфен, все едно съм свикнала да виждам картини на автора в течение „сюрреализъм“ и изведнъж виждам картина примерно в „кубизъм“.

Точно на страница 300 (от 600) си мислех: страниците наистина изтичат с лекота, но не изпитвам онази омагьосваща сила от „Среднощни деца“ или „Срам“ – които дори ми бяха по-трудни, но наистина по-омайващи… Мислех си, че интересът ми към Рушди спада с всяка следваща прочетена книга. Дотук историята с девойката Буни ми изглеждаше леко куха, липсваше ми символичността на „магическия реализъм“, реалността и сладникавостта ми идваше в повече.

И като си помислих това, стигнах до стр. 327 - и всичко се преобърна! Появи се „моят Рушди“ с мощната сила… Така ме връхлетя, че забелязах, че както си стоя, без видимо да плача, без да трепва тялото ми, лицето ми се облива със сълзи, по два, по четири реда, просто се стичат изобилно и безшумно… Изведнъж авторът проби до най-дълбокото, достигна до сложността на човешката нравственост и ситуацията стана болезнено неразрешима – кое е правилно, кое е човешко, опрощение или спазване на клетва, състрадание или защита на морал и достойнство (е, мед ми капва на сърцето от проявата на сърдечна доброта)… Ето такъв Рушди обичам! (дори и без елементи на магически реализъм, при засягането на „големите“ теми силата му нарасна неимоверно).

Не зная последно в негова книга ли видях зараждането на тероризма – на индивидуално ниво, в душицата на всеки отделен недоволен или безумен „боец“ и как в такива случаи винаги има кой да организира тези душици, с охота да ги погълне и разпали. Сега тепърва се почва с тази част в „Шалимар клоунът“... Sad

При всяка книга на Рушди „от-до“ изчитам в интернет историята на Индия, особено през 20-век и всеки път ми е интересно… Мъка ми е за всяка нейна раздробена частичка – кой е прав? Всеки сигурно… (и международните "сили" ли?!) А Кашмир привлича още повече симпатии може би заради райската си красота…

Докато до стр. 300 имах единични места за (евентуално) преписване, след това вече исках цели страници да препиша. Довечера и през нощта продължавам с четенето! Heart Eyes

Последна редакция: пт, 29 мар 2013, 16:06 от svet65

# 334 29 март 2013, 17:19 ч.

София, България
Мнения: 5 894

Свет, харесвам го Труман Капоти, въпреки, че съм чела само 1 негова книга - "Музика за хамелеони"

Наистина, въпреки че книгата е детска, Присмехулникът очарова (четох до 5:30, дори не съм разбрала, не съм гледала часовника). Много ми бяха ценни размислите на Скаут и логическите връзки, които правеше, истинска забава. Атикус, когато беше показан в образа на бащата, ми беше страшно симпатичен. Малко не ми се връзваше детайлното описание на изнасилване и побой с детска книжка и това искрено ме учуди. Не се правя на ощипана госпожица, просто всичко друго в книгата беше прекалено детско. Mr. Green

Булгаков след малко го хващам, нямам търпение. Наредила съм прекрасна опашка от книги за четене, чак си завиждам сама. Mr. Green

# 335 29 март 2013, 17:55 ч.

Мнения: 107

Аз съм на обратното мнение за "Вакантен пост" от Висси и Нина. Не от всяка книга можеш да научиш нещо ново, особено, ако си трупнал достатъчно опит в живота. Успяла е Роулинг да опише с думи куп обикновени хора с техните болни амбиции, емоции, дълбоко скрити тайни, техните неправилни самооценки, нищетата на душата, в която може да се вкара бедността и дрогата. Наистина - много са лицата, но всички са навързани в основна нишка. Много откровена книга. Има места, в които се усеща болката и объркването на хората, лутането им, търсейки правилния път, който разбира се не винаги бива открит. Много истински представени персонажи ..., Peace

включително и с изключително грубия им език. Hug

# 336 29 март 2013, 19:28 ч.

Sofia
Мнения: 1 494

Аз съм много щастлива, защото започвам

Дали всичките му книги са еднакво силни, имате ли впечатления?

# 337 29 март 2013, 19:49 ч.

Мнения: 382

Аз съм чела само „Френското завещание“ и „Човешката любов“ на Андрей Макин и двете ми харесаха повече от средно (но не чак да ми е станал любим автор). И в двете книги освен лиричността имаше и някои по-сухи моменти според мен. Все пак бих искала още нещо да прочета от него. За да го опозная повече, да видя нещо различно, да усетя пак познатата вече чувствителност. Харесва ми и неговата „международност“.

# 338 29 март 2013, 21:11 ч.

в илюзия
Мнения: 1 313

Приемате ли нови членове в литературната банда ? Simple Smile

Добре , че сте вие , та да се запозная с Маргарет Мациантини , Мюсо и да прочета завладяващата "Забравената градина ". Сега чета "Пилето" на Уилям Уортън , тепърва се запознавам с него , но май не улучих книгата Sad

До 80та страница съм , обаче нещо не ме грабва , може би трябваше да започна с "Татко".

# 339 29 март 2013, 23:01 ч.

Sofia
Мнения: 1 494

Цитат на: svet65 в пт, 29 мар 2013, 19:49

Това е "менюто" ми за другата седмица. Simple Smile

# 340 30 март 2013, 09:09 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Започнах още една поредица "Китайски загадки". Първата и дори нулева, както я водят в Читанка, е тази:

Нещо обаче леко ме дразни простоватият стил. Да, вярно че е заради китайците и епохата, но ако не успея да свикна и със следващата, няма да се мъча с другите.

# 341 30 март 2013, 11:23 ч.

Бургас
Мнения: 2 008

Цитат на: Мона Лиза в пт, 29 мар 2013, 17:19

Свет, харесвам го Труман Капоти, въпреки, че съм чела само 1 негова книга - "Музика за хамелеони"

Потърси и "Хладнокръвно"

# 342 30 март 2013, 12:03 ч.

Benelux / Varna
Мнения: 1 524

Цитат на: sealover в чт, 28 мар 2013, 23:03

Започнах " Инес , моя душа" на любимата ми Алиенде Heart Eyes

Надявам се отново да се потопя в приказният начин по който може да разказва само тя .

Разкошна е, ще се потопиш със сигурност! На мен ми е една от любимите на Алиенде, много повече ми хареса от "Островът под морето", така че я препоръчвам . Докато я четях поглеждах постоянно към картата и следях похода им, в романа има заложени много исторически моменти, не е само художествена измислица, а таланта на Алиенде като разказвач е доказан отново. Приятни часове с нея Simple Smile

След " Шахматната новела" на Цвайг, имам симпатии и към него и се радвам, че почнаха да го преиздават. Доколкото разбрах, ще преиздават и " Мария Антоанета" на Цвайг. Та прочетох новелата на един дъх вчера, хареса ми.
Тъкмо затворих последната страница и пратката ми от Колибри пристигна, не се сдържах и започнах и аз " Харун и морето от приказки" на Салман Рушди. Незнаех какво да очаквам, но засега ми харесва, чувствам се в хиляда и една нощи, погълна ме приказния свят и след като вчера гледах и " Джак, убиеца на великани" на големия екран, определено лесно се потопих в атмосферата на книгата.

# 343 30 март 2013, 12:22 ч.

София
Мнения: 5 167

Лилянa, в началото на годината и аз прочетох точно "Ди Гунан" и ми беше интересна. Права си за простоватия стил, но за мен си има своето очарование, защото е много различен. Свалила съм си всичките книги на Робърт ван Хюлик от Читанката и със сигурност ще ги прочета в даден момент.
Все пак историите са си криминални, макар и представени не по начина, по който сме свикнали със съвременните криминални романи. Дай им шанс Wink