В момента чета...17

Приключих с "Оризовата майка" и мога да кажа,че книгата е силна,хареса ми. Но не успя да ме докосне така дълбоко както "Ловецът на хвърчила". През цялото време четях с интерес,чувствах някой от персонажите по-близки от други. Хареса ми образа на Лакшми макар на моменти да не я разбирах.

Не съжалявам,че прочетох тази удивителна книга!

Права беше. Грабна ме книгата. Много е интересна.

Не си единствената,и на мен не ми хареса "Оризовата майка", най-вече,че се разказва, като приказка, няма пряка реч,това хич не ми допада,все разгръщам страниците на книгите,за да видя има ли взаимоотношения ,т.е. пряка реч.  А и не разбрах как може да обичаш децата си по различен начин,но знае ли човек,хора различни.
И аз започнах "Трудно е да бъдеш добър", като прочетох поста ти,се зачудих аз ли съм го писала това,а спомен нямам. 

Здравейте мили дами! Днес в библиотеката на майка ми намерих 2 книги, но и за двете нищо не знам... Едната е "Жрица на сатаната", а другата " Любовникът на Лейди Чатърли". Ако имате мнение за някоя от книгите моля споделете!

На мен "Любовникът на лейди Чатърли" много ми хареса.
Другата не съм я чела.

Добавете и мен в тази група : ). Реших да не пиша сега, защото съм споделяла преди, да не се повтарям ...
И пак е повторение, но понеже често се търси тук книгата, да знаете, че я имаше в Столична библиотека, поне когато аз я четох, дано да не се е загубила като е често коментирана.

Сега започнах една дълго отлагана книга, началото увлича много ...

  Докато се наканя да отговоря на Буб току-виж темата приключила. И аз много ,ама ужасно много харесвам Жоржи Амаду. Даже прочетох и социално  ангажираните му романи : ,,Какао и кръв " ,,Пот " и още един... кой ли беше ? Не ми допаднаха чак толкова ,но Амаду си е майстор. В родния му град  са издълбали негови мисли по камъните на улиците.
   Буб , понеже си взела добър старт с ,, Пастирите " и  ,,Дона Флор " ти препоръчвам да продължиш карнавала с  ,, Габриела - карамфил и канела " .
   В момента чета  ,,Идеалният Манхатън " ,чиклит , но добър чиклит .

Точно тя смятам да е следващата от автора   Много благодаря за споделеното   Толкова колоритен автор до сега не бях чела, оня ден се опитах да прочета няколко изречения на моя мъж (който много чете, но основно фантастика и фентъзи) и той ме "отряза" - попита ме как мога да си причинявам подобни щуротии и как изобщо разбирам за какво става дума   То имена на божества, жреци, имена на хора, на ястия, на напитки  

Чела съм само Любовникът, и много я харесвам.

Оказа се все пак, че библиотекарката не ме е подвела с "Градината на Бадалпур".
Историята на героинята не е никак лека, но е разказана през призмата на една много свежа самоирония и се чете много леко.

Чета "Момичето, което обичаше Том Гордън" на Кинг. Някои тук не я бяха харесали, но на мен много ми допада. Само дето героинята не й прилича това поведение за  тези години.

Тази книга съм я чела, но абсолютно нищо не съм запомнила от сюжета 

Трудно поносима ми беше последната една трета от „Парижката съпруга“ на Пола Маклейн.
Чувствах се задушена от непрекъснатото пиянстване, а любовните триъгълници също ми действаха потискащо. Въпреки претенциите за разкрепостеност в онези години на преход между консерватизъм и свобода, в крайна сметка при такива любовни отношения винаги става въпрос за човешки сърца и неизбежно има ужасна болка, трудно може да бъде просто игра. Явно отдавна не съм чела книга за разделящо се семейство (в което все пак има любов по онзи незаменим „братски“ начин…)

Имаше две неща, за които се ядосвах на жената на Хемингуей (освен заливането с алкохол) – изгубването на куфара с ръкописите му и допускането на привлекателната Полин толкова близо до Ърнест.  

Книгата никак не беше суха и се колебаех между 3 и 4 звезди, но останаха 3, тъй като все пак е по-лесно да се напише такъв биографичен роман, когато съществува автобиографичната книга „Безкраен празник“ на самия Хемингуей именно за този парижки период. Като прегледах отново книгата на Хемингуей, ми стана ясно как Пола Маклейн е усетила детайлите в отношенията между Хем и Хадли. Всъщност буквално изразите, обръщенията, интонацията и вложеното чувство са взети от „Безкраен празник“ (както и фактите и събитията естествено, но в книгата на Маклейн „разказва“ жената на Хем.)

Не ми даде сърце за 4 звезди и заради голямата тъга (не че е недостатък на книгата) – мъчно ми беше и за Хемингуей (макар че може човек и да му крещи вбесен... но творците често са сложни личности), и за  жена му Хадли, и за голяма част от обкръжението им.


За пореден път се впечатлявам как хората на изкуството, въпреки уж ограничените си доходи, за нищо го нямат местенето или почиването в различни страни или континенти - когато, където и колкото им се прииска… А за Париж – искам да споделя сходни откъси – един от самия Хемингуей от „Безкраен празник“ и един от „ Парижката съпруга“.


Получи се нещо като повторение – както като четох биографията на Селинджър и успоредно книгите му. Сега пак така с Хеминуей (макар и само за годините до раздялата с първата му жена, а останалата част от живота му за кой ли път изчетох в Интернет). И около мен където и да погледна – томовете на Хемингуей – приятна гледка и преживяване!

Все пак не четох всичко - за „дебелите“ романи нямам време отново, The Sun Also Rises също не мога да препрочета сега, стига ми от „Парижката съпруга“ атмосферата на реки от алкохол, любовни стрели и наистина „изгубеност“. Все пак препрочетох доста от „Безкраен празник“ – и там от натряскването до припадък на семейство Фицджералд ми призляваше… "Старецът и морето" не прочетох сега, защото си го препрочитам редовно по друго време на български или английски.

Общо взето към момента ранните разкази се оказаха най-приятни за мен.
Изненадах се в колко голяма степен са „взети“ от реалния живот на автора, но превърнати от нещо обикновено, дребно и просто в нещо блестящо – точно като миниатюрите преди тях и самите разкази са често „минималистични“ откъм думи, декор и външни емоции…


Дааа. Наистина… мистичност с простички думи. Но не мога да пропусна да отбележа как мога да се наслаждавам на изчистения стил на творец като Хемингуей, но и на украсения свят на Салман Рушди примерно. Уж са противоположни, но всеки си има своите тайни/дарби да го прави завладяващо с малко или много думи.

През уикенда сигурно ще остана отново с "Мъже без жени" и "Победителят нищо не печели".

В тази или в "Новите ви книги" писах за 2 книги, които намерих в библиотеката на майка ми и ги взех. Вчера започнах едната: "Жрица на сатаната"(ето книгата http://kutlovica.com/detail.php?id_prod=1328). Ще се опитам да опиша накратко за какво се разказва....
Книгата е от поредицата ПРЕЖИВЯНО, а аз не бях чела друга книга от тази поредица... Определено смятам да поправя това...

Най-накрая прочетох

и след толкова добри отзиви и препоръки, не ми хареса....

Понеже, ще разкрия малко от съдържанието:

Не ми хареса и грубия циничен език, с който се описват сексуалните сцени между двама много влюбени човека. Нито възбужда, нито провокира, просто е неуместен в цялото повествование.
Освен това в книгата е описано по-доста странен начин приятелството между Хенри и Гомес и Клер и Шарис (не си спомням точно името).
Много съм доволна, че я взех от библиотеката, а не си я купих.
Продължавам с "Девочки" на Людмила Улицкая.