В момента чета...17

Приключих "Ловецът на хвърчила". Хареса ми края, не е типичния хепи-енд на американските автори, а по-скоро оптимистичен край с вкус от миналото. Поплаках си и в края

Започнах "Чуй ме" от Мацантини тази сутрин. Не мога още да изкажа мнение, единствено, че стила на авторката ми допада.

Малко ще се отклоня от темата, за да споделя нещо с вас. Харесва ми, че в последните няколко години в България започнаха да се издват много стойностни книги на различни по народност автори (не само на американци). Преди това сякаш издателствата предпочитаха да преиздават стари книги, в което няма нищо лошо.

След като навъртях 10 километра пеш в Южния парк, сядам да чета, като се спрях на Стивън Кинг "За писането. Мемоари на занаята":


 

Аз прочетох "Последна песен" на Никълас Спаркс, доста наивна, но пък имах нужда от малко от неговата нежност. Снощи започнах "Гробище за домашни любимци" да се поразтърся  
denim123, аз честно казано едва след като влязох в тази тема си разширих кръгозора невероятно и така започнах също да се интересувам от чуждестранни автори  

Аз започнах тази, много е забавна Все си мисля, че вече съм я чела

                                       

 Izma, "Автобиография"-та на Нушич е уникално смешна. Учили сме я в училище, доколкото може да се каже учене... Имаше откъс за преподаването на астрономия в училище- земята, планетите, слънцето, как се въртят и т.н., от там може да имаш спомени.   Аз след това съм я чела в университета по Славянски литератури- е, смях се два пъти повече, просто е детска книга за възрастни.

Приключих я. Тежка книга. Не очаквах да се натъкна на толкова много психология и физически аутопсии, в буквалния смисъл. Все пак обичам Ларс и писането му ще ми липсва ...

*** Ще натъртя, че имаше много технически грешки, заради които спирах и се чудех какво е искал да каже авторът. Този упрек е към издателството!!!!!***

Продължавам с "Невидимите кризи" на Господинов.

Много момичета писаха, че започват да четат или са купили "Невидимите кризи" на Господинов, няма ли отзиви? (не ми харесва че е една новела, раздута в 120 страници с огромен шрифт, за да ѝ се вземат 12 лева.)
"Атобиографията" на Нушич е уникална, спомням си че най-много се смях като започна да учи латински.  

Да спомена за "Майсторът и Маргарита", нали наскоро я прочетох, не мога да се отърва от чувството, че първоначално книгата е била замислена като много по-обемен роман и по някое време Булгаков си е сменил мнението.

Мона Лиза, защо една раздута новела?! Това са кратки есета. Четат се бързо и не те натоврват. Ако си съвременник, от края на 60-те, ще разбереш за какво идва реч.

Имах предвид раздута като обем страници. Издразни ме търгашеството на издателството, ако ми попадне от някъде, може и да я прочета.
Пуфанче, благодаря! 

Не помня писах ли тук как в класа на сина ми са разигравали именно главата „География“ от „Автобиография“ на Нушич в училище. Паднал е голям смях и  търкаляне по земята, ще се запомни този час по литература!

Започнах първата за мен книга на Георги Господинов - "Физика на тъгата".
Първите 20-на страници си казах – дали ще е стремеж към оригиналничене (с Минотавъра и формата) поради творческа неспособност; като видях някои моменти от „татовото“ време също си казах – не може ли за нещо друго да се пише в България?! (макар че е ясно, че не можем да скъсаме с тези години, щом сме живели в тях).

Скоро след това дойде усещането за прилика с „Дом дневен, дом нощен“ на Олга Токарчук ?! Без да мисля дали става въпрос за сходни елементи или подходи, просто чувах "свирене" в еднаква тоналност (няма съмнение, че е в минорен лад). Но докато книгата на Токарчук ми беше трудна и засега я оставих, с „Физика на тъгата“ ако не ми се беше доспало към 02 ч., щях да стигна до много повече от 80 стр. за нула време. Защото ако не открих (до средата) връзката между героите, светците и другите „парченца“ в „Дом дневен…“, тук ролята на Минотавъра направо ме трясна - разбрах, че няма да е безцелно вмъкнат митологически символ…

Много обичам да правя връзки между привидно различни книги. Като се говори за Минотавъра или за други „особени“ деца в тази книга, се сетих за Пиетро от „Да дойдеш на света“ и Джак от „Стая“ (с предимство за последните две деца заради получения шанс за любов).

Това също ме „трясна“ и си спомних себе си, заключена у дома, след като мама и татко са отишли на работа…
Също сравнително рано се доверих на книгата заради обикновено харесваната от мен идея за сливане на последователни потомци (че и други елементи от Вселената) в едно „Аз сме“.  Може би на ¼ от книгата не трябва все още да коментирам, не се знае до края, но все пак от силно недоверие към събуден интерес (заради двата споменати аспекта) до този момент може да означава нещо…

И не съвсем по темата – ако някой има интерес и желание за това:

Благотворителна кампания "Дари детска книга - сътвори магия!"

Накратко: Всеки варненец, който има желание, може да дари стари, употребявани детски книжки от 2 април до 15 май 2013 г. в офисите на M-SAT Cable, на бюро „Информация” в Мол Варна и на билетен център във Фестивален и конгресен център – Варна.
(или на мен по пощата )

Започнах "Всичко свое нося със себе си" на Херта Мюлер. Харесвам я.
Изобщо немските автори ми допадат.

На мен ми я дадоха да я чета - вече стигнах до наши дни в повествованието. Не бих си я купила. Препоръчвам ти да я "намериш" от някого.

Свет, само бисерни огърлици редиш с твоите редове ... 

"Невидимите кризи" прочетох между останалите неща, докато чаках по разни опашки и в градския транспорт. Разбира се, трябва да се има предвид, че това е нещо като представителна колекция от публицистични текстове, писани и публикувани на различни места през последните 10 години, а не литература в собствения смисъл на думата.

Текстовете ми харесаха, може би защото по принцип харесвам Георги Господинов повече като интелектуалец, отколкото като писател... (Странно!) Тезите му са ми близки, препратките му са интересни, а шегите му са ми наистина забавни. Във всеки случай бях и малко разочарована, защото нито от един от текстовете не беше по-силен от самата лекция "Невидимите кризи", която вече бяха чела. Това е едно страхотно есе за смисъла, за четенето, за литературата и времето, в което живеем. (Мога да се опитам да го потърся из сайтовете, които следя, ако някой се интересува да прочете само него.)

scaramouche, ще съм изключително благодарна ако го намериш.

svet65, изчитам те с удоволствие.

 Физика на тъгата я четох по препоръка на момичетата от тази тема. Обаче на мен нещо не ми допадна. Има интересни неща, имаше моменти, които препрочитах, но като цяло съм си записала "стремеж към оригиналничене на автора". И съм дала оценка 6/10, което все пак не е толкова зле.

 Продължавам да се възхищавам на Нестинарка и съм изненадана, че никой не сподели мнение за нея.