В момента чета...17

О, Кир Буличов, обичам го много! От детските години.  Но "Селцето" не съм чела. От библиотеката ли си взела книгата?   

Не, от размяна я получих  
Книгата е нова, издадена е миналата година от "Колибри". Мисля, че е първо издание на български 

 Аз дочетох "Нестинарка".

 Разстроена съм много. И като събера мислите си, ще напиша цитати и ще споделя повече.

Аз прочетох "Оризовата майка" и много ми хареса. Както бях писала и преди, нареждам до двете книги на Халед Хосейни, въпреки че "Хвърчилата" и "Слънцата" са много по-силни от нея.

Започнах "22 ноември 1963" на Кинг. Крайно време й е  !

На мен не ми хареса....

Ще започна най-после ето тази книга, че я презаписах в библиотеката и все нямам време за четене.

 Ще се опитам за последно да ви занимая с "Нестинарка". Може би си пролича колко ме омая тази книга. Това е съвкупност от най-доброто от Талев, Йовков, Елин Пелин, че и от Караславов. Женските образи са като нарисувани. Точно както споменатите автори могат да го направят.
 Четох и си припомнях и Железния светилник, и Гераците, и Снаха...

 Много снахи имаше в тази книга. Една от друго по-колоритни и различни като образи.
 Много мъже - силни, хубави, всякакви. И дядовци - мъдри, богати, влюбени...
 
 Ще опиша образа на главната героиня, такъв какъвто беше в началото, а после - и в края на книгата.


 И двама прекрасни старци, бабата и дядото на Нестинарката Ангелинка.

 Моментът, когато изпращат единствената си внучка.

 
 Дядото на Ангелинка, Крачун Лаутаров. Много интересен и колоритен образ. Мистичен герой.

 
 И баба Кръстана...

 
 А внучката няма да описвам. Вълшебно създание, нереално, като приказно момиче...

 А имената на героините - Ангелина, Цветана, Елица, Ирина, Лия, Ния, Ина, Кръстана....Красиви!

 Дано не ви досадих, момичета. Скоро не бях се чувствала така обсебена от книга.

Съвсем прясно прочетох "На изток от рая" и още ми "държи": неоставима, мъдра, добра! Наистина ако всички четяха (стойностна литература като тази), светът щеше да бъде в пъти по-съвършен! Сега съм на Гийом Мюсо - "Защотщ те обичам" и... мисля, че ще го заобичам:) Струваше ми се след Стайнбековия шедьовър, че нищо няма да "ми върви" за четене, но тази "потръгна", увличащо при това.  Дразни ме обърканото време (аз съм съвсем в началото дано по-натам няма такива неточности) - едно изр. е в сег. вр., следващото - в минало, а и двете разказват за едно и също събитие...

Хммм,май следващата книга,която ще прочета ще е "Нестинарка"....
В момента чета"Любов"на Елиф Шафак.Моля за мнения за "Алкохол"на Калин Терзийски!

Нели, тази книга("Нестинарка) от бълг. автор ли е? Малко се обърках от цитатите и името на авторката

gundie, може, различни сме , но аз много се забавлявам с Бр. Нушич. Смея си се сама посред нощ

По едно време тези две книги си бяха голяма конкуренция из темите тук  и провокираха много полемика. Радвам се, че ги виждам на едно място.  Едната ми е любима, а другата скоро ще я прочета и съм доволна, че предизвикват такова доволство...  и току виж съм открила още една "любима"     

 Кое точно те обърка?

 Ето информация за авторката.

 http://cheti.me/novina/karmen-mishu-balkanska-saga

 Има доста информация и за книгите й в нета. Аз там се запознах с творчеството й.

 Отдавна се каня да прочета "Защото те обичам", но следващия път ще я потърся в библиотеката.

 А сега ще започна

Благодаря ви за мненията за „Клиентът“ на Гришам, момичета!


Завърших „Физика на тъгата“ на Георги Господинов.
Докъм средата ми хареса книгата, по-нататък – не. Май само първите две глави ми харесаха много и от тях очакванията ми се повишиха доста. Но още 3-та глава ми беше прекалено носталгична, 4-та прекалено апокалиптична; като започна 5-та глава разбрах, че Минотавърът ми е липсвал в предишните две глави – аз, която митология не поглеждам в никакъв вид?! След това обаче „той“ пак се позагуби и ми дойдоха в повече личните спомени и мисли (изобщо не исках авторът буквално да ми разказва  - „дъщеря ми“, „баща ми“…). Все повече усещах разпадане (за разлика от спойката от първите глави), успоредно с потискащата тъга… Не чувствах никаква емпатия в по-късните глави. Въпреки че при спомените ставаше въпрос предимно и за моите детски/младежки години, ми стана скучно, защото началото беше по-заплетено и магично (надявах се само за казармата да не започне да разказва – но към края и това се случи…).

Отделни идеи, които ми допаднаха: не само критите в мази и стаи деца са изоставени – пазените в тайна деца също са отхвърлени („бях виждал вече такова момче в скрития спомен на дядо ми“). Оставянето на село/при баби – въпреки че сега го възприемаме за свръхположително на фона на градския/компютърния живот, все пак отделеното от мама и татко малко дете си остава отделено (да не каже чак изоставено) („Но и един много бавен страх. Изоставен съм. Оставиха ме, отидоха си в града, няма ги.“)

Въпреки че по-горе говорих с неприязън за спомените, все пак тези, които са ми най-близки, ме накараха да се усмихна. Няма начин някой да е пропуснал това в детството си: „Ще ти излея супата в гърба.“ (за мен беше + изречението „Ще те изпратя в малката група, ако не си изядеш всичко“ (в детската градина). Ееех, колко съм седяла в малката група, апетитът ми не дойде обаче (чак сега на 40 г.!)

Интересно ми беше и за първата за всеки младеж еротична сцена от роман (според Г. Г. за всички от онова време (освен всеобщата „Мъжът и жената интимно“) е сцената от стр. 28 от „Кръстникът“ – но за мен беше от романа „Тях“ – преписала съм си я и я пазя тази част.

Допадна ми, че Г. Господинов не дава крайни мнения по неприятно многознайски начин, а явно клони към разсъдливост и умереност (например при пълненето на „новия Ноев ковчег“: „Слагам в зеления кашон и историята на Мириам, за равновесие. Да имаме от всеки вид.“ (въпреки явната неприязън към избиването на животни включва и защитничката на „правото да се убива (хлебарки)“; а точно тук се смях на глас на изречението „Учудих се, че будистите работят.“)

Като цяло обаче много ми дойде тъгата (а и това: ни в България хубаво, ни в Германия…) Не съм настроена меланхолично сега – изобщо! Но какво ли пък съм очаквала с такова заглавие. А физиката на  тъгата си беше там, затискаща все повече – без драстични личностни драми, просто повсеместна, глобална тъга, неотминаваща с времето… Чак загубих интерес да следя внимателно „действието“ (няма такова в обичайния смисъл на понятието) и да търся причините за тази тъга. Заради това ли?! : „Бях роден от собствената си майка и баща, но това не ме правеше по-малко минотавър. Продължавах да прекарвам дългите си дни сам, на прозореца, прелиствайки една книга.“ На личностно ниво може би, но на глобално – не ми се искаше да приема обречеността.  Търсене на майка, лабиринти, минотавърче във всеки от нас? И все пак „Аз бяхме“ е сега, но отново идва “Аз  сме“.

Нели, ще кажеш дали поредицата на Севан ти харесва. На мен много ми допадна, но искам да си кажа, че не съм чела третата част, защото вкъщи имам само първите две. По-късно разбрах, че има и трета.   

Аз днес цял ден отговарям без да ме питат.
За "Родосто, родосто" - според мен не си загубила, като не си чела третата част. На мен ми харесаха така: 1-ва част 4 (от 5), 2-ра част 3, 3-та част 2.
Нели, дано да си на 5 за всички!