Момичета , цикълът ми е супер редовен по принцип , идва ми на 30 или 31 ден , но последните две менструации нещо се обърка . Предпоследната менструация ми закъсня с 5 дни , а последната ми подрани с 3 . Това притеснително ли е , с оглед на това , че планираме опити за бебеправене ?
- Публикувана: 15 март 2013, 08:03 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2014, 15:44 ч.
Базедова болест - тема 3
Момичета , цикълът ми е супер редовен по принцип , идва ми на 30 или 31 ден , но последните две менструации нещо се обърка . Предпоследната менструация ми закъсня с 5 дни , а последната ми подрани с 3 . Това притеснително ли е , с оглед на това , че планираме опити за бебеправене ?
Хубаво би било да си в еутиреоидно състояние при планиране на бебе.
Майка ми е с операция и пи хормоните няколко месеца след операцията. И да ви кажа, от седем години жената си е ок., изследва се веднъж годишно ако се сети и почти е забравила за тази болест.
И понеже и аз съм с хиперактивна жлеза, мисля, че ако ми се наложи бих минала под ножа. А сега вече две години пия лекарства и само треперя дали няма да направя рецидив.
Така, че и аз съм на мнението на kokona20, гледайте си живота, слушайте си лекарите и не бъдете черногледи, нещата се подреждат
И понеже и аз съм с хиперактивна жлеза, мисля, че ако ми се наложи бих минала под ножа. А сега вече две години пия лекарства и само треперя дали няма да направя рецидив.
Така, че и аз съм на мнението на kokona20, гледайте си живота, слушайте си лекарите и не бъдете черногледи, нещата се подреждат
Там е работата, че колкото повече се проточва, жлезата повече се уврежда и се маха по-голяма част, с което неизбежно следват хормонални заместители.
Не съм чула, човек лекувал се дълго с тиреостатици да се реши на операция и после да няма нужда от хормони.
Тия които са се оперирали навреме са друга работа.
Аз вече освен Хашитоксикозата си имам и нодозна струма и жлезата ми е цялата във възли. С откриване на заболяването нещата не стояха по този начин, а бяха доста по-добри.
Не съм черногледа, а реалист, колкото и черногледо да изглежда на някой. Не съм чула увредена тъкан да се самовъзстанови и излекува, освен един случай на форумка, която писа в тази тема и се лекуваше с иглотерапия.
Непукизмът и незаинтересоваността към заболяването едва ли биха ми помогнали също. Не мога да приема това, ей така да не го мисля и да го отпиша от мислите си, при условие че всеки ден гълтам лекарства.
По бих приела да търся начин да се справя с проблема, отколкото да не го мисля и да треперя над следващите изследвания.
Нищо лично към никой, но в случая ми се струва неуместно да не ми пука. Ако съм в хипофункция и ще пия хапчета до живот (след операция), искам или не трябва да се примиря, ама в случая след като не се знае какво следва и коя стъпка е правилна, не мога да не го мисля.
Неоперираните с хипофункция също имат опция да помислят над заболяването, а не да не им пука и да пият хормона.
Докато има жлеза, шанс има някакъв за излекуване, но не и с химия. Махне ли се жлезата - ...
Не говоря за тези, които са се оперирали навреме.
А аз не съм казала да не ви пука и да не го мислите или да не се информирате. Просто си мисля, че заболяването не бива да взима превес в живота ни. В началото и аз много четях и се интересувах и установих, че само се депресирам. Сега си слушам лекаря, не задълбавам много и да чукна на дърво нещата се развиват добре. Иначе и аз имам рецидив, имам две потъвания в хипо, както и проведено лечение на ТАО. Така, че ако се бях депресирала и задълбавала, не знам дали бих стигнала почти до излекуване към този момент
Шанел, принципно си права.
По тази логика тогава бих очаквала в темата да не се пише и да няма разтревожени хора за болестта, хормоналните изследвания и случващите се придружаващи заболявания покрай Базеда.
Щом няма превес в живота и емоцията не го владее, не би следвало и да пишем тук разтревожени от последните ни изследвания, както не го правят много потребителки.
Не би следвало и да даваме съвети ( това което правя 2 години ( не само аз ) към спокойни потребителки). Има доктори.
По тази логика тогава бих очаквала в темата да не се пише и да няма разтревожени хора за болестта, хормоналните изследвания и случващите се придружаващи заболявания покрай Базеда.
Щом няма превес в живота и емоцията не го владее, не би следвало и да пишем тук разтревожени от последните ни изследвания, както не го правят много потребителки.
Не би следвало и да даваме съвети ( това което правя 2 години ( не само аз ) към спокойни потребителки). Има доктори.
Аз за себе си съм преценила, че няма нужда да задълбавам и да се подчинявам на болестта. Но това не значи, че няма нужда от такава тема, съвети, споделяне и успокояване. Нали?
Имах много трудни периоди, но не съм споделяла тук, не защото нямаше да ми помогнете или успокоите, просто така го почувствах. Включих се в предишната тема, защото ме хвана яд колко малко се знае за ТАО, как други потребителки се лутат и чудят с месеци какво се случва с очите им и как ходят на хиляди лекари - и ендокринолози и офталмолози и никой не им казва конкретно за какво иде реч. Ей за това се ядосах и реших да споделя какво знам от личен опит. Защото, колкото повече се бави диагнозата за ТАО и се отлага лечението, толкова повече усложнения настъпват.
Имах много трудни периоди, но не съм споделяла тук, не защото нямаше да ми помогнете или успокоите, просто така го почувствах. Включих се в предишната тема, защото ме хвана яд колко малко се знае за ТАО, как други потребителки се лутат и чудят с месеци какво се случва с очите им и как ходят на хиляди лекари - и ендокринолози и офталмолози и никой не им казва конкретно за какво иде реч. Ей за това се ядосах и реших да споделя какво знам от личен опит. Защото, колкото повече се бави диагнозата за ТАО и се отлага лечението, толкова повече усложнения настъпват.
Аз за себе си съм преценила, че няма нужда да задълбавам и да се подчинявам на болестта. Но това не значи, че няма нужда от такава тема, съвети, споделяне и успокояване. Нали?
Мен нещо ако не ме вълнува и не взима превес в живота ми, изобщо не ме подсеща да ровя, да чета, да търся съвети за изследвания, за състоянието си.
Много момичета болни от Базед спряха да пишат. Не знам състоянието им. Дано са добре и не се сещат наистина за болестта.
Но пишещите тук, щом сме тук, значи темата ни вълнува. Колкото и да не "взима превес в живота ни" и " да не ни пука", всеки ден пишем тук и обсъждаме.
И да обърна едно внимание: Пиша близо 2 години в темата, за да успокоявам хора, на които Базед не е взел превес в живота и не им пука особено за заболяването. Де факто - мнения за себе си почти не съм искала тук.
Просто вчера си позволих да напиша, че ми писна от заболяването.
Нещо не ми харесва на къде върви разговора... Ти май го прие лично, а не съм искала така да прозвучи Споделих това за майка ми, за да покажа положителен изход от болестта и за да не се отчайвате. Това е, нищо лично към теб, всички имаме такива моменти в които ни писва. А съвета ми беше, да не задълбавате, болестта да не е водеща в ежедневието ви и да вярвате че ще се оправите.
Никъде не съм казала, да се занемарите, да не се информирате, да не търсите изход или да не ходите на лекар.
Даже ще се цитирам "Така, че и аз съм на мнението на kokona20, гледайте си живота, слушайте си лекарите и не бъдете черногледи, нещата се подреждат Smile"
Споделих това за майка ми, за да покажа положителен изход от болестта и за да не се отчайвате. Това е, нищо лично към теб, всички имаме такива моменти в които ни писва. А съвета ми беше, да не задълбавате, болестта да не е водеща в ежедневието ви и да вярвате че ще се оправите. Никъде не съм казала, да се занемарите, да не се информирате, да не търсите изход или да не ходите на лекар.
Даже ще се цитирам "Така, че и аз съм на мнението на kokona20, гледайте си живота, слушайте си лекарите и не бъдете черногледи, нещата се подреждат Smile"
Да, приех го лично.
Пак ще каже - не съм черногледа, реалист съм.
Излекуване от болестта няма - има ремисия.
Интересувам се от болестта, чета, пиша, споделям.
Позволих си веднъж да отбележа, че ми писна от болестта и излезе така, че съм черногледа, че се вживявам и болестта взима превес в живота ми. Нищо че всички споделяме тук, пишем, интересуваме се и се вълнуваме еднакво - превесът е само за мен. Това че споделих, че ми писна, излезе че се вживявам.
Затова го приех лично. Едно е да ти вдъхне човек кураж, друго е да ти дава определения.
Темата наистина се изкриви заради мен, но ще поправя това.
Пак ще каже - не съм черногледа, реалист съм.
Излекуване от болестта няма - има ремисия.
Интересувам се от болестта, чета, пиша, споделям.
Позволих си веднъж да отбележа, че ми писна от болестта и излезе така, че съм черногледа, че се вживявам и болестта взима превес в живота ми. Нищо че всички споделяме тук, пишем, интересуваме се и се вълнуваме еднакво - превесът е само за мен. Това че споделих, че ми писна, излезе че се вживявам.
Затова го приех лично. Едно е да ти вдъхне човек кураж, друго е да ти дава определения.
Темата наистина се изкриви заради мен, но ще поправя това.
Днес ми е крив ден, едвам ходя, подгъват ми се краката, нито имам температура, кръвното ми е ок..... 
Да, всички ние имаме такива моменти в които не се понасяме. Аз по принцип се депресирам като чета за болести и тн, но щом съм тук и чета и споделям, значи имам нужда да съм тук. В последно време пиша в една тема в която често се среща диагнозата рак, не е по-малко депресиращо, но имам нужда от инфо и съм там. Така, че Мереленда няма за какво да се извиняваш, че ни натоварваш, това са глупости. Тук в нета не винаги човек може да предаде точния смисъл, идея и емоция които иска да изрази, така че не ги приемайте така нещата, както сте ги приели. Оф, ама и аз се изказах...ама карай, нещо ми се вие свят.
Забравих да напиша, че и аз споделям само тук, другите здрави около мен няма какво да ги занимавам, а и те какво могат да ми помогнат-нищо.
Да, всички ние имаме такива моменти в които не се понасяме. Аз по принцип се депресирам като чета за болести и тн, но щом съм тук и чета и споделям, значи имам нужда да съм тук. В последно време пиша в една тема в която често се среща диагнозата рак, не е по-малко депресиращо, но имам нужда от инфо и съм там. Така, че Мереленда няма за какво да се извиняваш, че ни натоварваш, това са глупости. Тук в нета не винаги човек може да предаде точния смисъл, идея и емоция които иска да изрази, така че не ги приемайте така нещата, както сте ги приели. Оф, ама и аз се изказах...ама карай, нещо ми се вие свят.
Забравих да напиша, че и аз споделям само тук, другите здрави около мен няма какво да ги занимавам, а и те какво могат да ми помогнат-нищо.
А как да го приемам? Опитах се да запазя добрия тон, но Merelenda сто пъти ме изкара безотговорна към здравето ми. Вменява, че давам определения на хората тук и съвети "да не им пука" и едва ли не да пренебрегват сериозността на заболяването. Никъде не съм дала израза: "да не ви пука", че да ми го и цитира. Някак в повече ми дойде това.............
А как да го приемам? Опитах се да запазя добрия тон, но Merelenda сто пъти ме изкара безотговорна към здравето ми. Вменява, че давам определения на хората тук и съвети "да не им пука" и едва ли не да пренебрегват сериозността на заболяването. Някак в повече ми дойде това.............
На мен също, затова може би е по-добре да спра да пиша
Скрит текст:
Иначе
Напълно съм съгласна с казаното от всеки, но аз, за себе си изводите съм си ги направила /досежно моето състояние, моето лечение, как се чувствам, усещания и прочая, избора е мой!!! Всеки има глава на раменете си и преценява нещата досежно него си! Това също го обясних вече няколко пъти!/
Напълно съм съгласна с казаното от всеки, но аз, за себе си изводите съм си ги направила /досежно моето състояние, моето лечение, как се чувствам, усещания и прочая, избора е мой!!! Всеки има глава на раменете си и преценява нещата досежно него си! Това също го обясних вече няколко пъти!/
А как да го приемам? Опитах се да запазя добрия тон, но Merelenda сто пъти ме изкара безотговорна към здравето ми. Вменява, че давам определения на хората тук и съвети "да не им пука" и едва ли не да пренебрегват сериозността на заболяването. Никъде не съм дала израза: "да не ви пука", че да ми го и цитира. Някак в повече ми дойде това.............
Не ти вменявам нищо. Аз съм писала в множествено число също. Не съм писала - Шанел, ти ми даваш такива определения и такива... Нито съм цитирала теб с тези думи, с които казваш, че те цитирам - това са общи извадки от казаното по темата.
Просто за мен не звучи, как да кажа... реално, някой който пише тук, притеснява се от изследвания и резултати, отделя по сума време в темата, да твърди, че заболяването няма превес в живота му и не влияе емоционално.
Това е!
А вече всеки го разбира както му е удобно или би искал да е така, както го пише.
Аз лично нямам какво повече да кажа.
Айде и аз да се запиша за днес.
Първо моят мъж се обадил, питал дали док е на работа и това е. Защо да ми запази час ?! Е, док го няма, в Пловдив е! След понеделник щял да е тук. Малко ме изнерви: "Е как пък ще имаме късмет!" Какъв късмет бе, хората запазват час и отиват. Тъпо ми стана. Накарахме майка ми да дойде от Добрич да стои с детето, а нищо не свършихме. Другата седмица пак.
Моите хапове свършиха и няма да си купувам нови. Ако той каже, купувам. Днес ме боли главата, все едно някой ме блъска с чук.
А сега и аз да изкажа мнение по глупостите, които сте си разменили. Стряскам се, че имам заболяване и нещо не е в ред, когато видя кофти изследвания, или като тази зима с това огромно сърцепляс. Иначе повечето от вас знаят как не се бях появявала година. Ами неисках да си мисля за болести и затова не влизах в темата.
Шанел, правилно си споделила опита на майка си. Всеки опит е ценен. Мереленда за себе си също е права. Ако не беше тя да ме подкрепя и окуражава. Толкова инфо има, смила го и ми го дава на разбираем език. Нямам нужда да се тормозя, чета и т.н.
Иначе исках да споделя и аз няколко случаи за мои познати. Позната на майка ми е оперирана откакто се познават (което е повече от 30 години). Дъщеря й (около 40 годишна) от 2 години имала проблем с ЩЖ, но е с хашимото. Живеят в Пловдив и сподели, че това е масово сред жените там.
Съседката на майка ми от 5-6 години се лекува при Христозов. Тя е с Базед. Преди 4.5г. забременява и разбира се той е първия, който научава. Всичко е минало прекрасно, детето е живо и здраво, ще става на 4г. Тя е постоянно ту с висока доза пропицил, ту намалят, че хормоните уж влизат в час. Миналото лято проведе лечение с радио активен йод. Уж беше ок, но пак й се вдигнаха хормоните. По Коледа беше изпаднала в депресия. По цял ден лежи, реве и не говори с никого. Сега ходи на психо, пие антидепресанти, пропицил и се чувства ок. Знае, че е за операция, но я страх.
Първо моят мъж се обадил, питал дали док е на работа и това е. Защо да ми запази час ?! Е, док го няма, в Пловдив е! След понеделник щял да е тук. Малко ме изнерви: "Е как пък ще имаме късмет!" Какъв късмет бе, хората запазват час и отиват. Тъпо ми стана. Накарахме майка ми да дойде от Добрич да стои с детето, а нищо не свършихме. Другата седмица пак.
Моите хапове свършиха и няма да си купувам нови. Ако той каже, купувам. Днес ме боли главата, все едно някой ме блъска с чук.
А сега и аз да изкажа мнение по глупостите, които сте си разменили. Стряскам се, че имам заболяване и нещо не е в ред, когато видя кофти изследвания, или като тази зима с това огромно сърцепляс. Иначе повечето от вас знаят как не се бях появявала година. Ами неисках да си мисля за болести и затова не влизах в темата.
Шанел, правилно си споделила опита на майка си. Всеки опит е ценен. Мереленда за себе си също е права. Ако не беше тя да ме подкрепя и окуражава. Толкова инфо има, смила го и ми го дава на разбираем език. Нямам нужда да се тормозя, чета и т.н.
Иначе исках да споделя и аз няколко случаи за мои познати. Позната на майка ми е оперирана откакто се познават (което е повече от 30 години). Дъщеря й (около 40 годишна) от 2 години имала проблем с ЩЖ, но е с хашимото. Живеят в Пловдив и сподели, че това е масово сред жените там.
Съседката на майка ми от 5-6 години се лекува при Христозов. Тя е с Базед. Преди 4.5г. забременява и разбира се той е първия, който научава. Всичко е минало прекрасно, детето е живо и здраво, ще става на 4г. Тя е постоянно ту с висока доза пропицил, ту намалят, че хормоните уж влизат в час. Миналото лято проведе лечение с радио активен йод. Уж беше ок, но пак й се вдигнаха хормоните. По Коледа беше изпаднала в депресия. По цял ден лежи, реве и не говори с никого. Сега ходи на психо, пие антидепресанти, пропицил и се чувства ок. Знае, че е за операция, но я страх.