Пристрастеност към компютрите при тийнейджърите

Може, може.... Но на мен краставици не могат да ми продават, стар краставичар съм, пък и не съм казала с каква операционна система сме. В нашето семейство така взаимно прилагаме системата "Учене през целия живот"

Сега към mila73: Много жалко, ако е така, да няма приятели! Но все си мисля, че поне виртуални има. А хоби, или някакви интереси има ли момичето? Опитай някой път да я привлечеш да приготвите вечеря заедно, и да си поговорите между другото, или да излезете само двете някъде - на пазар, на разходка...

Много зависи къде живеете - в малък град, където всички се познават, или в голям, където възможностите за контакти извън училище са повече. Ако сте в малък град, успокой я, че след една година (ако се мобилизира да учи) може да кандидатства да учи в друг град, ще смени средата, и приятели ще си намери. Изобщо говорете си за бъдещето, тя може да сподели и мечтите си на глас, а ти като по-голям човек с опит, да я подкрепиш и напътстваш.
Щом с баща си имат силна връзка, аз не мисля, че тя те смята за враг, по-скоро на него му е сърдита! Можеш в подходящ момент да си поговориш с нея и за трудните моменти, които сте имали като семейство - ще й е от полза за в бъдеще.
Ако много упорито отказва да ходи на училище, обсъдете с нея и училищното ръководство възможността да завърши като частна ученичка, обмисляли ли сте го? През това време тя може да работи спокойно, т.к. е на 18 г. Подхвърли й идеята, виж и реакцията - може пък да поиска да си ходи на училище, и да завърши по стандартния начин? По някой път и това има ефект!

И пак да си кажа - не бива това момиче да се потапя толкова дълго във виртуала! Затова не съм съгласна, че не трябва да й се противоречи, напротив - трябва разговор с точни и ясни условия, с предложения и обсъждане, та това е голям и пълнолетен човек!

Абе много крехки ги смятате тези деца - че как ще се научат да плуват в този живот, ако най-близките не ги научат, вместо да тичат да им подлагат спасителен пояс, че ще се удавят!

Ммдаа, виртуални приятели има сигурно, като по цял ден не става от компа. От време на време идва и ми съобщава нещо, което е чула от някой си в нета. Живеем в голям град, идеята за смяна на града обаче е обсъждана, като повода за това разбира би следвало да е следване. Няма нищо против, но не се захваща да учи за да го осъществи. С училищносто ръководство сме обсъждали само самастоятелна форма на обучение,но тя също е свързана с  доста по-вече четене при явяването на изпити. Така ,че тя самата не я желае. И за работа съм и казвала, като не иска да ходи на училище да си търси такава. Глас в пустиня просто. За формата частен ученик обаче не виждам възможност в училищния правилник. Може би трябва да проуча по-вече за нея. Благодаря ти mammamia. Все пак дано не не стигне до там.

Да се включа и аз в темата, хем като много бурен тинейджър/ не знам милите ми родители, как са оцелели- друсах, бях метал, частна ученичка...и какво ли още не/ хем и като психолог, който работи от вече 8 години по специалността си, дипломиран терапевт, който след това работи точно с такива деца,каквото бях аз самата  . Та по темата, направи ми силно впечатление, че на всякъде се коментира, някой да и говори, да я поучава, психолог, ментор, роднина....да знаете, и аз да бях и аз щях да прекъсвам и да казвам, че не ми се слуша повече....не заради друго, а защото имам нужда аз да говоря , а не да слушам. Убедена съм, че ти си пробвала да говориш с нея, колко обаче тя говори за себе си? Кога е имала свободата да си каже всичко, ей така без да спира, да реве, да се тръшка, да придава инат и пак да говори. Повярвайте ми трудно е, много! И да накараш някой да говори да слушаш....Моя съвет е да се потърси психолог, който да е гъвкав, адаптивен и ако може да идва у вас или да говори по скайп или знам ли...нещо което не би премахнало комфорта и сигурността която и дава стаята си. Не разбрах от кой град сте....и още нещо, възрастта в която е ,е особено трудна, това са едни питания, какво съм , на къде вървя, едни драми къде истински, къде измислени, къде и двете. Ако може нека човека който работи с нея да е млад, близък на възрастта и. Трябва му мечта на това дете, да има за какво да се бори, а това не е невъзможно, само трябва да се изслуша тя. аз съм убедена, че е умно дете и вече знае мечтата и пътя си, просто и е трудно да започне. Успех и силни прегръдки на майката , която има смелостта да признае всичко това. Малко са като Вас! 
П.С Аз участвам в едни сбирки " Вечерно училище за родители" , мъка, мъка е да се признае проблема!