Пристрастеност към компютрите при тийнейджърите

Доколкото схванах, проблемът ви не са само компютрите.
Има два начина.Кой ще избереш зависи какъв характер има детето ти.
1.Дъщеря ти все на някого има доверие.Баба, дядо, чичо, приятелка.......трябва този доверен човек просто да си говори с нея.За всичко, включително за глупости.За да може да я предразполага, и в последствие да я съветва.Но това е дълъг процес, трябват месеци...
2.Ако е навършила 18, спираш всякакви джобни и :"Щом се имаш за достатъчно голяма, за да взимаш решения дали да учиш или не, значи можеш и да се издържаш сама.Издръжката на дома е .....лв.От теб очаквам половината (или 1/3, както прецениш).Намери си работа и си уреждай живота."

Само с приказки от твоя страна и специалисти.
Т'ва ултиматуми - ще бачкаш и бля-бля само ще влошат състоянието й.

Аз също имам един леко проблемен 18г. тийн на главата и те разбирам напълно. Много е трудно и деликатно... те са с много крехка психика, щом са депресирани и все едно ходиш в/у тънък лед. Внимание и деликатност... и специалисти.
Пожелавам й да събере сили и смелост и да се отблъсне от тази апатия.

И аз не мисля, че чрез ултиматуми ще се постигне успех. Съгласна съм, че е абсолютно вероятно да се влоши положението.
Мисля, че първо е необходимо да промениш собствената си нагласа към нея. Ако ние сме в депресия като възрастни хора и ни е ужасно трудно да се справим, колко по-трудно е за наистина младата крехка психика, особено ако дъщеря ти се чувства ужасно самотна и неразбрана.
Необходимо е също така да подходиш с огромно търпение и желание да й помогнеш. Съветвам те натрупаното в теб напрежение да освобождаваш не пред нея - със забележки, наставления, повишен тон или какъвто и да е конфликтен подход. С нея бъди спокойна и търпелива, показвай й всеки ден своята готовност да бъдеш нейният истински приятел, който ще я изслуша, разбере и подкрепи, каквато и да е ситуацията.
Просто понякога ние родителите, виждайки отстрани техните грешки или залитания в грешна посока, сме винаги готови да критикуваме и съветваме, но не и да изслушваме и да проявим разбиране към техните причини за поведението им и решенията им.
И аз не мисля, че ще стане бързо, но ако постоянно показваш своята подкрепа и разбиране към нея, постепенно ще спечелиш доверието й че ти си нейният най-добър приятел. Ако тя повярва в това, мисля че ще започне да споделя, а тогава - разбирайки причините за нейното поведение - ти ще си готова и да я насочиш в правилна посока, подкрепяйки я във всички нейни трудности. Не се отказвай и не се обезсърчавай. С времето всичко това ще се промени и ще излезете от този труден период.

Благодаря за съветите. Опитах и първите два начина, описани от Katarin X. Не се получава.Първо, че близките ни хора живеят в други градове и срещите ни с тях са рядко. Семейните ни приятели, към които тя изпитва респект не искам да товаря прекалено с нашите проблеми. Виждаме се с тях също рядко, те и говорят, но винаги по някое време от разговора, тя прекъсва всички и казва, че не иска по-вече да слуша и така. Ултиматомите пък въобще не се приемат от нея. Даже сме в положението, че тя ми поставя такива, напр. искам ключ на моята стая за да не влизаш в нея, иначе няма да ходя на училище. Тук подчертавам, че влизам в стаята и, когато съм притеснена, че нищо не е хапнала или дори пила вода и обикновено и нося нещо за ядене, като предварително чукам разбира се за да не я дразня. Чак изпитвам срам като споделям това, но предпочитам да съм искрена, за да не изопачавам ситуацията. Просто не излиза по цял ден от тази стая и буквално не става от компютъра.Когато тя реши, тогава идва при мен за да каже нещо и обикновено избухва по време на разговора, въпреки моите усилия  да я изслушвам с разбиране. Просто не търпи различно от нейното мнение. Благодаря и на Анджали за съвета, по-вече от всичко искам да бъда приятелка с нея, но явно непоносимостта и към мен  е много силна. Чувствам се ужасно безсилна!

Не знам какво да ти кажа......
Чета, че повечето пишат за крехката тийн психика....аз съм на 46 , възпитавана съм по друго време, съответно и имам малко по-различно разбиране за възпитанието на деца.
Да, общуването е важно, децата трябва да се уважават като личности, но днешното прекалено либерално възпитание , както се вижда "навън", по улиците, не води до нищо добро.
Личното ми мнение е, че си прекалено мека, отстъпчива с нея, ходиш на пръсти около нея.
И понеже показваш слабост, на нея й е прекалено ясно, че може да те върти на пръста си.И доста успешно го прави, както пишеш.
Аз например, ултиматуми от децата си не търпя.(имам двама сина,на 24 и на 16, вече минах веднъж през тийнпростотиите, сега ми е за втори път    ).Получават си уважението като отделни личности, но първо са деца, живеят в дома на родителите си и в този дом има правила, които се спазват, а родителите са първо авторитет в живота им, после приятели.
Ако мое дете ми каже, че не желае да влизам в стаята му, повярвай, няма дори да приближа до вратата.Нито да видя как е, нито да му нося храна, нито да чистя ...или друго.Когато изпита желание да излезе от стаята, само ще го направи.
Извинявай, че ще го кажа, но мисля, че в стремежа си да я предпазваш и да я закриляш, си била много мека към нея.А сега търпиш последствията от това.
Децата имат нужда от граници, правила.Колкото и да отричат и да се бунтуват.Правилата им дават сигурност, усещане, че нещата са под контрол, че за тях се грижат и тревожат.
А липсата на правила ги обърква, донакъде разстройва душевното им равновесие , а това се изразява в прояви на недоволство, гняв, обърканост ....
По твоето описание дъщеря ти изглежда доста объркана.Изведнъж живота й се е сринал, а тя се чуди къде е сбъркала, какво е направила, че е така наказана.Не знам какво се е случило в живота ви, но нищо чудно тя да обвинява теб за всичките беди и промени, които е принудена да търпи, без да го е желала.Може на моменти да проявява доброта към теб, но после пак се сеща, че удобния й живот се е объркал благодарение на теб (дори и да не си виновна), и пак се изпълва с гняв.
Затова посочих като решение да общува с човек, на когото има доверие и го приема като приятел.Не да я съветва, да й дава акъл , а просто да си говорят, да ходят на кино, така както би го правила с приятелка.А с течение на времето този приятел може да промени отношението й към събитията, към теб, към училището....

Много си права и въпреки оскъдната информация, добре анализираш моята ситуация. Не съм сигурна, че мен обвинява за това, което ни се случи, но е много гневна, заради това което понесохме като семейство. Надявам се скоро отново да бъдем такова, но се страхувам какво ще се случи с нея до тогава. Абсолютно права си, че съм била прекалено мека, но няма как да върна времето назад. Как да го намеря този човек, който да и обърне такова внимание и да и изтърпи всичките странности? Моля се да се появи някой неин връстник или връстница, но за сега такива няма.

Това, което ми направи най-силно впечатление е, че дъщеря ти не иска да посещава училище. Кога ние бягаме от нещо или някого - разбира се, когато съществува конфликт или нежелание и невъзможност от наша страна да приемем ситуацията. Аз мисля, че ако тя се чувстваше комфортно сред съучениците си и в училищната си среда, не би отказвала да ходи на училище. За мен би било по-важно дъщеря ми да излезе от това състояние, да й помогна да постигне равновесие, без да прави компромиси, които явно й се налага да прави, за да приеме за нормална училищната среда. Може би е по-добре да разбереш причината, поради която тя не иска да посещава училище - най-вероятно там има някакви проблеми. И ако ти я критикуваш за това нейно решение и я насърчаваш да бъде в среда, в която явно се чувства зле - само би я дистанцирала от себе си.

Причината, поради която не иска да ходи на училище е, че не можела да ги понася останалите деца и учителите също. Мисля, че има право в голяма степен, имайки предвид непрекъснатата смяна на учителите и начина на обучение. Явно вече към нея има формирано отрицателно отношение, поради нехайството което си позволява спрямо училището. В същото време аз съм запознала учителите с донякъде с нашите проблеми и някой от тях проявяват разбиране, децата пък явно ги дразни това разбиране и още по-вече се настройват срущу нея и така един омагьосан кръг. Училището не мога да сменя, защото е в езикова гимназия, знаете там учебната програма е с едни клас назад за общообразователните предмети и трябва да държи приравнителни изпити. Това също не и допада, защото няма изграден навик за учене. До сега не беше оставала на изпит, но през първия срок и се наложи да държи такива, поради това, че заради големия брой отсъствия не беше оформена по предметите. За мое радостно учудване от седемте изпита на които се яви, пет взе успешно, при все че не беше поглеждала материала, просто от обща култура и понеже са във вид на тест.

Здравей!

Аз също съм майка на двама тийнейджъри, и от тази позиция бих искала да споделя и моето мнение.
За мен това, което ти казва Katarin X., е много близко до моята философия, вслушай се в съветите й!
Вярно е, че като семейство изживявате труден период, но тя е достатъчно голяма, за да й обясниш ситуацията, може би и причините за тези проблеми - ще й е от полза и за в бъдеще!

И аз съм на мнение, че децата имат нужда от спазване на правила и очертаване на граници в семейството, които да се спазват! Не знам досега кой у вас ги е налагал, струва ми се, че не си ти.... затова и сега ти е трудно. Не знам защо се притесняваш, че един голям човек не е хапвал, нали не е болна? Гледай да не стигнеш до дереджето на една позната, на която 20 год. дъщеря не знае къде е хладилника, и една чаша вода не иска да си налее, а й се носи! И тя така се притеснява, че ДЕТЕТО не ядяло...
По отношение на това, че в училище не харесва учители и съученици - ами обясни й, че малко й остава, да стисне зъби и да потърпи. Та тя трябва да е наясно, че тепърва ще попада в среди, където не може всичко да й харесва - така ли ще се крие?
За висенето пред компютъра - ами има опция родителски контрол, ако не си запозната, помоли някой на ТИ с компютрите, да го настрои. Няма да й хареса, разбира се, но аз на моите съм им обяснила, че и на нас в работата сисадмините ни налагат ограничения - така че да свикват
Ох, няма да ти е лесно да го играеш и доброто и лошото ченге, пожелавам ти здрави нерви, и да не се поддаваш на шантаж!
Успех!

Толкова съжалявам, че не съм се регистрирала в BG MAMMA по -рано. Явно така е трябвало да стане. Многократно сме говорили, че трябва да стисне зъби и да завърши. Също и за това, че в  живота дори и да избираме средата си, никога нещата не са идеални. За тази опция родителски контрол ще вдигне сигурно къщата на главата си, тя не е ли за по-малките и не толоква на "ти" с компютрите?

Аааа, свиркай си - те и моите се бунтуваха, че ги ограничавам! Е, дадох им възможност и сами да се контролират, да се споразумяват за компа, като резултат щяха да се избият
Сами видяха, че ред трябва да има. За родителски контрол ти трябва един администраторски акаунт, и паролата да я знаеш само ти, и неин акаунт, без администраторски права... А щерката да не е хакер, че се притесняваш? Изслушай й недоволството, разбира се, но твърдо заяви, че такива са условията и точка. Можеш  например да й кажеш, че ще има един час на ден на компа, и след известно време, когато изпълни твои условия (да си вземе двата останали изпита, или да ти помага в готвенето, или каквото ти решиш), ги правиш 2 часа, но да не прекалява със потапяне във виртуала. Съвсем ли няма приятели това момиче, а от квартала, от старото училище, от детството? Ами гадже?
Ако не е твърде лично - таткото не контактува ли с нея, дори и да не е с вас? Може пък на него да е сърдита, споделяла ли е?

Няма приятели.След по-вече от три годишно отчуждение е нормално да няма. Първоначално може и да са я търсили да излиза, но тя не искаше контакт, за да не и задават неудобни въпроси. В последствие явно се получи този дефицит на общуването. Баща и няма как да и помогне, връзката и с него беше много силна, чуват се често, но няма резултат от разговорите.

стига, това моята щерка "го разби" още на няма 14г. Има начин и с малко четене тук-там веднага ще го премахне.

Аз съм на мнение, че не е сега момента да й се ограничава достъпа до компа. Това само би утежнило ситуацията. Трябва й човек, с който да разговаря. Ментор (човек с голямо влияние над нея), психолог, приятел... И тези разговори да стават в нейната стая, за да се чувства тя защитена и да се отпусне да сподели.
Въобще забрани, ограничения и ултиматуми само ще влошат обстановката.
Разговори, някакви успокоителни чайове, арома-терапия...

Както казах, се "пека" на сходен огън и след първоначалния сблъсък с проблемния ми роднина, в който аз реагирах така остро, както всички тук я съветвате, се поставих на тяхно място и погледах през техните очи. И какво видях... за техните 18г. те няма как да разберат, че има много сложни моменти (трудни, драматични на живот и смърт дори) от сега нататък и разбира се, че за тях сега това, в което са изпаднали е свършекът на света. И няма нищо по-черно от тоз живот, в който са сега. Обвиняват родителите си, съдбата си... Роднините си...
Те трябва да бъдат чути, да бъдат разбрани.. Поне след 4-5 разговора може да се помисли, да им се каже и покаже, че всъщност нещата не са така черни, както те ги чувстват. Но не и бързо и не и сега веднага... Бавно, спокойно и постоянно от наша страна.

И след това, когато дай Бог излезат от кризата си, да си поставят цел и задачка, която ги прави значими за себе си и после за някой около тях.
Това мисля аз. Нека не забравяме, че такива депресии не са каприз и бял кахър, а понякога водят и до фатални последици. Именно защото не сме си дали труд да изслушаме за проблемите им овереме.

Мога само да ти окажа искрено съчувствие!
След като няма приятели помъчи се ти да и станеш приятел, а не враг,както явно сега тя те усеща.
Както Шани казва, постарай се да погледнеш света през нейните очи.Не й противоречи,не й прави забележки,нека известно време да става така както тя иска.Може така да постигнеш някакъв успех, да достигнеш някаква близост и да видиш какво става в нейната душа.
Успех!