Честит Празник на всички последователи на Мелпомена !
- Публикувана: 19 март 2013, 10:26 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2013, 09:26 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 90
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!
Йорданка Андреева
Дай Боже всекиму такава любов !
Къде си, Пролет? Много се забави.
А колко чаках да се преродя...
Проблемите във скрина да забравя...
И страшно имам нужда да летя...
Отново да се влюбя, в онзи, същия,
със който все сезоните посрещам...
Къде си, Пролет? Вече се завръщай!
Не може само зима. Тежко е.
Снежинките, затрупали крилата ми,
със твоя нежен дъх ще разтопиш.
Кокичета поникнаха в душата ми...
Къде си, Пролет, и защо мълчиш?
Ужасно много време се забави.
Ела си вече. Заличи умората.
Виж, слънцето пропусна да изгрява,
но скрило се е в мислите на хората...
Тук всички те очакваме с надежда,
в душите си направихме ти място.
И точно там, във светлата ти нежност,
превръщаме се във цветя.
И в щастие.
Мира Дойчинова - irini
А колко чаках да се преродя...
Проблемите във скрина да забравя...
И страшно имам нужда да летя...
Отново да се влюбя, в онзи, същия,
със който все сезоните посрещам...
Къде си, Пролет? Вече се завръщай!
Не може само зима. Тежко е.
Снежинките, затрупали крилата ми,
със твоя нежен дъх ще разтопиш.
Кокичета поникнаха в душата ми...
Къде си, Пролет, и защо мълчиш?
Ужасно много време се забави.
Ела си вече. Заличи умората.
Виж, слънцето пропусна да изгрява,
но скрило се е в мислите на хората...
Тук всички те очакваме с надежда,
в душите си направихме ти място.
И точно там, във светлата ти нежност,
превръщаме се във цветя.
И в щастие.
Мира Дойчинова - irini
Понякога е хубаво да съм сама...
Особено във нощи като тази.
Не помня, че ми липсва любовта.
Умея някак си да я създавам.
От въздуха над сънения град.
От лятото, полепнало по мене.
От някакъв измислен звездопад.
От липсата ти по ръцете ми.
От нецелунатите устни. От дъха.
От облата извивка на Луната.
От меката постеля на Съня
и пръстите на галещия вятър.
От мисълта, че може би си там...
Не знам къде, но искаш мене...
От нежността, която ще ти дам,
ако наистина желаеш да я вземеш.
От някаква фантазия ... за нас...
От силата, с която те копнея.
Умея да създавам любовта...
Понеже съм жена, умея...
Caribiana
Харесвам непрозрачните мъже..
Ония, дето трудно се предвиждат.
Мъжете със стоманено лице,
със сърце, което девет порти крият..
Мъжете - войни, с поглед на орли,
с черти сурови, в битки закалени..
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни.
По- грубите, по-дивите мъже,
не фини, нежни със обноски светски,
а тия, що брадата им боде..
С ръце - въжета плели, а не плетки.
Харесвам непрозрачните мъже..
С характер на приспани урагани.
Такъв ми трябва, да ме отнесе
от обич та за друг да не остане
Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.
Мира Дойчинова - irini
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.
Мира Дойчинова - irini
Върнаха ме в спомените. Прекрасни са всички. Сега тъкмо се залюбват Бихтер и Бехлюл. Бягат един от друг, но няма на къде. Щом Фифи вече го усети...