Аз като открих сайта, тук беше същото като в другата, макар че беше края на филма, но като свърши той и тези с горещите страсти изчезнаха някъде 
- Публикувана: 19 март 2013, 10:26 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2013, 09:26 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 90
" Отстрани погледнато, тя не беше нищо особено. Но аз не я гледах отстрани. Аз я гледах право в очите!"
Толкова е точно и вярно !
Светалчо,
Роминка 
правилно е казала, че тук също беше поле на изява на буйни и горещи страсти ! Полемиката престваше в непримирими спорове, имаше доста “инфарктни“ моменти, както се казва. Но винаги е било интересно, писали много хора, всеки със своя светоглед, изключително интересни и приятни събеседници, дори когато сме били и на различни позиции . Когато свърши филмът, страстите се уталожиха и смириха. Но, пък тогава започна любимото ми време в темата/ не че иначе не беше, писала съм с часове тук
/- времето, когато поглеждаш на филма, на героите и поведението им, отвъд емоцията и прякото въздействие на епизода, времето, когато можеш да споделяш и своите емоции, породени от филма, времето на истинското общуване с другите потребители . Така тази тема от бойно поле, се превърна в едно място за споделяне на мисли, чувства и емоции, породени от любимото сериалче, но и не само ! Затова толкова много я обичам и е толкова специална за мен ! 
Оставям ви, че отивам да потропкам малко ! До после !
"... дълбоко, колкото хиляда целувки..."
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
... а всяка тишина е някакво начало.
Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
И да ме виждат само ветровете.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.
Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.
Селвер
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
... а всяка тишина е някакво начало.
Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
И да ме виждат само ветровете.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.
Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.
Селвер
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...
ДОБРОМИР РАДЕВ
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...
ДОБРОМИР РАДЕВ
Господи, не ми посочвай храма!...
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля,
коленичила пред твоя взор –
в дните си не следвам чужда воля,
дръзка съм и често водя спор.
Горда съм, а болките си крия,
влюбя ли се – вярна съм до смърт –
стискам зъби, сълзите си трия,
тичам лудо, често в грешен път.
Мога да обичам и прощавам,
и от чужди болки ме боли.
Не чертая много дълги планове
и... танцувам, щом навън вали.
Ей такава – доста съм чепата
зная, че не съм икона в храм.
Моля те, прости ми за вината
и ми дай сърце, защото знам,
че когато ти ме благославяш
обич ще е идният ми ден.
Зная, Господи, че ти прощаваш...
Опрости греха, изгарящ в мен.
Йорданка Господинова
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля,
коленичила пред твоя взор –
в дните си не следвам чужда воля,
дръзка съм и често водя спор.
Горда съм, а болките си крия,
влюбя ли се – вярна съм до смърт –
стискам зъби, сълзите си трия,
тичам лудо, често в грешен път.
Мога да обичам и прощавам,
и от чужди болки ме боли.
Не чертая много дълги планове
и... танцувам, щом навън вали.
Ей такава – доста съм чепата
зная, че не съм икона в храм.
Моля те, прости ми за вината
и ми дай сърце, защото знам,
че когато ти ме благославяш
обич ще е идният ми ден.
Зная, Господи, че ти прощаваш...
Опрости греха, изгарящ в мен.
Йорданка Господинова
За Бихтер....
Омръзна ми да бъда все принцеса,
за принцове, които не разбират
и мислят, паднала съм от небето,
та чак съм до наивност доверчива.
И не ми достига само чашка вино,
че и красиви, чак да ми се видят …
Много често ставам на „любима”,
на такива дето, обич им се свиди.
Омръзна ми да бъда все принцеса,
за принцове, които търсят заигравка,
не съм наивна! Ще го докажа! Ето,
принцесата подава днес оставка.
Сияна Георгиева
за принцове, които не разбират
и мислят, паднала съм от небето,
та чак съм до наивност доверчива.
И не ми достига само чашка вино,
че и красиви, чак да ми се видят …
Много често ставам на „любима”,
на такива дето, обич им се свиди.
Омръзна ми да бъда все принцеса,
за принцове, които търсят заигравка,
не съм наивна! Ще го докажа! Ето,
принцесата подава днес оставка.
Сияна Георгиева
Здравейте!
Нали всички обичаме,любовта не ние чужда /макар ии понякога да се превръща в рутина/,на тръпката винаги я има....
ЛЮБОВТА Е ОПИАТ
Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!
Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!
Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!
Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!
Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...
Върбан Димитров
Нали всички обичаме,любовта не ние чужда /макар ии понякога да се превръща в рутина/,на тръпката винаги я има....
ЛЮБОВТА Е ОПИАТ
Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!
Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!
Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!
Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!
Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...
Върбан Димитров
Монологът на самотата
Търсих те. Търсих те толкова много. …
Живеех за тебе.
Падах на прашната улица.
До кръв се раних.
Но ставах отново
. И търсех те в песните.
Търсех те в думите.
Търсех те в римите.
Светица бях, а всъщност греших.
И влакове гоних из релсите.
На хиляди спирки стоях.
Очаквах те …..
Исках те…..
Плаках те……
Бях силна, а честно , умирах от страх.
Днес скрита в дима на цигарите, пия от чаша тъга.
Надежда отива си. Няма я .
Чашата пълна е , а аз съм сама.
Не търсеща никого.
Не търсеща нищо.
Просто момичето, което от среща стои.
Питието е грешно, не поръчах това.
Поръчах любов, поръчах си нежност.
Поръчах си всичко, но не самота.
Сега съм светица сред грешните.
Тази присъда е твоя.
Ти ме осъди така.
Аз чаках те….
Аз исках те….
Плаках те……
Страдах те…
Мечтаех те ….
Но на масата останах сама
Публикувано от Ралица Колчева
Препоръчани теми