Ето днес я оставих на свекървата и вместо да си почивам цял ден ме гризе чувство на вина колко съм й се карала вчера и онзи ден. Разболя се и 10 дни си е вкъщи, а от онзи ден и аз съм болна и ми е много нервно (аз съм от гадните болни). Тя също е изнервена защото не сме мърдали никъде и само прави бели и напук. Мъжа ми го няма по 4 месеца и сега вече от три месеца не е тук и явно нервите ми не издържат, просто няма кой да ме отмени и за 5 минути като усетя че ми идва нагорно и нямам сили да си преглътна избухването. Обаче чувството за вина ме съсипва. Всеки път като съм й се скарала и като я сложа да спи ми се доревава от това колко съм била гадна и си казвам "утре няма да е така" и пак не ми издържат нервите
Най-гадно ми става като ме пита "сърдиш ли ми се" или "защо си ми ядосана" . Чувствам се като някой боклук
Обаче не издържам. Не мога да разбера аз ли не съм достатъчно зряла за да мога да преглътна овенското в мен и да отстъпя като по-възрастна или просто съм гадна майка и туйто. Още не съм я шамарила качествено, но компенсирам с викане, съседите сигурно ме мислят за луда. Някакви съвети как да не избухвам толкова? Аз по принцип лесно паля и избухвам. Да броя до десет не помага
....
...
....
...
Вече като кресна и детето подскача егати ужаса, май ще взема да пия валериани. По принцип и аз много искам да имам време да правя нещо за себе си, но не знам дали съм споменавала, че имам и два лабрадора
А като си е малката вкъщи даже в тоалетната не мога да отида на спокойствие, защото отваря вратата и вика "гледам те, гледам те"
Благодаря ти за отделеното време
Когато имах само едно дете, се случваше много рядко да викам, ама то и детето ми беше много кротко и послушно. Сега като са две е някаква лудница. Като почнат да се карат двамата и да крещят, ако не викна въобще не ме чуват. 

Егоизма им е природа и не трябва да им се връзваме много защото определено знаят как да ни работят
Иначе аз съм малко по зла като съм в цикъл и аз гледам да не викам, извинявам му се, обяснявам че съм "кисела" и трябва да ме остави да ми мине. Като не можем да излезем в студените дни измислям какво ли не само да ме остави на мира, сега например съм му напълнила легена с който вадя прането с "пясък" (стара леща и боб ) и си играе с багерчета и камиончета вътре. Ето сега до като пиша вече взе да ме дърпа да си играем заедно в пясъчника, но като му откажа 10 -тина пъти накрая се заиграва сам. Казах му щом не иска на детска градина да се научи да се занимава сам. Когато мога го водя на вън разбира се, но ми омръзна това обсебване от сутрин до вечер.
Препоръчани теми