Слънчице пече и пролет пука, ДЕКЕМВРИЙЧЕ смее се и гука!

Когато дойдох в Германия, като студент, трябваше да си намеря и работа, с която да се издържам. Възможности-чистачка , сервитьорка и детегледачка, обичам децата и винаги съм се разбирала с тях и те с мен, което споделих със съквартирантката ми, тя ме погледна и каза...Ти ЛУДА ли си, знаеш ли какви са немски те деца. Децата са си деца, беше моят отговор. Ето така се запознах с Никълас Ужасния, както в последствие го наричах. На интервюто за работа си казах, ах какво ангелче, той се криеше зад майка си и сладко се усмихваше. Но главното за мен беше доброто заплащане, мноооого доброто заплащане, а някак си по край ушите ми мина, че е сменил много бавачки, но това по-късно ми стана ясно, защо. Едва от есента щях да започна в университете, а детето в децката градина, затова щях да го гледам от 8 до 6 през седмицата, цялото лято и понякога да преспивам в тях, когато родители те му пътуваха по работа. Първата седмица майката беше с нас, за да се опознаем, и както ви казах ангелче. Докато не останахме сами, тръшкане за всичко и на всякъде, обиди, посягане, и какво ли още не трябваше да търпя от някъкъв си пикльо, както си мислех и то за кирливите им пари, които ми трябваха. Реших ще изкарам лятото и това е, най-дългите месеци в живота ми. Да кипне на това дете не му трябваше много, мн може да гледаш телевизия, не може да ядеш сега сладко и.т.н., в къщи ок. оставяхго да крещи, но в магазина умирах от срам, но майка му беше категорична, никакво сладко, никакъв телевизор и куп др неща, не беше мое дете, кво ми пука, можех да направя живота си по лесен и да му разрешавам всичко, дори в къщи можех и да го плесна някой и груг път, но неможех да си го представя, така съм научена, не посягай на друго същество. Истории те са много, но ще подбера само някои от тях. В магазина имах чуството, че всички ме гледат, един път така се тръшна, че падна върху един стилаж и всичко се строполи, гушнах го и побягнах, друг път го качих в количка, като автомобил, беше много спокоен, след като платих на вратата ме спря един от персонала и ме попита няма ли да платя шоколада, шоколада, поглеждам към Ники той омацан до уши и размятва почти изядена опаковка, идеше ми да потъна в земята. Когато му откажех пореднот нещо се запояваще - глупачко, лудо и.т.н и винаги, Нина ми разрещаваше, предишната бавачка, явно се беше опитала да направи дните си по-поносими, аз все му казвах аз не съм Нина, а той знам тя беше много добра. Посягаще ми, а аз му хващтах ръцете и се опитвах, колкото се може по-спокойно да му обясня, че хората не се удрят. Все повече ми ставаше ясно, защо нкой посягат на децата си, но сърце не ми даваше. Следобед, като се събудеше ме викаше и протягаше ръчички към мен и след това се гушкахме докато се разсънеше, толкова миличко, не можех да повярвам, че е същото дете. Един ден отивам до тоалетната, а той си играе в стаята, с присвито сърце го оставях сам, от време на време се провиквам и го питам, къде е, а той в стаята играя си. излизам а той на техните е банята, всичко омазано с пяна, червила, шампоани... той се смее насреща ми, аз му викам сега трябва да изчистиш всичко, а Ники, не ти си чистачката..призля ми, отидох взех прахосмокачката, махнах и четката и в стаята му, колекцията му от коли модели, може би 20-30 бройки, засмуках ги. Ужас се изписа на лицето му, аз му викам.. Нали знаеш феята на зъбките, е аз съм феята на прахосмокачката и ако не изчистиш, забрави да ги видиш отново. Разбирасе чистихме заедно. Вечер се пребирах окапала имх чуството, че работя като хамалин, броях дните, които ми се струваха, като години, отслабнах и започнах да пуша, а преди това бях само пробвала, на съквартиранката ми и беше смешно и разказваше историите, като вицове. Изглеждаше, като американски ситком, но за мене си беше филм на ужасите. Веднъж в магазина поредното му истерично избухване, хвърляне на земята, крещене и виене, клякам аз да него и му казвам.. Ники, аз имам време, като се успокоиш, ще си говорим.. В този момент минава една възрасна жена и ми казва.. Не се притесняваи само трябва да издържиш, всички сме минали през това.., а аз си мислех, че всички ме осъждат, не можех да седя до него и да казвам, това не е мойто дете, аз съм само бавачката. И така всеки път процедирах така, тези няколко думи... Иммам време, като се успокоиш, ще говорим.... в къши, на вън на всякъде. Две седмици преди да кажа, че напускам, бяхме на пазара на площада, нова сцена, тръшване на земята, аз изричам, познатите думи, той спира да реве изправя се, за очудено го питам, свърши ли, той отговаря,.. ДА, ИЗЧАКАИ ДА ПОПИЯ СЪЛЗИТЕ СИ... хващаме за ръката тръгва ме и от тогава никъкви сцени, обиди, посягания. Останах при него 5г. докато почти завърших. Виждаме се от време на време и той се попикава от смях, като му разказвам, историите за Никълас Ужасния и все ми се извинява, вече е тинейджър. Последно се видяхме преди да родя, когато попита, а ти сега като имаш твое дете, ще ме обичаш ли още, моят отговор беше ... ти си моят първороден син, и винаги, ще те ОБИЧАМ.
Щом имах търпението да не посегна на чуждото дете, и не ми изгърмяха бушоните, няма ли да имам по-голямо търпение със своето?
Простете, че стана токлова дълго и за грешки те, но нямам време да го проверявам