И тя е човек

Лошото е, че някои намират това за свръх естествено и проява на неистова на доброта, некакви майки Терези им се привиждат  А туй са простички нещица, дето не изискват усилие, нито нищо.

Е, някои особи ако ще да спят зад Докторския паметник, усилията им ще са напразни.

Както и да е. По темата.
Авторът звучи леко екзалтиран, вероятно заради собствената си неадекватност и поведение на охлюв. Сякаш си е блъскал дълго главата как може да остави да влачат като животно болно беззащитно същество.

И с какво това "приемане" подобрява живота на хората в неравностойно положение? Ето, лицето-автор на възмутена статия приема прокуденото момиче. И какво от това? Кафе ли е получило то, нова дреха ли, милувка ли? Ми да беше я догонил на улицата, да беше я върнал в заведението на своя отговорност. Барем какао или сладолед да беше й купил. По какъв начин един автор на прочувствени статии/постове принася за добруването на момичета с олигофрения? По абсолютно никакъв. Празни вопли, празни разправии с охранители, агенции и собственици, прехвърляне на топки и трупане на ПР точки.

Миналата година едно такова "и тя е човек" нарита безпричинно петгодишното ми дете до будка за напитки. Жалко, че нямаше тогава охранители, към които да се обърна и които да извлачат това "беззащитно същество" някъде другаде, далеч от беззащитни деца.

А, не така.
Към мен специално подхождат много агресивно и не веднъж.
Како дай два лева- и ако не дадеш започва едно, не си е работа- детето ще ти умре и прочие.
Тези със стъклата на светофарите тенденциозно избират сама жена в колата и скачат като скакалци върху колата и започват да протягат мръсните си ръце към теб, докато ти отчаяно крещиш- "махни се".
Тези, които лежат по улицата те хващат за краката. Започват да ти навират в лицето отрязаните си крайници, езици и прочие. Тези в заведенията ти навлизат в личното пространство и ти тикат картички, кокичета или просто ти искат цигари или двайсет стотинки за хляб, отделно без никакво усилия ще ти грабнат телефона, или каквото докопат на една ръка разстояние, ако не внимаваш. Макар да се твърди, че са  съседи от добри семейства, с ментален проблем, които кротко се разхождат в околовръст и по случайност влизат в някое заведение да изпият едно кафе, ама лошите и нетолератни служители и клиенти не се съгласяват.
И не, не говоря за някое гето, не. Става дума за централни столични булеварди и скъпи жилищни райони и елитни заведения с елитна клиентела, в които няма портиер или фейсконтрол на входа, който да посреща клиентите и съответно да отпраща посетители от подобен род.

И в крайна сметка, интеграцията в обществото включва усилие и от двете страни.
Смело твърдя, че все повече хора с особености се забелязват, нормално облечени, с нормално поведение да се хранят в ресторанти, да пият напитка в кафенета, да пазаруват, да играят в градинка, да посещават масови училища и детски градини и макар да се забелязва, че са с някаква особеност, никой не ги сочи с пръст и не настоява да се освободи от присъствието им, стига да са направили това усилие да спазват съответните обществени норми, които, в крайна сметка ги правят част от това общество.
А въпросните норми, в крайна сметка са взаимно съобразяване за съвместно комфортно съществуване на обществените места.
Така, че да не бъркаме шаха с плуването, толерантността с адаптацията в обществото, процесите на интеграция в същото това общество и прочие.

Затова, ако искаме да си говорим за толерантността, трябва да погледнем и от другата страна на медала и да коментираме и какво се иска от другата страна, за да се завърши една успешна интеграция в обществото на човек или дете с особености.
Ако искаме да бъдем справедливи и отговорни към тези процеси, разбира се.

Така е. Дори да излязат от селото, то никога няма да излезе от тях и цървулите им ще личат от километри.
И обратното. Така, че е все едно какви усилия ще полагаш.

Така положението си е есктра, нали    

Приемането се състои в това, че околните най-вероятно ще съзнават какъв е проблемът с това живо същество и най-вероятно ще възпрат някой мутант да го хване за яката и да го блъска, докато то скимти като животинче. Пък току виж лека полека се намери и някой, който да му предложи нещо адекватно. Но както е модерно да се казва - не сме узрели. Туй прочетох и в темата с "висящото кафе. Не била приложима у нас, щото не сме узрели. Ей тъй, все зелени си стоим.

Нищо де, ти продължавай да се "подвизаваш", няма какво да разясняваш.

Не си справедлива, Нино.
Обществото все повече показва зрялост и нетърпимост към подобни вандалски изпълнения.
И те не касаят само подобни случки, а изобщо едно войнстващо насилие посред бял ден на оживени места.
Преди няколко дни попаднах във ФБ на някакъв, който на една трамвайна спирка, слязъл от колата и пребил възрастен човек, който се опитвал да се качи в трамвая.
И знам, че има много такива случки и всички сме били свидетели.
Момичето в задната кола, заснело случката с телефона си и макар на побойника нищо съществено да не му се случи, обществото реагира.
Ето и на тази случка има реакция, макар да коментираме и различни аспекти, просяци и прочие, това насилие никой няма да го одобри единодушно, нали така.

Следващият път обещавам да ти поискам разрешение.

Говорим за различни неща, Azzy  Преплетоха се две теми.
Справедлива съм, очевидец съм. И може би повече от огорчена съм омерзена, но съм напълно справедлива.

Що, иначе екстра ли си е? Ще те питам колко ще си екстра, като се завъргаля твоето дете в прахта. Да не забравиш само онова там, с приемането и толерантността. Да не забравиш да отидеш до психичноболната, да я хванеш под ръка и да й обясниш, че малки деца не се ритат. Обещаваш, нали?

Би било хубаво и в полза на позицията ти да споделиш с колко болни от олигофрения си пила кафе. Колко ментално увредени хора на улицата си успяла да убедиш/отведеш/успокоиш/спасиш? Съмнявам се дълбоко, че виртуалната ти философия има някакво практическо измерение, извини ме. Но пък звучиш пламенно и трогателно, дума да не ще.

В цивилизования свят една случка никога не се коментира ей така, без да се потърси и другата гледна точка. Един автор написал една статия и айде, стадото се юрнало да хули и да се възмущава. Навремето помня как се възмущаваха посетителите на едно централно варненско "Хепи", които не можеха хапка в уста да сложат от потока просещи майки с бебета, инвалиди и всякакви други. Кълна се, наистина бяха поток, ежедневен и ужасно досаден. Даваш левче и след 30 минути те пак са пред теб. Та, тогава всички пак се възмущаваха, ама от обратното - защо охраната и управата нищо не предприемат.

Имам предвид, че не си справедлива към обществото и обществените реакции, спрямо подобни вандалски прояви, посред бял ден.
И много хора, включително и аз съм огорчена и омерзена и най-вече винаги възмутена ако се подминава с безразличие и спокойствие подобен вандализъм, все пак забелязвам някакво развитие и реакции, макар и в повечето случаи- виртуални.
Защото реално, на такава случка на насилие на обществено място, околните се държат все едно нищо не се е случило и нищо не са нито чули, нито видели.
И макар да засегнахме и други аспекти, аз мисля, че в основата си, самият факт, че има все повече реакции и дискусии по такива теми, неминуемо ще достигне и до реални действия на време и на място.

Но и е време да се засегне и обратната страна на медала.
Какво се очаква и от другата страна, за да бъде приета от обществото.
За това май по-малко се говори, да не кажа-почти никак.
А за това, Крейзи е ужасно права, медалът има две страни.
И не и никак справедливо да коментираме само едната. Така каруцата няма да може да тръгне.
И само обществото ще бъде нетолерантно.

Според мен авторът е търсел публичност и ето-намерил я е,получил е своите 15 минути слава.Пък тук нека си списват хората податливи на емоционални манипулации...

Крейзи чик и Ази, що тъй си мисля, че вие не бихте се ужасили от някой със синдром на Даун, а по-скоро бихте се отвратили от някой, дето проявява грубост към такъв човек? Просто усещането ми са вас е такова...

Разбира се, Пънки.
Що за въпрос. Нито в моите изказвания, нито в тези на Крейзи става дума за подобно нещо.
Точно обратното. Ако някога човек се е заинтересувал в подробности от тази тематика - за интеграцията на такива хора в обществото, би бил информиран, че въпросът има две страни.
И само едната е толерантността на обществото към различните.
Другата страна касае усилията, които трябва да положат различните, за да ги приемат в същото това общество. И това не включва единствено да се усмихвам на хора със синдром на Даун, примерно, защото това би било крайно недостатъчно, изискват се повече усилия и упорита работа.
И аз смело мога да твърдя, че вече обществото е дорасло за това и спокойно възприема тези хора, стига да се забелязва желанието им да бъдат част от това общество.
Но от друга страна, когато ги няма положени тези усилия и няма никакви признаци за желание за интеграция и се изисква от обществото да бъде толерантно към хора, които са като хванати от гората и желаят да се подвизават сред хора, само, за да спекулират с милосърдието и чувството за вина с комерсиална цел единствено, аз пък не смятам, че е редно и най-вече справедливо към хората, които имат желание самите те или децата им да бъдат част от обществото и това е видно дори с невъоръжено око.

Пънки направи велико откритие.
И Аззи и Крейзи чик,споделят еднакви виждания,
както и не е работа на хората в заведението да се занимават с подобни
неща , спомена Терзийски и подчерта ,че ако той не е публична личност
и не разполага с контакти - никой не би обърнал внимание.
Не напразно хората са измислили клубни карти,а за да станеш член на даден клуб
трябват освен препоръки и няколко поколения да са членували.
Мислите ли,че англичаните са по-глупави от нас ?
Хората са направили всичко възможно за спокойствието и сигурността си.
Терзийски беше ясен в интервюто си - постигна отзвук в социалните мрежи + ефирно време.

Да.
Само не разбрахме англичаните и клубните карти какво общо имат с неандердалеца барман.