И тя е човек

Nino Tino 

Е, аз пък съм живяла на Оборище дълги години, а и до момента точно на ул. Шипка живеят родителите на мъжа ми и това изобщо не е вярно. Тук повечето много удобно се хванаха за организираната просия тип "Централна гара" или кръстовищата, но районът на ул. Шипка и Докторската градина, за който говорим,  изобщо не е такъв и не бъка от просяци, клошари или цигани. Ако наистина се подвизаваш в района си забелязала какви хора живеят там /ще спомена само една част- Левчев, една от сестрите Малееви, Вяра Анкова, Вълка, Красимир Гергов, майката на Станишев и т.н., има и доста дипломати, заради посолствата/. Тук никога не е имало висока престъпност и както вече споменах организирана просия, просто тези неща са регламентирани между босовете и полицията. Та в района минават само хора с ментални проблеми /спомням си едно момче със синдром на Даун преди време/, които живеят наблизо и близките им ги пускат, защото явно нямат възможност да се грижат за тях 24 часа. И хората ги черпят с кафе или банички, вафли, затова и те обикалят около кафенетата и будките. Дори съм сигурна, че, ако дошлите полицаи са били от 5-то районно, са познавали момичето и къде живее.


   

Ако момичето не е влязло да проси,ситуацията е съвсем различна.Но някъде в началото имаше цитат,според който тя редовно си проси.В случай,че не е така,тя има правото да е в това заведение колкото всеки друг.

Държиш да си говорим за мен, усещам. Добре. Не ме притесняват хората, не ме е гнус от тях, не са ми неприятни, не извръщам глава. Десет години в свободното си време се завирам по какви ли не места, с идеята да помогна за интеграцията на ромите. Не искам обаче да ми вменяват вина за положението на нито един страдащ у нас. А статията цели точно това. Не искам и да толерирам просията, нито просещи да ме притесняват, докато си пия кафето, независимо от възрастта, душевното и физическото им състояние.
Защото тук не виждам само лошо отношение към душевно болен, а към просещ. И такова щеше да е поведението на персонала към всеки, които притесняваше клиентите им, искайки пари от тях.

NinoTino, и аз си имам лични каузи и не се стремя да помогна на всеки. Като и ти си така, за какво се окаш така отривисто в темата и размахваш пръст?

Статията изобщо не цели това, а и никой не може да те накара да чувстваш вина, ако не се чувстваш гузна и сама не си я  вменяваш. А защо го правиш сама си отговори.   

 Прекалено усложнихте темата и ситуацията като цяло, а просто проблемът е :
 
а) неработещи институции
б) преекспониране (прекрачване) на делегираните права от служители с комплекси.

 Не е работа на кафепиещото гражданство да се явява съдник/защитник на нито едната от страните, нито пък е необходимо да става свидетел на подобни случки. За да няма просещи, за да няма психично болни по улиците, просто някои служители от съответните служби трябва да си размърдат задниците.
 Това е.
На мен ми писна да съм будната съвест на Държавата.
 

Вселена, моля те, прочети внимателно статията и ми кажи, тогава какво цели тя, ако не да се почувстваме виновни и, събуждайки тази вина у нас за бездействието ни да ни накара да предприемем нещо?

Много интересна тема!Не коментирам често, но този път не се стърпях.
Дали на някого от защитниците на просяците от какъвто и да е вид, му е минавало през ума, че тази просяшка дейност(бизнес) процъфтява така добре и благодарение на него.Ако никой не дава пари на просяци-такива няма да има, а в същото време понякога ми иде на сърце да прокълна тези хора, които просят, заради които сега ако се наложи на някой да поиска пари хората няма да дадат, защото си мислят, че и той е от организирания бизнес с просия.
По темата-барманът се е отнесъл ненужно физически грубо, но е било правилно да изгони момичето от заведението.На някого дали му минава през ума, че психично болно дете няма работа на вън, камо ли по заведения.И преди някоя от защитничките на онеправданите да викне бих искала да кажа, че нямам никакво притеснение от психично болни хора, които си седят със своите нормални близки на кафе без да досаждат на другите хора в заведението, но нямам чак толкова хуманизъм, че да не ми пречат психично болните, просяците, продавачките на рози, уличните музиканти, заинтригуваните мъже и тем подобни неканени на моята маса хора.Когато си плащам за кафе в скъпо заведение аз очаквам нужното спокойствие и персоналът е длъжен да ми го осигури.
За протокола никога не давам пари на хора, които просят, но никога, абсолютно никога не отказвам да купя храна на хора, които са ме помолили за това.Ако всички спрат да дават пари на просяците-този бизнес (защото това е бизнес) ще замре.
Авторът на статията е написал нещо, което ще създаде някакъв интерес към него, изобщо не вярвам, че се е трогнал от съдбата на едно психично болно дете-ако аз бях на неговото място също бих написала нещо подобно на тази статия, което да привлече общественото внимание към мен,но тъй като не съм писател съм обективна.

Напълно съм наясно какви могат да бъдат просещите (и организирани, и неорганизирани, има ги в различни степени и видове по света), но тук не става въпрос за просия! Колко пъти да го кажем! Извъртате темата, за да обвините някакви трети лица - институции, мафия, държавата и Костов, сигурна съм, е виновен за всичко.

А истината е друга. Болестта е грозна, когато не е на един смс разстояние.

Аз пък мисля точно обратното. Не болестта е в основата, а просията. Разбира се, съчетанието на двете идва в повече на чувствителните души, даващи по 3 лева за обикновено еспресо.

Преди години работех на бар, към хазарно заведение на пъпа  на центъра(пешеходна зона). Тогава спрях да давам пари на просяците. На всичките им знаех чалъмите и историите. Тогава разбрах, че циганчето дето проси изкарва повече от мен на ден. По-голямото беше захитряло като каже, че е гладно и му откажат пари, а му предложат да му купят закуска да я вземе и да я хвърли в първия кош като си продължи пътя( не разочарова спонсорите)...Че възрастмият мъж, който от години всеки ден е пред Германус, а лятото във Варна, живее и поддържа 2 жени, на не повече от 30г( и те с някакви увреждания). .Най-фрапантият случай беше едър мъж на около 35г с отрязан крак, на патерици. Излиза на улицата, изчаква да мине сама жена или с дете (има ли мъж никога не ги закача), препречва й пътя да не може да продължи и почва да вика и да я моли за лекарства, че умирал....Ама така вика, че в радиус от 30м се чува и всичко живо се обръща и ги гледа втренчено. На около 5-10м от него го пази майка му- пенсионерка. Като съберат 20-30лв, идват да ги изиграят, черпят се от бара, пушеше цигари от 5лв. Като ги свършат излизат пак да просят. Агресивен,  почва да вика, ако не стане по неговото или да кълне хората, че и те може да попаднат в негото състояние( а той си е изгубил крака като се е опитал да се самоубие скачайки под влак). Хубавото е че на такива места има охрана.

Аз не чувствам вина от статията, защото знам, че никога не бих проявила агресия към човек в плачевно положение, дори да ме е издразнил. Защото за мен това е като да ритам някой, който е паднал. И не наемам такива агресивни хора в моята фирма. Смятам, че статията ще бъде много полезна на първо място за собствениците и мениджъри на заведения, да помислят много внимателно какво поведение да имат те самите, а респективно и служителите им, в подобни ситуации на място в заведението. Ето, аз например, бих разпитала наоколо /полиция, живущи, от квартала/ за родителите, бих отишла при тях и бих ги предупредила, че ще сезирам АЗД и ще повикам телевизии, ако не се погрижат за дъщеря си и я оставят да се скита безнадзорно. Ще отида няколко пъти ако трябва, даже ще им я заведа. И бих казала без да спестявам какво мисля по този въпрос. На момичето не бих си изкарвала яда.
А другите, четящите в нета, също ще спечелят по нещо за себе си от статията. Теб, например,  би могла да те провокира да помислиш над разсъжденията си за хората и да откриеш защо се чувстваш виновна, след като не би трябвало, а и друг не се чувства. Ще се изненадаш до какви изводи ще стигнеш.


А, на никой, като изключим, че беше споменато около 50 пъти само в тази тема.  

Касита май е единствената трезва в тая тема.
Болестта била грозна когато не е на един sms разстояние-болестта никога не е хубаво нещо, независимо дали е кашлица и запушен нос или олигофрения.
Аз мисля, че достатъчно ясно поставих равенството мужду просещ олигофрен на масата ми докато си пия кафето и заинтригуван баровец, който си върти ключа на ферарито и се опитва да ми плати сметката.И двете ме дразнят еднакво.
Лека нощ на всички!Аз очевидно не съм достатъчно човечна и хуманно настроена, но утре ще прочета всички мнения, за да видя къде бъркам.

Вселена, ти продължаваш да бъркаш по вселенски мащабно- аз не се чувствам виновна. Не желая да ми вменяват вина. Не зная, успяваш ли да направиш разликата. Чрез този похват се прави опит да се събуди гражданската съвест. И се е случвало не един и два пъти.

С две думи не правиш разлика м/у осъзнат и неосъзнат човек? Но съм сигурна, че ако би го направила, би хванал за якичката олигофрена, нали? А не оня с ферарито.

Касита, докато ти се оплакваш от вселенската несправедливост, аз ще размахвам пръст.