- Публикувана: 22 март 2013, 23:40 ч.
- Последно мнение: 25 март 2013, 00:32 ч.
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 57 ~
Ееее, браво...
и аз ли да взема да си определя един такъв ден? 
Ееее, браво...
и аз ли да взема да си определя един такъв ден? 
Не знам аз почивам събота и неделя а и ти така че избилай 
......така че съм готова за парти
Здравейте!
Добър вечер и на всички които са се включили към момента!
Фериха...
При различните повторения и гледания на епизоди, сцени винаги се получаваше така, че все само някоя от сюжетните линии и теми бяха на фокус, но не бе така с образа на Фериха. По отношение на нея тя винаги, ама винаги беше на вниманието ми.
Дори и да не присъстваше в дадена ситуация, мисълта за нея, как случващото се ще се отрази и рефлектира и върху нея не ми излизаше от ума.
Любимка ми е, ама имам много критики към нея,
имам и все още необясними за мен нейни решения, на всичко отгоре и абсолютно неприемливи за мен като позиция.
Най-много наблюдавах нея и накрая най-много въпроси без отговор ми останаха пак именно за нея...
Образът й като пъзел, аха да сложа поредният елемент и виждам, че липсва нов...
БТВ-то, критикувам ги, мрънкам по техен адрес,
ама съм им благодарна, че закупиха и излъчват сериала.
Пред екрана на тв гледам спокойно, няма я мишката на компа с която често решавам /и задоволявам/ нетърпението и любопитството си, ама то неминуемо се заплаща с някои пропуски/поне при мен е така/
В епизодите от седмицата /42 и 43-ти/ и този от по-предната/41-ви/ се случи нещо ново и твърде важно за нея.
За мен е като един нов цял етап в начина й на мислене и поведение. Като нова възможност да продължи напред и сама да участва със собствения си избор в това което предстоеше да й се случи.
Тя не просто осъзна, че следва да промени нещо, тя изстрада, изплака това решение за промяна, за смяна на посоката си.
Дълго време нямах обяснение защо се примири с този насилствен годеж...да, уважение и зачитане на думата на родителите си, добре...ама идваше ми в повече.
Сега си мисля, че тя се примири и прие и защото се чувстваше много, много виновна.
Тя сама се смяташе, приемаше се за виновна и навярно затова сама прие решението на Ръза, и за свое самонаказание.
Съжаляваше и се наказа допълнително и сама за:
- като начало за лъжите към Емир
- за болката и разочарованието на Зехра когато разбра, че е представила Санем за своя майка
- донякъде и за това, че новината в списанието бе проблем за разбиранията на баща й за честта и достойното му име.
Затова и не се опълчи, прие смирено. Не бе въпрос само на страх или уважение към думата на семейството й, беше наказанието което в случая прие и тя. Реши да пожертва живота си, за грешките, за премълчаната истина, която в един момент натежа повече и от най- лъжливите думи, за болката която причини на обичани от нея хора, да, несъзнателно, но фактите бяха факти.
Реши, че от тук нататък ще я боли само и единствено нея.
Обаче...случи се нещо което я извади от болезненото смирение...катастрофата на Емир.
Тук по-скоро предполагам, че в един миг когато научи, че живота на Емир е в опасност, че може да го загуби, осъзна, че прави поредната грешка сама да погубва своя собствен живот.
Нямаше как да промени нищо вече сторено до тук, но можеше да промени това което предстоеше да се случи занапред.
Защото не е страшно да сгрешиш, по-страшно е да не се опиташ да намериш верният път.
Навярно силната й любов, момента така критичен за живота на Емир й даде сили, сили и кураж да се бори.
Борба при това на два фронта, на две нива:
-веднъж с всички и всичко останало извън нея, но около нея...с фанатичните разбирания на семейството и средата й за морал и поведение, с предразсъдъците за бедните и богатите и какво ли още не...изобщо с всичко и всеки който би бил препятствие за любовта й.
-борба и с нея самата, със страховете, притесненията които имаше и които досега надделяваха винаги и бяха пречка за това да бъде честна, открита и искрена с Емир, така и толкова колкото той заслужаваше, колкото самата тя заслужаваше, както и колкото самата им любов заслужаваше.
Хареса ми в момента в който категорично реши, че няма какво или кой да я спре...да отиде при него. При това категоричност осъзнавайки, че няма да й е лесно, защото сама не беше наясно как, какво й предстои, ще се справи ли, ще й стигнат ли силите...единственото което знаеше и беше повече от убедена е, че трябва, трябва да последва сърцето си, любовта й, която беше нужна в момента на нея и на Емир повече от всякога.
Хареса ми най-вече с това, че не просто се противопостави на чужд избор/в случая на майка си/ а последва своя собствен, онзи собствен и личен избор на който всеки има право, дори и да греши.
Казват слабите хора чакат да настъпя благоприятните обстоятелства за тях, а силните ги създават сами. Не знам до колко самата Фериха бе силна или слаба, но към този така важен момент тя намери сила/и сили в себе си/ да създаде сама добрите и благоприятните обстоятелства за себе си, за любовта си, за Емир и за тях заедно.
В болницата...всяка сълза, всеки жест говореше за страха й да не загуби Емир и в същото време силната й вяра и надежда, че той ще преодолее смъртта.
Така дълго премълчаваната истина и изповедта й я освободиха от тежест която носеше до сега сам сама и сякаш й дадоха допълнителна сила към онзи момент в който тя вече беше взела решение да се бори за любовта им, да се бори за правото на своя избор.
Даде й и надежда, даде й и вяра.
И още нещо което ми направи впечатление в случая...
Можеше веднъж решила да следва избора си, просто да остави всички и всичко зад гърба си, още повече, че достатъчно изтърпя и като унижение...и във психически, емоционален, че и буквален/физически смисъл
Обаче не го направи, пак помисли и за другите, за майка си, за семейството си.
От къде й дойде на ум сутринта да се появи с тая кошница...не знам, ама и аз като Зехра бях изтръпнала какво ще се случи, ако Ръза бе разбрал какво се случва под носа му.
Знам, че веднага възниква въпроса...а защо досега не помисли за другите, когато премълчаваше истината мислеше ли за другите?
Мислеше, тя винаги мислеше и за другите, макар после нещата да изглеждаха съвсем другояче.
Взе решение Фериха, да, но това бе по-лесната част, това бе като да избереш посоката на пътя си, предстоеше й трудното и същественото от тук нататък...стъпките, крачките напред, борбата с всички препятствия които я очакваха-навън и навътре в нея.
Защото казват:
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш!!!
Сега трябваше да каже и истината...само истината и цялата истина, независимо какво щеше да й коства тя, истината закъсняла и донесла куп беди на всички...закъсняла, но за нея винаги има време-ВИНАГИ!
Мисъл от нета, която ми хареса, не бях я чувала.
Лъжата може да обиколи половината свят, докато истината все още си обува обувките!
Невероятна игра на Хазал до тук и не само, в цялата история до финал й!
Не знам дали е само до професионалните й умения и до колко сама изживя живота на героинята си, но аз като зрител усетих 1 към 1 всяко чувство и всяка емоция на образа й!
Този път се получи по-дълго от обикновено, ама нали ми е любимка! 
Добър вечер и на всички които са се включили към момента!
Фериха...
При различните повторения и гледания на епизоди, сцени винаги се получаваше така, че все само някоя от сюжетните линии и теми бяха на фокус, но не бе така с образа на Фериха. По отношение на нея тя винаги, ама винаги беше на вниманието ми.
Дори и да не присъстваше в дадена ситуация, мисълта за нея, как случващото се ще се отрази и рефлектира и върху нея не ми излизаше от ума.
Любимка ми е, ама имам много критики към нея,
имам и все още необясними за мен нейни решения, на всичко отгоре и абсолютно неприемливи за мен като позиция. Най-много наблюдавах нея и накрая най-много въпроси без отговор ми останаха пак именно за нея...
Образът й като пъзел, аха да сложа поредният елемент и виждам, че липсва нов...
БТВ-то, критикувам ги, мрънкам по техен адрес,
ама съм им благодарна, че закупиха и излъчват сериала.Пред екрана на тв гледам спокойно, няма я мишката на компа с която често решавам /и задоволявам/ нетърпението и любопитството си, ама то неминуемо се заплаща с някои пропуски/поне при мен е така/
В епизодите от седмицата /42 и 43-ти/ и този от по-предната/41-ви/ се случи нещо ново и твърде важно за нея.
За мен е като един нов цял етап в начина й на мислене и поведение. Като нова възможност да продължи напред и сама да участва със собствения си избор в това което предстоеше да й се случи.
Тя не просто осъзна, че следва да промени нещо, тя изстрада, изплака това решение за промяна, за смяна на посоката си.
Дълго време нямах обяснение защо се примири с този насилствен годеж...да, уважение и зачитане на думата на родителите си, добре...ама идваше ми в повече.
Сега си мисля, че тя се примири и прие и защото се чувстваше много, много виновна.
Тя сама се смяташе, приемаше се за виновна и навярно затова сама прие решението на Ръза, и за свое самонаказание.
Съжаляваше и се наказа допълнително и сама за:
- като начало за лъжите към Емир
- за болката и разочарованието на Зехра когато разбра, че е представила Санем за своя майка
- донякъде и за това, че новината в списанието бе проблем за разбиранията на баща й за честта и достойното му име.
Затова и не се опълчи, прие смирено. Не бе въпрос само на страх или уважение към думата на семейството й, беше наказанието което в случая прие и тя. Реши да пожертва живота си, за грешките, за премълчаната истина, която в един момент натежа повече и от най- лъжливите думи, за болката която причини на обичани от нея хора, да, несъзнателно, но фактите бяха факти.
Реши, че от тук нататък ще я боли само и единствено нея.
Обаче...случи се нещо което я извади от болезненото смирение...катастрофата на Емир.
Тук по-скоро предполагам, че в един миг когато научи, че живота на Емир е в опасност, че може да го загуби, осъзна, че прави поредната грешка сама да погубва своя собствен живот.
Нямаше как да промени нищо вече сторено до тук, но можеше да промени това което предстоеше да се случи занапред.
Защото не е страшно да сгрешиш, по-страшно е да не се опиташ да намериш верният път.
Навярно силната й любов, момента така критичен за живота на Емир й даде сили, сили и кураж да се бори.
Борба при това на два фронта, на две нива:
-веднъж с всички и всичко останало извън нея, но около нея...с фанатичните разбирания на семейството и средата й за морал и поведение, с предразсъдъците за бедните и богатите и какво ли още не...изобщо с всичко и всеки който би бил препятствие за любовта й.
-борба и с нея самата, със страховете, притесненията които имаше и които досега надделяваха винаги и бяха пречка за това да бъде честна, открита и искрена с Емир, така и толкова колкото той заслужаваше, колкото самата тя заслужаваше, както и колкото самата им любов заслужаваше.
Хареса ми в момента в който категорично реши, че няма какво или кой да я спре...да отиде при него. При това категоричност осъзнавайки, че няма да й е лесно, защото сама не беше наясно как, какво й предстои, ще се справи ли, ще й стигнат ли силите...единственото което знаеше и беше повече от убедена е, че трябва, трябва да последва сърцето си, любовта й, която беше нужна в момента на нея и на Емир повече от всякога.
Хареса ми най-вече с това, че не просто се противопостави на чужд избор/в случая на майка си/ а последва своя собствен, онзи собствен и личен избор на който всеки има право, дори и да греши.
Казват слабите хора чакат да настъпя благоприятните обстоятелства за тях, а силните ги създават сами. Не знам до колко самата Фериха бе силна или слаба, но към този така важен момент тя намери сила/и сили в себе си/ да създаде сама добрите и благоприятните обстоятелства за себе си, за любовта си, за Емир и за тях заедно.
В болницата...всяка сълза, всеки жест говореше за страха й да не загуби Емир и в същото време силната й вяра и надежда, че той ще преодолее смъртта.
Така дълго премълчаваната истина и изповедта й я освободиха от тежест която носеше до сега сам сама и сякаш й дадоха допълнителна сила към онзи момент в който тя вече беше взела решение да се бори за любовта им, да се бори за правото на своя избор.
Даде й и надежда, даде й и вяра.
И още нещо което ми направи впечатление в случая...
Можеше веднъж решила да следва избора си, просто да остави всички и всичко зад гърба си, още повече, че достатъчно изтърпя и като унижение...и във психически, емоционален, че и буквален/физически смисъл
Обаче не го направи, пак помисли и за другите, за майка си, за семейството си.
От къде й дойде на ум сутринта да се появи с тая кошница...не знам, ама и аз като Зехра бях изтръпнала какво ще се случи, ако Ръза бе разбрал какво се случва под носа му.
Знам, че веднага възниква въпроса...а защо досега не помисли за другите, когато премълчаваше истината мислеше ли за другите?
Мислеше, тя винаги мислеше и за другите, макар после нещата да изглеждаха съвсем другояче.
Взе решение Фериха, да, но това бе по-лесната част, това бе като да избереш посоката на пътя си, предстоеше й трудното и същественото от тук нататък...стъпките, крачките напред, борбата с всички препятствия които я очакваха-навън и навътре в нея.
Защото казват:
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш!!!
Сега трябваше да каже и истината...само истината и цялата истина, независимо какво щеше да й коства тя, истината закъсняла и донесла куп беди на всички...закъсняла, но за нея винаги има време-ВИНАГИ!
Мисъл от нета, която ми хареса, не бях я чувала.
Лъжата може да обиколи половината свят, докато истината все още си обува обувките!
Невероятна игра на Хазал до тук и не само, в цялата история до финал й!
Не знам дали е само до професионалните й умения и до колко сама изживя живота на героинята си, но аз като зрител усетих 1 към 1 всяко чувство и всяка емоция на образа й!
Този път се получи по-дълго от обикновено,
ама нали ми е любимка! 
САмата любов между двамата е много завладяваща! Но лично на мен втори сезон ми харесва повече! След като Емир разбира истината за нея! Как се опитва да я нарани, но в същото време не иска да се откаже от нея да се отдалечи!
Много е завладяващ филма,а любовта им въздейства много на зрителите!
Много е завладяващ филма,а любовта им въздейства много на зрителите!
margita9 Съгласна съм с теб за образ като Фериха. За мен Хазал като актриса са справи чудесно за ролята на Фериха представия така както трябва.Зрителите за да повярват в нещо или някого трябва тези който играят на малкия телевизионен екран да са малко или много влезна ли в образа на героя но в случая не само влизането на роля беше важно но и химията.Ако няма химия между някого не може да се получи. 