Здравейте, сигурна съм че проблема ми ще породи много злобни коментари , но съм свикнала с това а само майка която е преживяла този ежедневен кошмар може да ме разбере. Надявам се да открия тук адекватен съвет, който поне би ме насочил как да постъпя, към кой да се обърна или как да помогна на детето си.Ще ви разкажа накратко нашата история:
Имаме си едно красиво , умно момче. Енергично, развива се нормално, но ......в момента е на три и половина и пие три пъти на ден по едно шише кисело мляко, при това с каучуков накрайник. обожава го!!
Не е кърмен , зърната ми са навътре и с огромни усилия, цедене и така и не можа да засуче.Започнах да го храня с адаптирано мляко което пиеше с отвращение, но си го изпиваше настоявах му.Захраних го както си му е реда но ми беше трудничко и захранването задавяше се от най малките частички и дори повръщаше от задавяне понякога. Често му ги пюрирах не че не знам как трябва но детето се давеше.Ок на 10 месеца започнахме да се храниме от детската кухня.Детето си изяждаше всичко с повече настояване , но се хранеше добре до година и половина. Правих му и в къщи картофки със сьомга, мусака, супички....винаги малко по-намачкани за да не се задави.Пропуснах да поясня че на една годинка отказа адаптираното мляко и не приемаше никакво мляко шест месеца(само кухня).
Така , на година и половина се наложи да изпие първия си антибиотик-аугментин!!Непосредствено след приема му отказа храна! Буквално отказа всякаква човешка храна!!Отначало се чудех какво да му давам , давах сухари , солети ....Някак неусетно поиска да пие прясно мляко шоколадово, изхитрих се като му го слагах в непрозрачно шише с биберон и малко по малко го замених с кисело мляко. Детето беше доста отслабнало. Поуспокоих се като започна да пие кисело мляко , а той така го заобича че си го искаше постоянно. Казах си нека да си пие млякото пък скоро ще прояде. Всеки ден от тогава му предлагам храна но категорично отказва. Вече две години е така!!!!
Склонен е да яде само и единствено странджанки, пържени картофи, корнфлекс-сух, кус кус със масло и сирене, рогче, кекс,хляб без да е намазан!! Нищо друго! Нагъва си киселото мляко с голям кеф!!
Сега е момента да кажете ами защо не му спреш млякото!Да знам че трябва през тези две години съм правила три пъти експерименти да му го спра за по три дена , предлагам готвено , като откаже прибирам и не давам нищо друго !!Ок детето стоеше гладно по три дни , накрая започваше да залита, неможеше да качва стълбите, изнемощял ,слаб със сенки под очите но манджата не погледна!!
Свекърва ми ми каза :детето е като болно дай му нещо неможе така и така и направих беше ад за мен да го държа гладен.И пак млякото и ...така.
Опитах да го храня насила два пъти , казах му че ако не опита от лъжичката ще изляза от къщи и ще остане сам, той склони да отвори уста но в мига в който усети храната повърна. Като че ли го е гнус, беше ужасен плака , пищя със страх в очичките.
Вече съм безсилна давам млякото и чакам нещо да се случи...През тези две години имах периоди да не мога да спя за да мисля как да постъпя, страх ме е че ще му навреди това.
Учудващо е че е здрав. Правих му изследвания -наред са, хемоглобина му е наред. Ходи от пет месеца на градина боледувал е два пъти слава богу. Много е отракан, със самочувствие, свикна веднага в градината, хубавец ни е но....там яде само и единствено хляб.КАКВО ДА ГО ПРАВЯ?
Като майка се съмнявам че има страх от храната.
Имаме си едно красиво , умно момче. Енергично, развива се нормално, но ......в момента е на три и половина и пие три пъти на ден по едно шише кисело мляко, при това с каучуков накрайник. обожава го!!
Не е кърмен , зърната ми са навътре и с огромни усилия, цедене и така и не можа да засуче.Започнах да го храня с адаптирано мляко което пиеше с отвращение, но си го изпиваше настоявах му.Захраних го както си му е реда но ми беше трудничко и захранването задавяше се от най малките частички и дори повръщаше от задавяне понякога. Често му ги пюрирах не че не знам как трябва но детето се давеше.Ок на 10 месеца започнахме да се храниме от детската кухня.Детето си изяждаше всичко с повече настояване , но се хранеше добре до година и половина. Правих му и в къщи картофки със сьомга, мусака, супички....винаги малко по-намачкани за да не се задави.Пропуснах да поясня че на една годинка отказа адаптираното мляко и не приемаше никакво мляко шест месеца(само кухня).
Така , на година и половина се наложи да изпие първия си антибиотик-аугментин!!Непосредствено след приема му отказа храна! Буквално отказа всякаква човешка храна!!Отначало се чудех какво да му давам , давах сухари , солети ....Някак неусетно поиска да пие прясно мляко шоколадово, изхитрих се като му го слагах в непрозрачно шише с биберон и малко по малко го замених с кисело мляко. Детето беше доста отслабнало. Поуспокоих се като започна да пие кисело мляко , а той така го заобича че си го искаше постоянно. Казах си нека да си пие млякото пък скоро ще прояде. Всеки ден от тогава му предлагам храна но категорично отказва. Вече две години е така!!!!
Склонен е да яде само и единствено странджанки, пържени картофи, корнфлекс-сух, кус кус със масло и сирене, рогче, кекс,хляб без да е намазан!! Нищо друго! Нагъва си киселото мляко с голям кеф!!
Сега е момента да кажете ами защо не му спреш млякото!Да знам че трябва през тези две години съм правила три пъти експерименти да му го спра за по три дена , предлагам готвено , като откаже прибирам и не давам нищо друго !!Ок детето стоеше гладно по три дни , накрая започваше да залита, неможеше да качва стълбите, изнемощял ,слаб със сенки под очите но манджата не погледна!!
Свекърва ми ми каза :детето е като болно дай му нещо неможе така и така и направих беше ад за мен да го държа гладен.И пак млякото и ...така.
Опитах да го храня насила два пъти , казах му че ако не опита от лъжичката ще изляза от къщи и ще остане сам, той склони да отвори уста но в мига в който усети храната повърна. Като че ли го е гнус, беше ужасен плака , пищя със страх в очичките.
Вече съм безсилна давам млякото и чакам нещо да се случи...През тези две години имах периоди да не мога да спя за да мисля как да постъпя, страх ме е че ще му навреди това.
Учудващо е че е здрав. Правих му изследвания -наред са, хемоглобина му е наред. Ходи от пет месеца на градина боледувал е два пъти слава богу. Много е отракан, със самочувствие, свикна веднага в градината, хубавец ни е но....там яде само и единствено хляб.КАКВО ДА ГО ПРАВЯ?
Като майка се съмнявам че има страх от храната.
С края на яслата им заявих "До тук с бибките, вие сте големи време е да изхвърлите шишетата от утре в чашка". Познайте дали са пили мляко вкъщи вече половин година, неее 
Аз не го намирам за проблемно, прясно никога не са харесвали но проядоха сирене и кашкавал. Нещо което преди не поглеждаха сега сами го търсят в хладилника. Вали от около 2 месеца само в градината пие мляко по малко, Миша още се дърпа. В групата на децата ми остава ежедневно много храна именно от такива капризи, майките масово ми споделят или "изяжда си всичко и иска още" или "ако реши да яде то е само хляб, не искам да я/го насилват за повече да не откаже и хляба". Аз съм казала каквото и когато искат. Никога на сила не съм хранила (ДК се приемаше добре, почти не съм имала проблеми с нея) и пак 90% от сервираното вкъщи и в градината е "не искам" (отказано). Харесва се мазното и пърженото - картофки, чипс тиквички, пилешки крилца, пържено месце а за закуска тестени храни само (пържени филийки, мекици или макарони) 
)))))бях кошмар за бабите ми. Да , но ядях всичко макар и злояда на три и половина вече съм била опитала от всяка храна а друг е въпроса дали ми е харесала или не.
