1. Се консултирала с психолог, за да видя дали нещо в моето отношение/в отношението ми с детето не провокира подобно отношение към храната. Също бих се опитала да си отговоря на въпроса дали детето наистина толкова си обича чашата с мляко, понеже обича мляко, или я използва като някаква емоционална утеха, като нещо, което му дава сигурност и стабилност. Ако е второто, следва да се търси причината, поради която детето има нужда от такова нещо.
Бих работила в посока да не се фиксирам толкова върху храненето, също и да не показвам на детето, че това е проблем за мен. Да, съгласна съм, че има деца, които минават през периоди на злоядство по независими от родителите причини, но в повечето случаи на злояди деца става дума за проблем в отношението на родителите/в представата им за децата и храненето им.
2. Бих направила консултация с логопед.
3. Бих си записвала поне 1 седмица всяка хапка, която яде детето (без да му казвам и без то да забелязва), за да видя колко реално яде то. Често се случва майката да си мисли, че детето не яде достатъчно и разнообразно, но това да е само според представите й за достатъчно и разнообразно (които са субективни, а всеки организъм има различни нужди в различните периоди).
4. Бих анализирала записаното, за да установя какво точно яде детето. Ако видя, че в менюто му има много боклучава храна, моментално ще я изключа.