Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 6

Спред мен е важно и как точно я пушиш. Както винаги се пише , а и това е истината, пушенето е психически проблем.
Пример, запалваш и си мислиш: Колко е готина тази цигара, как мога да живея без тях и т.нат.
 Пример, запалваш и си мислиш: Леле, как смърди, как може човек изобщо да ги пуши тези фъш..и, кашляш, задушаваш се и усещаш как дима минава през цялото ти тяло и остава своя болезнен отпечатък ( е, с времето ще се разбере колко точно, но защо да чакаме).
Аз лично съм такъв пример, не знам дали да го пиша, защото е лош примера ми... Мисля беше една седмица след спирането ми, мислех си:Никой не ми пречи да пуша, нищо ми няма като пуша, защо да ги спирам , дори майка не ми вярваше и ми казваше, защо си причиняваш този стрес?
И една събота или неделя беше, ММ го нямаше и аз в абсистенция... На никой никакви обяснения да не давам.Тъй като все още имам цигари в шкафа отидох и взех една.  Еми, да ви кажа не я изпуших цялата, стана ми лошо и осъзнато оттогава го помня това чувство (защото преди това си мислех колко е готина цигарката), оттогава знам цигарите са зависимост, това е. И аз искам да съм свободна. Чувствам се добре, получавам комплименти и хвалебствия, ей продължават хората да не ми вярват   Винаги са ми казвали "колко сладко пушиш" . Това беше в миналото и дано си остане такова.
Та общо взето мнението ми е нито една цигара повече и завинаги. Съвета ми е добре си помислете докато пушите последната си цигара.
Криша е права, излишен романтизъм.
Момичета как се справяте, пишете? Мидлен, Кукумицина 

Не пуша от 4 години. Първата година запалих 2 цигари по повод празници и събиране с колеги  и приятели. Много ми беше гадно в устата. Повече не запалих. Щастлива съм, че се спасих от лапите на този вреден навик. Сега не ми идва наум да запаля, отвътре ми дойде отказът от цигарите.
Не мислете, че като не пушите от 1 месец сте постигнали успех. Ако удържите първите 6  месеца, може да кажете, че сте успели. Нататък е малко по-лесно.
Успех на всички! И мислете за партньора си, той не е длъжен да търпи вонята ви на цигари само защото ви обича.......

За съжаление  , винаги ще си останем бивши пушачи. Чела съм, че има кризи на 6 месеца, година, две...А и след 10 години има хора се връщат... Няма гаранция Франция! 
wilian , ти можеш да споделиш през какъв период си имала кризи за тези 4 години, ще ни е полезно на всички  .

Не съм имала големи кризи. Имала съм моментни силни пориви да запаля най-вече през първата година. За щастие устоях им.
Ако ти е писано да спреш цигарите, ще ги спреш. Иначе, ще се върнеш пак към стария навик.
Ние сме бивши пушачи. Може би след 10, 20 или повече години в зависимост от броя изпушени цигари, ще се "изравним" с непушачите.

Хайде и аз тук, чак сега открих темичката 
Не пуша вече от почти 3 години, по точно 2 години и  8 месеца. Спрях ги от раз, но.... с малка помощ  носих игли за отказване 40 дни. Не знам дали те помогнаха или е самовнушение, но спрях цигарите и от тогава не съм палила нито веднъж! Имах само 1 криза - четири месеца след последната цигара. Не ми се пуши, не ме дразни цигарения дим, все едно ми е, а покрай мен е пълно с пушачи.
Успех на всички в борбата с вредния навик! Стискам палци 

Не мисля, че важи за всички. Аз ужасно много се радвам, че запалих една цигара на 52-рия ден. Писах на предните страници за случая. Благодарение на това вече нямам никаква нужда от цигари. И кризи изчезнаха, и всичко. Повдига ми се само като си помисля. Но ако не го бях направила, сигурно още щях да въздишам по тях 
Рисковано да се пробва, но си заслужава, ако ще спести много мъки в бъдеще. Пък ако не стане, пак отначало, и вече си знае човек, че при него това не важи.

Скъпи, деца. За да откажете цигарите се иска силна воля. Второ, в самите цигари се слагат пристрастяващи вещества, за да се купуват повече и да се откажете много трудно. Знам го със сигурност. Имам позната, която е технолог на тютюни. Тя самата не пуши цигари. Отделно, защото са вредни и второ, защото тютюнът, който се слага сега в България е ниско-качествен, особено на цигарите без бандерол. Не случайно, циганите, които ги разпространяват, не ги пушат. Те си купуват цигари от магазина. Внимавайте, моля Ви....

Здравейте,моми4ета!При мен абстиненция + воля=из4истена къща  ...............трудно ,но не невъзможно......пристъпи "много ми се пуши"-4ести ,ама и това ще отмине.....да видим,не смея нищо да кажа ...дано................успех моми4ета и благодаря 

Мидлен, радвам се за теб. Крачката си я направила, желая ти успех.

 

Здравейте пак от мен, всичкиии!   Днес пак ме е обзела някаква абстиненция, особено преди малко докато шофирах. 
midlen, смятам да последвам светлия ти пример с чистенето, тъкмо съм сама, че да се развъртя наволя 
(макар че майка ми ми каза, че днес не се чистило, ама пусто много ми е нервно)

Черпя ви с чист въздух:


И едно следобедно кафе:

Кукумицина, радвам се и за теб.
Кога минаха 10 дни, а? Так ще минат и 100 , и 1000 и повече.
Благодаря за почерпката. Тази година като че ли по-силно усещам мириса на липа  .
Успешен ден на всички!

brilqntina  Даа, 10 дни ей така се изнизаха. Наистина първоначалния шок от отказването някак си отшумява. Защото първите 4-5 дена ми беше много трудно. Само за цигари мислех, защото както казах и преди, доста неща вършех пушейки. Сега съм на моменти, но надявам се и това премине скоро. Прекрасно е да усещаш аромати с нови сетива Липата е особено приятна. В детството ми в центъра на Пловдив, улицата, на която живеех беше цялата в липи Е, отдавна съм софиянка, но пък на балкона имам едно много приятно ухаещо дръвче - розов олеандър - подарък от свеки:
Та се наслаждавам и аз на благоухания...

Между другото тия дни бях в Копенхаген и ми направи впечатление, че напротив на очакванията ми, там доста пушат и по улиците ако се вгледаш е по-засипано с фасове от тук. За пръв път се почувствах горда от непушенето ми...

И преди съм го споделяла. Аз съм този случай - 10 години без цигари, не съм се сетила за тях в най-трудния момент от живота ми /когато съпругът ми почина/, но по-късно една запалена, ей-така,  и сега ги пропуших постепенно яко. Искам да ги спра, но не мога да се справя. Затова чета в темата, но не мога да се нахъсам.

Всеки ден гледам пушачите внимателно, смучат тез цигари все едно от това зависи живота им, а не е така. Спомням си и аз как треперих като не мога да пуша, само като го мисля това и се дразня, че изобщо съществуват (цигарите). rimar , желая ти успех, нахъсай се!