Пета тема на чакащите

  • 263 167
  • 2 547
  •   1
Отговори
# 2 385
  • при него
  • Мнения: 1 745
Дукеса, от страни им е много лесно:" всеки човек се ражда с името си"... не, това е твоето дете и името му трябва да е дадено от теб. Живот и здраве, най-вероятно ще сменим и ние.

# 2 386
  • Мнения: 37
вече имаме общо 5 писма за вписване

# 2 387
  • София
  • Мнения: 301
Вие мислили ли сте по въпроса?

Ние мислим да не сменяме името, освен, ако не звучи откачено и неприемливо (например Клеопатра, Исус и т.н.). Ако случаят е такъв, ще търсим име близко по звучене, или смисъл до родното. Аз мисля, че името им е единственото нещо, което тези деца някога са имали, то е част тяхната идентичност и не чувствам, че имам право да отнема на детето си това. Харесва ми, или не, формирането на детето като личност ще е започнало от преди да дойде у дома...
Това е моето мнение, не упреквам никой, който е решил да смени името.

# 2 388
  • Мнения: 436
мишка и патето, честити ви 5 писъмца.

Дукеса, от сега няма какво да го мислим въпроса за смяната на името. Всичко зависи от това какво име ще носи детето. Ако е хубаво - ще го оставим, ако ли пък не ни харесва - ще го сменим с близко по звучене име както ни посъветваха на курса. Иначе много отдавна си бяхме взели решение за имена на момче и момиче, но Съдбата може би е решила друго.

# 2 389
  • Мнения: 37
Дукеса след вписването колко време чакахте

# 2 390
  • Мнения: 83
Вие мислили ли сте по въпроса?

Ние мислим да не сменяме името, освен, ако не звучи откачено и неприемливо (например Клеопатра, Исус и т.н.). Ако случаят е такъв, ще търсим име близко по звучене, или смисъл до родното. Аз мисля, че името им е единственото нещо, което тези деца някога са имали, то е част тяхната идентичност и не чувствам, че имам право да отнема на детето си това. Харесва ми, или не, формирането на детето като личност ще е започнало от преди да дойде у дома...
Това е моето мнение, не упреквам никой, който е решил да смени името.


Всичко е много относително и най-добре това решение да се вземе след решението за осиновяване на детенцето. Винаги съм твърдяла, че ще сменим името. Обаче когато задействахме процедурата исках да му оставим името, защото много ми харесваше. Но го сменихме и го кръстихме на един от дядовците, чието име също е много хубаво и българско. Е, може би му "отнех" връзката с миналото, но пък елате да видите какво щастие е от страна на дядо. Не, че дядо ни е въздействал де, ама винаги си е мечтал за внук, който да му носи името, та го изненадахме...... Laughing Та решението е индивидуално. Но каквото и да решим трябва след това да престанем да се притесняваме правилно ли е или не - вече е свършен факт.  Wink

# 2 391
  • Мнения: 15
Аз още от самото начало, от вземане на решението за осиновяване, знаех, че ще сменя името на детенцето. Моят син дойде с прекрасно българско име, колкото и добре да звучеше, го променихме, просто не можех да си представя, че МОЕТО дете ще носи име, което някой друг му е дал, а и не мисля, че по този начин му "отнемам" нещо.

# 2 392
  • Мнения: 34
Ухааа! Каква дискусия се завихрила. Радвам се. Simple Smile
Не мисля, че съм ограбила детето си от неговото минало. И на мен ми казаха това на курса, каза ми го и социалната работничка, която се занимаваше с детето ни. Аз обаче твърдя, че не връзката с миналото,а тази с щастливото настояще е по-важна. Детето ми ще разбере, че сме сменили името му. Аз лично ще му го кажа и ще му разкажа защо сме взели това решение. Междувременно имаме едно щастливо малко момченце, един горд дядо и друг, чиято памет също завинаги ще живее с името на неговия внук.

Мишка,чакахме около месец. Мисля,че стана бързичко, защото нямахме много изисквания освен възрастта от 6 м. до 3 г.

# 2 393
  • Мнения: 118
Здравейте относно смяната на имената аз също бях убедена че ще го сменя и докато чакахме си бях избрала имена за момче и момиче даже на срещите с детето пак си бях на същото мнение и изведнъж като ме попитаха не знам защо ми излезе от устата че няма да го сменям и така си остана с името с което си беше и което всъщност е много хубаво име

# 2 394
  • Мнения: 6
Привет и от мен.Ние подадохме всички необходими документи.Подпълнихме и заявлението,и така вече десет дена минаха.Пожелавам на всички кратко чакане,а на всички мами да нагушкат и нацелуват своите слънчица Hug

# 2 395
  • България
  • Мнения: 1 006
Първата стъпка е направена. Успех! Дано се гушкате и вие скоро, както и всички, които сме в очакване!  Wink

# 2 396
  • София
  • Мнения: 331
Здравейте,
на мен ми предстои курс и 2-ра среща. Много се вълнувам. Имаше една книга, тук съм чела в темата че я споменават за осиновяването, мисля да си я купя и да чета и дано даде отговор на някои мои вълнения.
Успех на всички! Hug

# 2 397
  • Мнения: 436
Vi_Vivian, да не би книгата да е "Първична рана"? Какви са ти вълненията? Браво, че напредвате.

# 2 398
  • София
  • Мнения: 331
Vi_Vivian, да не би книгата да е "Първична рана"? Какви са ти вълненията? Браво, че напредвате.

Фани Давидова - “Рaзpeшитeлнo зa poдитeли: Кaк дa ocинoвим дeтe в Бългapия – cтъпкa пo cтъпкa”.
 
Ами притеснявам се, дали ще се справя с тази задача да бъда майка. Дали ще съм добър родител, дали детето ще ме хареса, обича...
Аз съм сама, нямам партньор, но имам подкрепата на родителите си с които живея.

# 2 399
  • Мнения: 436
Vi_Vivian, аз си поръчах първо книгата на Фани, после и Първичната рана. И двете могат да ти дадат отговори. Чети ги смело.
На курса също ще получиш много отговори. Това са въпросите, които и ние си задаваме. Но важното е да дадем обич, да имаме подкрепа на близките ни, да осигурим на детенце условия и за съжаление доходите ни също са от значение. Бъди по-смела  bouquet . При нас на курса сами кандидат мами бяха повече от кандидатите двойки.

Общи условия

Активация на акаунт