Пета тема на чакащите

  • 256 744
  • 2 547
  •   1
Отговори
# 480
  • София
  • Мнения: 1 865
 newsm68 newsm44  Чудесна новина! Поли, много се радвам за тебе!  newsm51

# 481
  • Мнения: 1 418
Еееее е супер! И ние утре пътуваме...

# 482
  • София
  • Мнения: 1 865
ТУТИ, стискам ти палци и чакаме новини!  newsm10

# 483
  • Колибите
  • Мнения: 357
Полито, чудесна новина Hug.
Тути, кураж Hug.

# 484
  • Мнения: 46
Момичета ПОЛУЧИХМЕ ПИСМО от Ловеч за момченце на 3г.5м.от приемно семейство.Сутринта пътуваме за там.Няма нужда да ви казвам,че не знам къде съм и какви ги върша.Дечко е в Тетевен, но първо трябва да отидем до Ловеч да ни прочетат доклада и после ще се върнем да го видим при приемното семейство.Милион въпроси ми се блъскат в главата а аз съм абсолютно неадекватна .Всичко прочетено от форума ми изхвърча от главата ,какво да питам ,за какво да внимавам ,боже помагаите че се ошашках smile3517  smile3538 #Crazy

# 485
  • Мнения: 690
Ехееее, чудни новини от всякъде валят.  Много се радвам.
Полито честито, няколко дни сега ще се опознаете и пожелавам бърза съдебна процедура и пълна къща   bouquet
Тути стискам палци за срещата утре (понеже и моята Маги е Пазарджишко чедо, мисля си, че ще се харесате)   bouquet
 julka72, честито писъмце, и на теб стискам палци дечко да е Вашето синче. Сигурно ще забравиш за много неща да питаш при първата среща, но не се притеснявай, после ще можеш да задаваш допълнително въпроси (аз дори след втората среща, като забравих да питам за прекарани болести, си извадих едно тефтерче и си записвах, после като отидохме на среща - вадя тефтера и се подсещам. Директорката на дома ми се радваше, защото както й обясних, от емоции се забравят важни неща)  bouquet

 Hug  Hug  Hug

# 486
  • Мнения: 335
Кокиче, нашите изисквания са горе долу като вашите, само че до 1,5 години поне за сега. Стана ми много приятно да ти прочета поста, защото аз самата съм от Стара Загора, но живеем в София защото мъжа ми е тук. Дано успея да се поразсея малко, но немога да спра да мисля колко ли време ще чакаме и още куп други неща свързани с осиновяването.

А на всички които вече са им се обадили пожелавам това да са вашите деца и да сте много щастливи!

# 487
  • Колибите
  • Мнения: 357
julka72, чедесна новина. Стискам палци. Виждам, че днес пътувате и няма как да прочетеш, но въпреки това - само да ти кажа, че при мен идеята на * Маня * с тефтерчето не проработи Joy. Ами забравих да си го извадя Joy. В общи линии мога да кажа, че никога през живота си не съм се чувствало толкова извън съзнанието и себе си, колкото при срещите с децата.

От моя опит - абстрахирай се напълно от приемните родители - какви са, що са, изобщо не си натоварвай психиката с тях. При мен те бяха като един вид заплаха - едни добри хора, на които една лоша осиновителка е отишла да отнеме детето. Чувствах се като на изпит пред огромна публика - става ли тази бездетната за майка. Може да е било субективно усещане, но го споделям.

Бих те посъветвала  да общуваш предимно със социалните, а с приемните - в рамките на добрия тон.

Успех и дай Боже това да е твоето дете Praynig Hug!

# 488
  • Мнения: 989
Много избързах с радостта си вчера... Днес всичко ми се сгромоляса...
Вчера в РДСП-то ни прочетоха доклада на детето, като ни казаха, че в дома ще ни дадат допълнителна информация за развитието на детето и изследванията му. Отидохме в дома и директно ни срещнаха с човечето. Оказа се, че нито директорката е там, нито някой педагог, нито лекар, с който да говорим. Въпреки това, социалната и дежурната в дома ни увериха, че детенцето е абсолютно здраво и че на другия ден ще говорим с лекарката. Така прекарахме цялата сутрин с детенцето и много го харесахме.
Днес обаче ни очакваше неприятна случка. Дойде една лекарка с нахвърляни на ръка бележки, на които нищо не се разчиташе и започна до си мрънка под носа. Не ни показа никакви изследвания на детето, нито пък картона му, защото били някъде си. В крайна сметка се оказа, че въпреки изричното ни изискване за здраво детенце, то беше с доста сериозни заболявяния и го отказахме.
Изключително разочарована съм от социалните там, защото ни излъгаха най-нагло, че детето е напълно здраво. Бясна съм, че въпреки това ни позволиха до прекараме цялата сутрин с него... Плача, откакто си тръгнахме. Много ми е мъчно за детенцето, защото го харесахме, но не сме готови да се грижим за дете с такъв тип провлеми. Чувствам се ужасно. Чувствам се много лош човек, защото го отказахме и пред очите ми постоянно са нейните втренчени в мен красиви черни очи. Чувствам се най-жестокият човек на света. Ужасно е...

# 489
  • Мнения: 357
 В крайна сметка се оказа, че въпреки изричното ни изискване за здраво детенце, то беше с доста сериозни заболявяния и го отказахме.
Изключително разочарована съм от социалните там, защото ни излъгаха най-нагло, че детето е напълно здраво. Бясна съм, че въпреки това ни позволиха до прекараме цялата сутрин с него... Плача, откакто си тръгнахме. Много ми е мъчно за детенцето, защото го харесахме, но не сме готови да се грижим за дете с такъв тип провлеми. Чувствам се ужасно. Чувствам се много лош човек, защото го отказахме и пред очите ми постоянно са нейните втренчени в мен красиви черни очи. Чувствам се най-жестокият човек на света. Ужасно е...

Дали сте сигурни все пак Сериозните проблеми решими ли са при българските условия! Това е много важно , не може да се разчита само на изследванията ,които разбирам не са ви предоставили !
Питам, защото имам такъв случай при мои познати! Социалните се бяха се засилили да ги откажат от детето и в края на краищата е вече един пораснал здрав юнак!

# 490
  • Мнения: 989
 Става въпрос за вродени сърдечни проблеми, заболяване на кръвоносните съдове, което налага хирургическа намеса при всяка негова проява и евентуално забавяне в двигателното развитие, което също изисква постоянно наблюдение. Сигурно звуча ужасно, но наистина не се чувстваме готови да се грижим за детето при тези обстоятелства. Знам че и при взето здраво дете, могат да се появят проблеми (никой не е застрахован срещу това), но...
Не се ядосвам, че критериите ни не са спазени, а се ядосвам, че не ни го казаха веднага и че нещата се развиха по този начин. Детенцето беше общително, търсеше контакт, даде ми да я гушкам и дори сама ме хвана за ръката, за да ми покаже играчките. Много, много ми е криво. Чувствам се ужасен човек, отнел възможността на едно детенце да има дом. Нямам думи...

# 491
  • Мнения: 357
Всяко зло за добро! Може детето да има късмет с осиновители, които имат достъп до по- добра здравна система, за която лечението на това заболяване няма да е проблем нито за детето нито за родителите му!
Приеми , че отказа Ви му отваря нова врата!

# 492
  • София
  • Мнения: 595
polito_87, съжалявам....Недей да се обвиняваш, детенцето ще намери своя дом. Най-важното, когато приемаме едно дете в дома си, е да сме сигурни, че можем да отворим напълно сърцето си за него и да му дадем най-добрите грижи, на които сме способни. Нищо не си отнела на детето, напротив - дала си му шанс да намери семейство, което да има по-добър достъп до медицински услуги, за да може да получи всички адекватни грижи. Постъпила си като възрастен човек - направила си избор в интерес на детето. А сега ще дойде ред да срещнете вашето си детенце  Hug

# 493
  • Мнения: 1 418
И ние се прибрах ме. ..Бебето е много сладко. На нас също не ни показаха нищо. Само ни четяха от някакви книжа. Длъжни ли са да ни покажат картона му? Обосновава се с това, че там има данни на майката. Иначе твърдят, че е здраво, било е с ортопедични гащички,които са свалени вече и има проблем - хърка. Обясниха ни, че ларинкса и гласните струни не са доразвити и заради това. Това се израствало. ... Дано да е така, ако има някой който знае да ми обясни....

# 494
  • Мнения: 357
ТУТИ тук има цяла тема по този въпроса http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=361230 

Общи условия

Активация на акаунт