Не вярвам на такива глупости,ако и вие не сте суеверни, кръстете си детето както искате.
Аз бих използвала само първата буква от името на таткото .
Аз бих използвала само първата буква от името на таткото .
- Публикувана: 27 март 2013, 13:00 ч.
- Последно мнение: 5 май 2013, 17:54 ч.
Да кръстим детето на таткото
Но кръщаването на детето като баща му за мен е творческо безсилие... Толкоз ли пък едно име да не можете да измислите? 
Няма нищо вярно в поверия и глупости.
Аз лично не харесвам кръщаването на родителите, идва ми като огромно его.Да си кръстиш детето на себе си... Познавам кръстено на баща си, само едно момченце.Таткото загина по време на бременността и майката реши да го почете по този начин.
Аз лично не харесвам кръщаването на родителите, идва ми като огромно его.Да си кръстиш детето на себе си... Познавам кръстено на баща си, само едно момченце.Таткото загина по време на бременността и майката реши да го почете по този начин.
Давай смело! Добре звучи! 
Пък ако толкова те притеснява смени някоя буква. Деян поне има доста "разновидности". Диян, Диан, Деан... И без това името е такова, че винаги ще пояснява някоя от буквите.
Един познат се казва Ефтим Евтимов Ефтимов. Точно заради такива поверия, през поколенията са редували В и Ф, понеже са имали традиция да кръщават наследниците си Е/в/ф/тим.
Пък ако толкова те притеснява смени някоя буква. Деян поне има доста "разновидности". Диян, Диан, Деан... И без това името е такова, че винаги ще пояснява някоя от буквите.
Един познат се казва Ефтим Евтимов Ефтимов. Точно заради такива поверия, през поколенията са редували В и Ф, понеже са имали традиция да кръщават наследниците си Е/в/ф/тим.
...идва ми като огромно его.Да си кръстиш детето на себе си...
Скрит текст:
Ако бях момче, щях да нося дословно името на баща ми (Христо), типичен нарцис. И понеже хората си го знаят, майка ми, като се прибрала от родилното, била зарината с картички Да е жива и здрава малката Христина!. 
Не съм Христина!
И понеже хората си го знаят, майка ми, като се прибрала от родилното, била зарината с картички Да е жива и здрава малката Христина!. Не съм Христина!
Аз пък вярвам на такива поверия и не бих кръстила детето си нито на мен или мъжа ми, нито на някой дядо или баба, нито на други близки роднини. Мисля, че с името се определя индивидуалността на детето, а някак като е кръстено на родител тя се губи, а и детето подсъзнателно се отъждествява с този родител и е възможно да започне да му подражава или по-лошо - да се състезава с него. И друго, което супер много ме дразни е израза "Ооо моята буквичка" или нещо подобно (ужасно разделение на децата) 
Деян е хубаво име, а поверието е някаква глупост 
.
Не бих си кръстила детето дословно на никого, защото имам усещането, че го лишавам от индивидуалност. Взех три букви, искам да вземе нещо от характера на дядо си, но избрах различно име, за да е единствен в родата си, сред близки, с името си.
Важно е как го чувствате вие, а не какво си пишем ние или какво поверие е измислила някоя пренебрегната баба 
.Не бих си кръстила детето дословно на никого, защото имам усещането, че го лишавам от индивидуалност. Взех три букви, искам да вземе нещо от характера на дядо си, но избрах различно име, за да е единствен в родата си, сред близки, с името си.
Важно е как го чувствате вие, а не какво си пишем ние
или какво поверие е измислила някоя пренебрегната баба 
Не ми харесва идеята, а суеверията носят само нещастия и не се задълбавай.
Една приятелка си кръсти детето на бащата и след година се разделиха ....
Помислете и за друго име и за факта, че ако имате второ /все пак е възможно/ него как ще го кръстите? И как ще обясните защо едното се казва като баща си, а другото не - децата се впрягат за незначителни на пръв поглед неща и това може да доведе до конфликти.
Една приятелка си кръсти детето на бащата и след година се разделиха ....
Помислете и за друго име и за факта, че ако имате второ /все пак е възможно/ него как ще го кръстите? И как ще обясните защо едното се казва като баща си, а другото не - децата се впрягат за незначителни на пръв поглед неща и това може да доведе до конфликти.
и за факта, че ако имате второ /все пак е възможно/ него как ще го кръстите? И как ще обясните защо едното се казва като баща си, а другото не - децата се впрягат за незначителни на пръв поглед неща и това може да доведе до конфликти.
Стана ми странно с тази тема.
Такива поверия не бях чувала.
не вярвам на такива работи. Но не бих си кръстила детето на мен или баща му по много причини.
А странно в случая е, че най-добрата приятелка на майка ми има син, кръстен дословно на баща си.
С бащата са се разделили, когато детето е било на една година и реално не го е виждал никога.
И те се казват Деян.
Такива поверия не бях чувала.
не вярвам на такива работи. Но не бих си кръстила детето на мен или баща му по много причини.
А странно в случая е, че най-добрата приятелка на майка ми има син, кръстен дословно на баща си.
С бащата са се разделили, когато детето е било на една година и реално не го е виждал никога.
И те се казват Деян.