Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 68~

той пак е могъл да си направи сезон 3- Пътят на Емир. Продължават си неговата история без да намесват Фериха и без толко драми. Те феновете се разбунтуваха заради убийството й и лошия край на сезона,неочакваният край,защото те показаха в последният епизод че би трябвало завършека му да е щастлив и в последният момент тези надежди ни ги взеха. Все едно да дадеш на бебе играчка и после да му я изтръгнеш от ръцете,много ясно че ще се разсърди,разплаче и разбунтува. Е случи се и с нас същото. ако си бяха изиграли правилно картите и не бяха направили тази глупост с убийството,а просто ги бяха разделили може би сезон 3 щеше още да си се снима,да си има успех и гледаемост най-малкото защото тези фенове щяха да чакат евентуално Фериха да се върне с гръм и трясък както го беше направила. това щеше да държи жив сериала,тя Хазал едва ли щеше да се върне,но няма нищо сигурно в този живот но както и да е . Фатих сгреши още в първото си раздаване на картите като реши да убие главната геройня, а с нея уби и сериала си дори и парите си.

Ето такъв финал е най-неприемлив за мен... В такъв случай голямата любов, побеждаващата всичко любов е химера, илюзия. Да, прекалено драматичен, прекалено набързо и някак не на място финал, но ако беше свършило всичко до там където тя бяга, и всеки тръгва по различен път,  не - едва ли щяхме да бъдем по-удовлетворени. Предпочитам настоящия финал, пред този. Любов до последен дъх.

разлчни хора различно мислене аз по бих го приела,все пак само с любов не се живее и те в парка си го казаха, по добре разделени,но живи и двамата и всеки рано или късно намерил капчица щастие в живота си отколкото и двамата мъртви - единия физически,а другия мъртъв отвътре и погубен от болка и тъга,за мен това не е по добрия финал. лично мое мислене

very89, не се обиждай.  Да, различни хора, различно мислене и усещане. И така е по-добре. 

Маргита всеки сериал си има поуката така,че си мисля че Фемир ни показаха какво не трябва да правим.

аа не моля ти се,не съм се обидила,няма и за какво   всеки си изказва мнението така както го мисли,неможе всички да мислим по един и същи начин,а и аз приемам всяко едно мниние - кога съгласна,кога не но го приемам и уважавам,защото човека който го е написал е решил за него така да бъде  

Невраче,кое им беше пречка,те изчистиха всички пречки,и когато трябваше да си заживеят спокойно,бум,бум.Нима между Емир и Гюнеш,нямаше пречки,връзка започната с цел отмъщение,това че не го довършиха,не означава че се влюбили и заживели щастливо.Аз мисля,че именно заради всичко през което минаха,и преживяха,оцениха какво значат един за друг.Какво излезе накрая след като си направя равносметка,едно бедно  момиче,което нищо никога не му е давано на готово,имаше амбицията да постигне нещо,срещна нейната приказка в лицето на Емир, и заживя с нея,но тъй като нищо хубаво не става лесно,пътя беше осеян с препятствия,кои от кои по големи,преживяха много и двамата,и нима не искахме да видим приказката със красив финал,нима бедното момиче не го заслужи,в момента визирам,личността  Фериха,нима и Емир не беше достатъчно лишаван от обич и внимание от малко дете.Да Марги имаме избор като зрители,и моя избор беше да не приема, че приказката свършва трагично .И какво става,живота на бедното момиче свършва трагично,не могло да се наслади на така мечтаната любов.Красивия принц от приказката остава сам,страдащ по своята голяма любов.Появява се едно богато момиче,което е носено на ръце през целия си живот,никога не и се е налагало да се бори за нещо,живяло и пазено под стъклен похлупак,и по стечения на обстоятелствата без да си мръдне и пръста дори,без нищожно усилие от нейна страна,тя получава красивия принц на поднос Може да не съм вече малко момиче,но предпочитам за миг дори да вярвам в приказки,а от малко дете,всички приказки,които съм слушала, последното изречение винаги е било "И заживели щастливо"Всеки има нужда,да вярва в приказки,понякога,защото когато прочете последното изречение,на лицето му се появява онази,глуповатата и замечтана усмивка .Затова,аз още искам,понякога да вярвам в приказки,дори за миг.Извинявам се,стана дълго,но се отплеснах