С какво ви дразнят свекървите- 24

Моята ни е на гости от около 2 седмици, но всичко е мир и спокойствие  Защото, както казва тя - "Аз съм на гости"  Ако бях заядлива, бих добавила "Но не си на хотел", обаче гледам да не се ядосвам за глупости и съм поела изцяло грижите покрай пазаруване, готвене, поддръжка...На нея оставам свободата да изпочупи всички чаши, защото не иска да ползва миялна, а ги мие без очила  , да ми връчва демонстративно дрехите си за пране и гладене и да кани дружки, чакайки ме да се върна от работа, за да им сервирам нещо за  хапване. Оправданието: "Ти се справяш толкова добре" 

Аз нямам проблеми със свеки, но и не общуваме. Живее близо до нас, но идва изключително рядко. По-близка е с внучетата си от другия й син, отколкото с моите. Това си е нейно решение
Аз обаче ви благодаря, че споделихте истории за бабите. И аз имам проблеми с моята. Живеем заедно, но тя още не е толкова чак възрастна - на 73 е. Напоследък все иска на доктор да я водим, за щяло и нещяло. Прави си операция на окото, лежа в болница. После си вади жлъчката, не беше чак така наложително това. След това, понеже все нещо трябва да работи, дори вече да не може да го прави сама, се заля с гореща вода - две седмици в Пирогов, като дори 10 дни беше в реанимация на специално легло. Ние с майка ми всеки ден ходехме... Едва си дойде от Пирогов и взе да подхвърля, че скоро не е ходила на преглед на очите. Отделно в седмицата веднъж посещава личния лекар. Отделно от това - тя все е жертва. Винаги си казва мнението и държи да дава съвети. Искрено се надявам като остарея да не ставам такава. Помня я преди 10-15 години - беше невероятен човек! Сега все интрига гледа нещо да сформира, все лошото търси у хората.

Типични изпълнения за тази възраст.

И аз мисля, че са типични тези неща за възрастните.Моите не бяха така, но имам познати и повечето са така.
Прабаба ми никога не ходеше на лекар, селска жена беше-жилава и закалена.Никога не боледуваше.Почина миналата година на 93, лекярите казаха, че просто е изтощена. Докато беше съзнателна си беше цербер и и командваше цялата рода.Но си имаше тема де-погребението.От както се помня тя все за погребението си живееше-всичко къташе за тогава, събираше "армаган" под списък за тогава, беше си сложила и плочата и снимката, и думите.Самп годината на смъртта липсваше.И свещи си имаше, кърпи за ръцете на присъстващите, дори жалейки с кърфички си беше приготвила.Много смешни моменти и реплики имаме през годините по този повод.
Сега ми остана само майката на моята майка.Другите си отидоха последните 2-3 години. И тя не е мрънкач.Муфта е пак, но за по-други неща.Много активна бабичка е, пее, пътува, по мъже ходи.Та ми  звъни обикновено"Зорче, да ми купиш боя за коса, махагон, да я пратиш, че съм на ресторант другата седмица". Та са дрехи, бижута, гримове... Болести нея не я вълнуват, не знам да е била болна някога.Дори с настинка не съм я виждала  Дълги години работеше в онкологичната болница в София.Може би от там се е научила, че излишно не се мрънка за здраве.

Вчера моята свеки за пръв път видя щерката.Правихме погача и я поканих, заедно със сестрата на моя мъж.Всичко мина добре. Синът и се изнесе рано рано, за да не я види. Беше притеснена жената, едва смееше да пипне детето, седеше като на изпит. Страх я беше явно да не направи нещо погрешно. Моето семейство са много отворени и гостоприемни, подръчнаха я от тук, от там.Мисля, че се отпусна по едно време, но тя си е по-сдържана. 

Момичета, причината за подобно поведение често е старческа деменция в различна степен. Не съм сигурна дали това е точният термин, но общо взето често се наблюдава подобно поведение при възрастните

*Belle-Etoile* много яко бабе имаш 

Ох, и аз да ви се оплача от моето съкровище... Преди няколко дни се скарахме за домакинската работа (както винаги). Вдигна ми скандал, че само съм стояла, нищо не съм правила. Вика ми "На тебе разчитам да шеташ". Ми хубу аз кво правя не си чеша по цял ден крастата. И аз естествено не си замълчах. Казах и кусурите и се стигна до там, че ни изгони от апартамента и така. Сега си търсим квартира, но без успех. Дано скоро си намерим.
АА и преди няколко вечери прибирам се с детето и масата оставена, както са яли чиниите, трохите всичко. Докато ме видя и отиди да прибере масата, без да ме пита ще ядеш ли, няма ли. Ем да е жива и здрава.
И това е сякаш малко ми поолекна, като си казах мъката.

Илиана, мерси 
Никсана, за добро е.Може да ви е по-трудно в началото, но една двойка и младо семейство, трябва да живее самостоятелно.Ти ще си бъдеш домакиня, ще имате дом, където двамата ще казвате кое как става.
Бъди по-сдържана, обаче, пред мъжа си.Имам предвид да си.премълчаваш някои епитети, мрънкания по адрес на майка му. Че някои мъже, често се настройват срещу жена си, че е наранила мама, че заради нея сега не си живеят в родното гнездо.

Нямам търпение да си намерим квартира, не съм мислила, че е толкова трудно. Особено като имаш и ограничени финанси. Дано скоро си намерим. Той мъжо не се сърди, като кажа нещо. Само казва като сме се скарали да се оправяме, да не го закачаме, щото и тя ходи му пей на главата...

Вчера мъжа ми говори с баща си, който работи в чужбина, да има предвид, че трябва да прати някакви пари за лечението на майка му. Ние плащаме всичко /лечението й, сметките на апартамента им, кредита на поредната плазма и пр/, но вече взе да ни става нагорно. Баща му му вика "Ще пратя когато мога. Аз ако знаех, че ще стане така......"   Какво значи - ако знаеше. Да не заделиш един лев, като знаеш, че си 50+ и имаш здравословни проблеми. В началото на годината, като ми развиваше теории как щял да ни помогне да си купим апартамент, му казах да не ни мисли нас , а да си спестяват пари за черни дни. Три месеца по-късно си купи плазма на кредит, а още три месеца по-късно жена му се разболя. Ето пример до къде води лошата финансова култура.


Надявам се нещата при вас да се наредят по най-добрия начин. Ужасно е, че трябва да живеете със свекърва ти и да водите тези унизителни и за двете ви разговори. Надявам се само мъжа ти да не вземе да те обвинява, че ти си виновна майка му да ви изгони. В крайна сметка той е виновен, че не осигурява покрив на семейството ви. Следващия път като ти каже "да се оправяш сама" с майка му, му кажи, че не си длъжна да търпиш това и че не ти си инициатора да живееш с майка му. На някои мъже им е много лесно така - не плащаме квартири/ипотечни кредити, имаме две домакини на главата - егати рахата.

Колко познато - съвсем до скоро и аз го имах този проблем...
Бях стигнала до там, че най-твърдо да му заявя, че ако майка му не си отиде на село, след като се пенсионира, аз се изнасям със или без него!
Слава Богу, не се стигна до там - женицата все пак си отиде на село. Идва си всеки месец за по 5 дена, но не същото като да сме постоянно заедно...

Ако някоя такава снаха ми се падне ще и посоча вратата
Като искате самостоятелност знаете начина. Е.гати, само си представям, че някоя девойка твърдо иска да ме изгони от собствения ми дом, и подпалвам. То бива наглост, ама чак пък толкова 

И ти си права...и все пак, това което е изръсила е много грозно...все още ме държи...

Хиряга е тази потребителка! Що не вземе да се изнесе, че да видим как ще стане! Това е жива алчност и наглост.

И аз това си помислих 
Не мога да си представя, че ще дойде някоя девойка, която ще ме гони от къщата ми, за да й е удобно на нея 
А, за себе си дори не мога да си помисля, че ще постъпя по подобен начин с майката на приятеля ми, ако живеехме заедно. В крайна сметка аз съм тази, която трябва да си намери жилище, а не да я пращам нея някъде си.